Обичай Ирминден - приготвяне на поници - кръгли глинени плоски съдове - Хасково, България - Peika.bg

Обичаят „Ирминден” представя обредното приготвяне на пониците (подници). Това е стар български обичай, който вече е почти изчезнал. Обичаят е все още жив и битува в с. Лозен, обл. Хасково. Това е единственото село в цяла България, в което все още може да видите как нашите прабаби са приготвяли подниците (известни в Лозен като поници).

Те представляват кръгли глинени плоски съдове, с диаметър около 60 см и дебелина на дъното 4-5 см, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава). Пониците се използват за печене на хляб, баници и др. Самият обред става в деня, когато християнската църква почита Св. Йеремия (1 май), пророкувал, че Бог ще изпрати своя Син на Земята.

На Ирминден, както още наричат празника в Лозен, жените стават рано, берат билки за женски болести, вземат мълчешком пръст от три места и се събират в нечий двор. Носят мълчана вода от бунар (кладенец). Като заври водата на огъня я смесват с пръстта и слагат слама и я покриват с черга „да кабаряса” (да омекне). След това, също като тесто, я размесват втори път. „Женското царство” тъпче с крака и пее (пеят се специални песни за празника).

Разделят глината на топки, от големите правят поници, на които се пекат хлябове и баници под връшник. Малките стават на сачове за катми. Прави се задължително и кандилка за дома. Всички съдинки се оставят да съхнат под слама в продължение на 20-ина дни. Жените се гощават със зелник и пресен хляб. След това всички се оправят към реката да изперат чергите и чувалите и да се измият. Обредното приготвяне на глинените съдове само един ден в годината се обяснява с това, че хлябът е свещен за българската трапеза.