София филм фест представя 20 емблематични родни филмови заглавия - София, България - Peika.bg

10 класически филма на 10 режисьора, създадени до 1989 г. и 10 от най-успешните творби на 10 режисьора на новото българско кино след 1990 г. ще предложи програмата на 19-ия София Филм Фест. Филмите са селектирани на принципа на най-много получени гласове от 10 утвърдени кинокритици.

10 КЛАСИЧЕСКИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМА

„Крадецът на праскови” (1964) на Въло Радев е „Великата илюзия” на българското кино.  Заедно с останалите два филма от трилогията на любовта и дълга – „Цар и генерал” (1966) и „Най-дългата нощ” (1967), режисьорът насочва киното ни по невървян дотогава път. Показва му, че значимите идеи задължително трябва да са облечени в покоряващи публиката спектакли. Учениците на Въло Радев от всички поколения добре помнят думите му: „Бизкият план – това е мигът на истината в киното. Човешкото лице казва повече от всякакъв диалог.” Затова най-истинската сцена, на която се случват филмите на Въло Радев, са лицата на актьорите му, изразителните им планове. И ако трябва да съберем киното му в един-единствен кадър, това ще е лицето на жена, по което минава внезапната сянка на копнеж и печал. С много вятър в косите и няколко точни акорда на китара...

„Понеделник сутрин” (1966) на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков е кинодебютът на Пепа Николова. Един от добрите български филми, минал в нелегалност за повече от 20 години, е разказ за историята на млада жена, чието свободомислие е наказано от обществото, което отказва да приеме различността и правото на втори шанс…

„Привързаният балон” (1967) на Бинка Желязкова е сатирична притча за националния характер, за неуспешния, но продължаващ „опит за летене” на българите. Критиката го определя като най-вдъхновената и талантлива екранизация на Радичков в киното. Макар да е забранен за показване веднага след премиерата му, времето не успява да навреди на този истински шедьовър.

Едно от върховите постижения на българското кино е „Козият рог” (1972) на Методи Андонов, по сценарий на Николай Хайтов. Антон Горчев, Катя Паскалева и Милен Пенев са в главните роли във филма, отличен с Първа награда и Наградата на публиката на Фестивала на българското кино във Варна, специалната награда на журито в Карлови Вари, „Сребърен Хюго” в Чикаго, наградата за женска роля на Катя Паскалева в Панама, наградата „Фемина” за най-добра актриса в Брюксел, Голямата сребърна купа в Сантарен (Португалия). „Този филм е Божи пръст в съдбата ми”, казва Катя Паскалева за „Козият рог”, посочен за най-добрия български филм за всички времена в анкета на в. „Култура” от 1993 г.

„Преброяване на дивите зайци” (1973) на Едуард Захариев е сатирична комедия, насочена срещу бюрократичните, псевдопатриотични прояви на хората в съвременния живот. Ръководени от чиновника Асенов в разгара на земеделската работа, от село Югла тръгват да преброяват дивите зайци в землището. Макар че всичко се върши със старание, броят на зайците остава неизвестен.

„Авантаж” (1977) на Георги Дюлгеров е българският филм с най-високо отличие от международен кинофестивал – „Сребърна мечка” (1978) в Берлин. Освен че е съсценарист, в него Руси Чанев прави една от най-добрите си роли. „В много отношения „Авантаж“ е полемичен – къде свършва вината на един престъпник и къде започва вината на обществото, – споделя Георги Дюлгеров. – Разказът следи лутанията на един човек, способен и деен, който обаче се реализира като... джебчия. Стремежите и намеренията ни са били да избегнем евтината екзотика, която в повечето случаи съпътства подобен род филми, за сметка на трагизма на ситуациите, на въпроса за вината. Искахме да постигнем истинско присъствие на героите, лишено от любуване. В такъв смисъл може да се говори за документалност. Но същевременно сме се стремили към експресивност на изображението.”

„Лачените обувки на незнайния воин” (1979) на Рангел Вълчанов е история на живота през детското възприятие за света. „Кои сме? Откъде сме? И кое ни е карало да вървим напред?” Това са въпросите, които си задава години преди да направи филма режисьорът, стоейки една сутрин пред Бъкингамския дворец и наблюдавайки смяната на караула. Тогава той си спомня за своето родно село и се замисля колко различни са неговите съселяни. Пита се какви са били техните дни и нощи, делници и празници, радости и скърби.  Тръгвайки по пътя на спомените, назад към детството, Рангел Вълчанов създава този носталгично-присмехулен филм. Главният герой Симеон отново става седемгодишното момченце Моне и така започва разказът за историята на един живот, пресъздаден от натурсчици от родното село на режисьора. 85-минутната драма има приз за режисура от Фестивала на българския игрален филм във Варна (1980); „Златен паун” от Международния филмов фестивал в Делхи (1981), отличена е за сценография от Съюза на българските филмови дейци (1979) и за дизайн на костюми от Съюза на българските художници – Варна (1980).

„Всичко е любов” (1979) на Борислав Шаралиев, по сценарий на Боян Папазов, създава първата истинска българска кинозвезда. Това е филмът, който превръща актьора Иван Иванов в секссимвол на българското кино. Свързващо звено между „Вълчицата” (1965), „Вчера” (1988) и „Маргарит и Маргарита” (1989), той дръзко и открито поставя пръст в раната на крамолната тогава тема „ТВУ” и заедно с това съзнателно или интуитивно ражда българския бунтар срещу лицемерието и фалша в обществото – аутсайдера-нонконформист Радослав, проникновено претворен от Иван Иванов, духовният родственик на бунтовниците на Джеймс Дийн, Марлон Брандо и Збигнев Цибулски. Филмът е отрупан с награди: от СБФД и критиката – за дебют на Иван Иванов; от 16-ия Фестивал на българския игрален филм Варна ‘80 – за женска роля на Янина Кашева и Специалната награда за Борислав Шаралиев, Боян Папазов и Иван Иванов.

В „Да обичаш на инат” (1986) на Николай Волев, баща и син водят битка, в която победата не е по-малко опасна от загубата. Сблъсъкът между поколенията представя двете страни на един и същи проблем – за фалшивите ценности…

Драмата, създадена по романа на Чавдар Шинов, е отличена със Специалната награда, Наградата за операторска работа, Наградата на кинокритиката и Наградата на публиката във Варна през 1986 г.; Наградата за режисура и наградата за мъжка роля на СБФД; Специална награда на журито и Награда „Дон Кихот” на Международната федерация на киноклубовете в  Карлови Вари, 1986.

Игралният дебют на Иван Черкелов „Парчета любов” (1989) предизвиква оживление сред кинематографичните среди. Критиката го определя като „програмния филм на поколението от 89-та”, интимно изследване на духовната криза на младите в тоталитарното общество. Кинотворбата е разказ за отчуждението, пасивността, безсмислието, филм за нулите и минусите...

Още с появата си на екран „Граница” (1994) на режисьорите Илиян Симеонов и Християн Ночев предизвиква остри дискусии и дори опити да бъде спрян от излъчване по БНТ заради смелостта си да руши митове... Въпреки това филмът е удостоен с наградата за дебют от филмовия фестивал „Златната роза” през 1994 г. Действието се развива в малка погранична застава, по времето на соца. Граничарите, командвани от Капитана (в ролята Наум Шопов), са длъжни да изпълняват заповедите му, превръщайки се в жертви на Системата. Войниците могат да избират – или да станат герои и да заслужат домашен отпуск, като убиват бягащите през границата хора, или да станат предатели, като не спазват правилата на Системата и не стрелят по „нарушителите” на границата. Главните роли са поверени на Чочо Попйорданов („Златен Баяр” в Белгия за най-добра мъжка роля) и Мариан Вълев.

„Писмо до Америка” (2001) - игралният дебют на Иглика Трифонова, е първата мащабна копродукция, в която България  е водеща държава. Доверили се на сценария и режисурата на Иглика Трифонова, историята на „Писмо до Америка” разказват актьорите Филип Аврамов, Ана Пападопулу и Петър Антонов. Филмът умело смесва игрално кино и документални факти – едно момче тръгва да търси стара българска песен, „за да възкреси” най-добрия си приятел. Създателите на филма владеят прекрасно езика на съвременното кино и „Писмо до Америка” разби родните боксофискласации, като влезе в официалния Топ 10 с най-гледаните филми у нас - прецедент за български филм по това време! „Писмо до Америка” е удостоен с шест награди на „Златната роза” през 2000 г.; с Наградата на FIPRESCI – Молодист, Украйна; Наградата „Дон Кихот” на Международната федерация на киноклубовете (FICC) - Киев 2001, Голямата награда за най-добър филм - „Златна ракла”, Пловдив, 2001, Специалната награда на журито - Истанбул 2002, Голямата награда „МАТАДОРО” - Норделик, Холандия 2003.

„Дзифт” (2008) със сигурност ще бъде запомнен задълго в историята на новото българското кино, заради хипнотичната си черно-бяла визия, която включва кадри заснети на 35, 16 и 8 мм, с мащабната постпродукция и спецефекти, със славата на един от най-гледаните български филми, и с факта, че е успешен кинодебют на театралния режисьор Явор Гърдев. В основната си част екипът, работил по „Дзифт” е съставен от дебютанти: сценаристът Владислав Тодоров, режисьорът Явор Гърдев, композиторът Калин Николов, сценографът Никола Тороманов, както и актьорите в главните роли – Захари Бахаров и Таня Илиева.

„Дзифт” е особена жанрова смес от ретро-соц и нео-ноар. Филмът реализира атракционно пътуване назад във времето към една вече разпиляна социалистическа действителност. Действието се развива в една нощ, фатално наситена с резки обрати и перипетии, сантиментални срещи, предателства и разобличения... Отличен е със „Сребърен Свети Георги” в Москва за най-добра режисура и с Наградата на руските киноклубове. В България „Дзифт” получава „Златна роза” за най-добър игрален филм и още три отличия на Фестивала на българското кино във Варна. Най-големият успех на филма е превръщането му в национален бокс офис хит с над 36 000 зрители, както и киноразпространението му в дузина държави по света.

Българските зрители ще имат възможност да видят отново и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”(2008) на режисьора Стефан Командарев, да чуят уникалната музика на Стефан Вълдобрев, създадена специално за филма, да се докоснат до една история, заснета по едноименния роман на Илия Троянов и оживяла на екран благодарение на майсторските актьорски превъплъщения на Мики Манойлович, Карло Любек, Христо Мутафчиев, Ана Пападопулу. Най-мащабната българска копродукция за последните 20 години – между България, Германия, Унгария, Словения и с участието на Сърбия, е снимана в четири държави и е подкрепена от 11 национални и паневропейски фонда. „Светът е голям...” може да се похвали с 43 седмици в българския Топ 20, гледан е от над 40 000 зрители у нас и досега е разпространен в над 90 държави на 5 континента. Филмът стигна до шортлиста на 9-те предложения за „Оскар”-ови номинации за чуждоезичен филм за 2010 г. „Светът е голям” е участвал в над 90 фестивала и има 30 международни и национални награди.

Стартирал, подобно на всички успешни български филми в последните 10 години, като проект в „София Мийтингс”, „Източни пиеси” на режисьора Камен Калев дебютира през май 2009 г. на филмовия фестивал в Кан като част от „Петнайсетдневката на режисьорите” – и това беше първо участие на български филм в тази престижна програма за последните 20 години! „Ако пропуснете това заглавие, ще изглеждате глупаво след 5 години”, пише френския вестник „Liberation”. В декемврийското си обобщение на годината, „Screen International” обръща специално внимание на „новите таланти на 2009 г.” и сред 16-те имена откриваме Камен Калев. „Източни пиеси”, копродукция на България и Швеция, победи през октомври 2009 г. в конкурса за първи и втори филми на Варшавския фестивал и предизвика фурор в Токио – получи голямата награда „Сакура Гран При”, както и наградите за най-добър режисьор и най-добър актьор (Христо Христов). Международният фестивал в Братислава също присъжда три награди на „Източни пиеси” – за най-добър режисьор, най-добър актьор (Христо Христов) и Наградата на екуменическото жури. Към списъка с признания за българския филм на 2009 г. се включват и Наградата на журито на фестивала в Ещорил, Португалия; Наградата на младежкото жури от международния филмов фестивал в Анталия, Наградата CICAE от Сараево, както и номинация за наградата LUX 2009 на Европейския парламент. Филмът е показван на голям екран във Франция, Белгия, Холандия, Люксембург, Норвегия, Турция, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Черна гора, Сърбия, Словения, Унгария, Австралия, Нова Зеландия.

„Мисия Лондон” (2010) на режисьора Димитър Митовски пожъна най-големият зрителски успех на голям екран у нас през последните 20 години - над 370 000 зрители! Комедията е мащабна продукция между България, Македония, Унгария, Швеция и Великобритания, заснета почти изцяло извън България, със солиден актьорски състав: Юлиан Вергов, Алън Форд, Георги Стайков, Ана Пападопулу, Любомир Нейков, Томас Арана, Eрнестина Шинова, Коцето-Калки, депутатът Павел Чернев, фолк-звездата Андреа. Митовски определя филма си като „ексцентрична комедия”, в която централно място заема натуралистичният български хумор. Сценарият е негово дело в сътрудничество с Деляна Манева и автора на романа „Мисия Лондон” Алек Попов. Книгата е написана с чувство за хумор и разказва историята за властната съпруга на българския президент, която решава да даде високопоставен прием в Лондон, а новоназначеният с протекциите й посланик получава една единствена задача – да уреди присъствието на Нейно Величество кралицата...

Зрителското внимание заслужава и дебютният „Подслон” (2011) на режисьора Драгомир Шолев, който първо доста попътува по света, а после спечели всички важни български награди. Списание „Variety” писа за „Подслон”: „Интелигентно изследвайки старите и вечно актуални общочовешки теми, този мрачно-духовит многогласен филм е един впечатляващо уверен и зрял дебют на автора-режисьор Драгомир Шолев.“ Изпълнената с мрачен хумор драма с четири действащи лица, която се развива предимно в сив апартамент в предградията, се превърна в истински фестивален фаворит, благодарение на факта, че показа свеж кинпрочит на изтъркания жанр за объркани тийнейджъри и пропастта между поколенията. Макар съсценаристите да са румънец (Разван Радулеску) и холандка (Мелиса де Рааф), филмът е изцяло български, със скромен бюджет, финансиран от НФЦ и БНТ. Продуцент е Росица Вълканова – „Клас Филм”. Световната премиера на „Подслон” беше в секцията „Нови режисьори” на международния фестивал в Сан Себастиан, 2010  и това бе първият български филм, участвал в конкурса там. На 29-ия фестивал „Златна роза” филмът бе отличен за дебют и за операторската работа на Крум Родригес. На 15-ия София Филм Фест Драго Шолев и Роси Вълканова излизаха три пъти на сцената – за да получат Голямата награда в международния конкурс, отличието на „Кодак” за Най-добър български филм и Наградата на публиката!

В селекцията от най-успешни български филми след 1990 попада и „Аве” (2011) на режисьора Константин Божанов - един от най-харесваните филми от новото българско кино. След световната си премиера в „Седмица на критиката“ в Кан, творбата успява да се сдобие с престижни награди още преди да излезе на голям екран. Сред тях са Специалната награда на фестивала в Сараево 2011, награда „Елф” за млад талант от Филмовия фестивал в Хамбург 2011, наградата на FIPRESCI от Филмовия фестивал във Варшава. „Аве” е създаден по сценарий на Константин Божанов и Арнолд Баркус. Оператори са Ненад Бороевич и Радослав Гочев. Продуцент е Димитър Гочев - Sia и Камера.

Главните роли във филма са поверени на Ованес Торосян („Източни пиеси”, „Тилт”) и младата Анжела Недялкова. Докато пътува на стоп за погребението на свой приятел, Камен среща 17-годишната Аве - бегълка, която търси своя проблемен брат. По време на пътуването си тя въвлича Камен във все по-големи проблеми, а той неусетно се влюбва в щурото и странно момиче.

„Аве” е показан с голям успех на 16-ия СФФ през 2012 година, когато печели наградите за най-добър балкански филм, за най-добър български игрален филм, за най-добър режисьор и  приза на българската филмова критика. „Аве” е европейски филм. Разбираем е за публика по цял свят и носи чувствителността на европейското кино. Човешките измерения на сюжета – любовта, смъртта, конфликтът между поколенията, нежеланието да живееш в свят, създаден по чужди правила, не са регионално специфични, а общи”, пишат медиите у нас за „Аве”.

Копродукцията между България и Германия “TILT” е режисьорски дебют на Виктор Чучков-син, като сценарият е създаден съвместно с  Борислав Чучков. Зад камерата е Рали Ралчев, музиката е дело на Виктор Чучков, продуцент е Борислав Чучков. „TILT” е представян като проект на „София Мийтингс” през 2006 година и открива своите копродуценти. Ролите във филма са разпределени между Явор Бахаров, Радина Кърджилова, Ованес Торосян, Георги Стайков, Ивайло Драгиев, Александър Сано, Филип Аврамов.
„TILT” e любовна история, динамично разказана в стилистиката на приключенската драма. Името на филма идва от термин в играта флипер, който означава блокаж. Главният герой и трима негови приятели мечтаят да отворят собствен бар с флипери. Но една любовна авантюра и нелегално порно променят съдбите на всички... „TILT” разказва една история на езика на новото поколение и съвсем закономерно се превръща в зрителски хит.

Българският филм „Урок”, пълнометражен дебют на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, вече е един от най-успешните и награждавани филми за 2014 година извън България. Сред последните му отличия отпреди няколко дни са „Ингмар Бергман” наградата за дебют в Гьотеборг и за най-добра актриса Маргита Гошева от фестивала в Анже, Франция. Филмът получи отличия на много престижни форуми като Сан Себастиан, Варшава, Варна, Токио, Киев и Солун. В главните роли са актьорите Маргита Гошева, Иван Бърнев и Стефан Денолюбов, а оператор е Крум Родригес.

„Урок” представя историята на Надежда - учителка по английски език от провинциален български град, която е поставена в извънредна ситуация. В класа й някой краде пари от съучениците си и тя е решена да открие и накаже виновника. В крайна сметка тя „научава урока”, че не всеки който краде, е морално пропаднал престъпник. По ирония на съдбата историята, която разказва „Урок”, е вдъхновена от истински случай отпреди няколко години, когато българска учителка обра банка заради беднотия и мизерия. Следващият проект на режисьорския екип ще бъде за историята на железничаря, който откри чанта с пари, предаде я на властите и бе награден с часовник-менте.

Графикът на представянията подлежи на допълване!

10 КЛАСИЧЕСКИ БЪЛГАРСКИ ФИЛМА
16.03. 14:30 - „Крадецът на праскови” (1964) на Въло Радев – представен от Христиан Ночев
17.03. 14:00 - „Понеделник сутрин” (1966) на Ирина Акташева и Христо Писков – представен от Явор Гърдев
18.03. 14:30 - „Козият рог” (1972) на Методи Андонов
19.03. 14:30 - „Преброяване на дивите зайци” (1973) на Едуард Захариев – представен от Петър Вълчанов и Кристина Грозева
20.03. 13:30 - „Авантаж” (1977) на Георги Дюлгеров – представен от Костадин Бонев
21.03. 13:00 - „Лачените обувки на незнайния воин” (1979) на Рангел Вълчанов
22.03. – 13:00 „Всичко е любов” (1979) на Борислав Шаралиев – представен от Стефан Командарев
23.03 14:00 - „Да обичаш на инат” (1986) на Николай Волев
24.03. 14:30 - „Парчета любов” (1989) на Иван Черкелов – представен от Иглика Трифонова
27.03. 12:00 - „Привързаният балон” (1967) на Бинка Желязкова – представен от Виктор Чучков Мл.

10 ФИЛМА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО СЛЕД 1990
16.03. 16:30 - „Граница” (1994) на Илиян Симеонов и Христиан Ночев
17.03. 16:15 - „Писмо до Америка” (2001) на Иглика Трифонова
18.03. 16:00 - „Дзифт” (2008) на Явор Гърдев – представен от Явор Веселинов
19.03. 16:00 - „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” (2008) на Стефан Командарев
20.03. 16:00 - „Източни пиеси” (2009) на Камен Калев – представен от Николай Волев
21.03. 15:00 - „Мисия Лондон” (2010) на Димитър Митовски
22.03. 14:45 - „TILT” (2011) на Виктор Чучков-син
23.03. 16:00 - „Аве” (2011) на Константин Божанов
24.03. 16:30 - „Подслон” (2011) на Драгомир Шолев – представен от Димитър Димитров
„Урок” (2014) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов - тъй като филмът участваше (и спечели) международния конкурс на София Филм Фест, двете му прожекции се състояха в рамките на международната програма на фестивала (5-15.03.). "Урок" ще излезе по кината през май.

Всички прожекции са с ВХОД СВОБОДЕН.

Следете събитието във фейсбук тук.

Подробности и програмата следете тук.