6 книги за препрочитане, които ни оставя 2016 г. - Класации - Peika.bg

iNews Novinite Econ 3e-News Insmarket Jenite Div OperationKino Sporta FitWell Sportuvai Peika NasamNatam Sever Programata Doctoronline Kulinar Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
6 книги за препрочитане, които ни оставя 2016 г.
6 книги за препрочитане, които ни оставя 2016 г.

Толкова много книги и толкова малко време за препрочитането им! Краят на годината наближава и е време за някои книжни равносметки.

Нашите приятели от сайта “Аз чета” са събрали част от любимите си заглавия от 2016-а (и една от 2015-а), които си пожелават да прочетат отново. Вижте как ги е описала Цвети Дукова и ако още не сте ги чели, дайте им шанс!

1. „Орисници и фурии“ е моят абсолютен фаворит за 2016 г. Влюбих се в тази книга – в главните персонажи, в езика и стила на писателката, в цялата история с нейните върхове и спадове, с жестокостта и прошката. Лорън Гроф е толкова забележително добър разказвач, че съумява да зададе различен ритъм в двете части на книгата – първата лъкатуши през годините, а втората ни завърта с шеметна бързина, за да ни разкрие картината в нейната пълнота. Едва ли някога ще се уморя да говоря/пиша за тази книга, затова ще спра дотук.

2. И докато си мисля за незабравими и неповторими образи в литературата, няма как да не се сетя да друг мой любимец през 2016 г. – „Ние, щастливците“. Ейми Блум създава свят около самия читател. Усещането почти физически да се потопиш в книгата, която четеш, да заживееш с героите и усещаш техните големи трагедии и малки победи, е най-големият книжен наркотик, за който се сещам.

3.Такава поглъщаща и зашеметяваща е и атмосферата в „Изтръгнати от корен“. Книга, която ме държа в напрежение от начало до край, която ме караше да се усмихвам, страдам, влюбвам, да си поемам дъх, заедно със своите герои. Кой би отказал подобно преживяване?

4. И от книжната наркомания правя плавен завой към друга моя литературна обсесия – книгите на Фредерик Бегбеде (трябва да ги прочета всичките! не казвайте на никого). През 2016 г. френският писател ме изненада с неочаквано искрен роман – „Уна и Селинджър“. Четем един различен Бегбеде – смирен пред любовта, безпомощен пред войната и последиците от нея, преклонен пред таланта на големите творци и техния избор.

5. А като си говорим на френски писатели, се сещам за режещото като бръснач перо на Мишел Уелбек и неговото безнадеждно „Подчинение“. Книга, която ме ужаси със спокойствието на приемането на всичко, което историята ни е приготвила. Франция пристава на Исляма за свое добро, защото политическият модел се е изчерпал, а машинациите са достигнали своя пик. Героят на Уелбек е нещастен и изгубен, но не страда заради безсмисленото си битие. Той съществува и потокът на дните му нежно го тласка в обятията на тези, които го желаят най-много.

6.Последната книга от 2016-а, която си пожелавам да препрочета, е абсолютният шедьовър „Белият хотел“ на Д. М. Томас. Това е първият роман, който ме накара да почувствам истинско физическо изтощение и болка с покъртителната си последна част. (Имайте предвид, че първата част на книгата умишлено е написана зле. Но за да преминете нататък, е важно да я изчетете.) Смърт и сън, любов и омраза се надбягват през целия роман, за да съберат в пластовете спомени на хора. Хора, който губят живота си, хора, които убиват, и хора, които се опитват да обяснят ужаса.

*

Даваме си сметка, че човек рядко намира време за подобен лукс, но си пожелаваме някой ден отново да вземем в ръце някоя от тези книги, за да си припомним старото време и да си изкараме чудесно!

А кои са вашите книги за препрочитане?  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Класации
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин
Error 503 Service Temporarily Unavailable

Временно Недостъпен 503

Бяхме информирани за възникналия проблем.


Ще отстраним наличния проблем във възможно най-кратко време.



Можете да отидете на Начална страница