Джанис Магласанг (или както й казват всички – Никс) е 24-годишна филипинка, която прекарва три месеца в България като преподавател по танци на сираци в София. Освен това води уъркшоп по комуникации в УНСС и води уроци, посветени на Целите на хилядолетието на ООН, в няколко средни училища. Макар това да не е първото й пътуване в Европа, Никс стъпва за първи път в България.
Ето какво ни сподели тя:
Първото нещо, което ме удиви, като пристигнах в България, беше... колко е различна от Западна Европа. Тук е много по-силно „ъндърграунд“ усещането. Честно казано, първоначално се поизлаших. Попаднах в среда, която е много различна от тази, с която бях свикнала. Изненада ме бедността в България, а когато видях за първи път сградата, в която щях да живея, се изплаших – приличаше на декор от филм на ужасите. Но първите впечатления се оказаха погрешни и спомените ми от България са положителни.
Най-странното нещо, което преживях в България, беше... когато веднъж бях сама в центъра на София, при НДК, и купувах сувенири. Докато си вървях и пишех SMS сред тълпата, усетих, че нещо става при чантата ми. Обърнах се и видях момиче, което се опитваше да я отвори и да ме ограби. Стиснах си чантата и извиках ядосано, а тя не изглеждаше смутена. С каменно лице вдигна ръце, каза с равен глас „Извинявай, извинявай“ и си тръгна. Дори не побягна. Просто си тръгна сякаш не беше направила нищо лошо. Това беше ужасно странно преживяване.
А най-забавното... когато за първи път видях сняг. Била съм в Европа два пъти, но винаги през лятото. Разхождахме се в центъра на София с моята приятелка Адрия, когато тя внезапно спря и каза с паника в гласа: „Никс! Никс!“, гледайки ръцете си. Аз се притесних много, отидох при нея и я попитах: „Какво? Какво? Какво става? Кървиш ли?“. А тя ме погледна с въодушевление в очите и каза: „Вали сняг!“. Погледнах нагоре и леки, пухкави снежинки докоснаха лицето ми. Тогава продължихме да търчим по улиците, да се опитваме да хванем снежинките с ръце и с език. Държахме се като малки деца, защото беше първата ни среща със сняг. Хората ни се смееха, но не ни интересуваше, защото това беше такъв вълшебен момент!
Общото между българите и филипинците е... може би гостоприемството. Открих, че българите са изключително гостоприемни. Във всяка къща, в която се озовах, се погрижиха да се чувствам добре. Друго общо нещо е, че и българите, и филипинците работят здраво и се стремят да постигнат целите и мечтите си.
Любимото ми място в България е... Знам, че вероятно няма да се приеме добре, но обожавам Студентски град. Ха-ха-ха! Там прекарах по-голямата част от времето си в България и се срещнах с най-близките си колеги и приятели. Стаята, която делях с две момичета в общежитието, ходенето до Тики бар за питие и танци, пазаруването във Фантастико, тичането в парка, хапването на бургери и пилешки дюнери на Манджа Стрийт – само като си помисля за тези неща и ми се иска да се върна веднага в България.
Друго място, което обожавам, е Пловдив. Толкова е красиво там! Перфектната комбинация от модерния свят и древната култура. Интересувам се от древни цивилизации и успях да видя много останки и сгради от миналото. Дори и само да се разхождам с приятел там е огромно удоволствие за мен.
Бих препоръчала България като място за живеене на... някой, който обича да се забавлява. Българите са страхотни хора, с които да купонясваш. Освен това е подходяща за всички, които предпочитат смесица от градски живот и природа. Има ги елементите на градския живот, но има дни, в които просто искаш да си починеш по друг начин – разходка в планината, къмпинг... А природата е на една ръка разстояние! Последно, но не и по значение, България е за тези, които обичат хубавата храна. Имате много интересна палитра от вкусове и никога не съм си мислила, че ще се влюбя в кухня, която е толкова различна от моята. Всичко е ужасно вкусно.
Не очаквах България да... заеме толкова специално място в моето сърце. Избрах България за стажа си не заради държавата, а заради проекта, в който исках да участвам. А накрая се влюбих в България не само заради работата си, а и заради живота, който имах тук. Хората, с които се срещнах, докоснаха сърцето ми и те дори не подозорат колко много неща научих от тях. Местата, които видях, са свързани с такива спомени, че само като ги видя на снимка и сърцето ми ще се пръсне от радост. Като цяло България промени живота ми повече, отколкото мога да опиша с думи. Винаги ще се усмихвам, когато се сетя за времето, прекарано тук. Макар да не беше съвсем гладко, добрите и лошите неща се смесиха в преживяване, което за мен е перфектно.
*
Джанис прекарва три месеца в България на стаж чрез AIESEC България.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
