Конкурсът "Европейско дърво на годината" се провежда за шести път.
Той е продължение на популярното съревнование "Дърво на годината". Победителите от него се включват в европейския конкурс, в който тази година участва и България.
С него се цели да се привлече вниманието към интересни дървета, които са свързани с културата и историята на страната. В конкурса най-важни не са красотата, размера или възрастта, а по-скоро връзката и историята с хората. Всички дървета, които участват са се превърнали в част от общността, в която се намират.
Вижте кои са 16-те дървета, които ще се борят за "Европейко дърво на годината" 2017:
1. Селската липа на Масемен, Белгия
Тя е любимо дърво в Масемен – както е редно да бъде с всяко вековно дърво. Стволът й, покрит с чворове, хралупата и листата й - говорят. Когато през 1645 г. селската църква изгаря в пожар, дървото простенва ужасено. Празнува с лордовете от Масемен, когато селото става част от княжеството, и става свидетел на победата над френските завоеватели през 1798 г. То присъства в много картини, а ароматът на липовия цвят ухае сладко из въздуха. И до днес хората се влюбват под короната му.
2. Вековният дъб край църквата в Насалевци – пазител на мястото и хората, България
Величествен вековен зимен дъб расте до външната стена на църквата "Рождество Богородично" в село Насалевци, община Трън. Дървото е защитено и е на възраст над 600 години. Мястото се смята за свещено. Доказателство за това е и фактът, че тук е съществувала църква по времето на Втората българска държава (XII-XIV в.). Църквата "Рождество Богородично" е построена през 1859 г. Хората всяка година са правели курбан за здраве, предпазване от градушки, змии, нападения, както и за дъжд.
3. Липата от Липка, Чешка република
Това забележително дърво расте край шосето, свързващо имението в Липка с бившо гробище. Днес то е гробница на първите собственици на къщата - семейство Кустош. Първата къща е построена през 13.век и липата (която днес е на 800 години) е посрещала и изпращала много от обитателите на дома по жизнения им път. Любопитното е, че дървото никога не е удряно от гръмотевица. Смята се, че Ян Жижка е разпъвал палатка под клоните му, а Ян Амос Коменски също е отсядал тук за кратко. Твърди се и че всяка двойка, която прави любов под клоните на дървото, ще е заедно за цял живот и ще преодолее всички трудности.
4. Яворът в котловината, Англия, Великобритания
Може би това е най-често фотографираното място в Национален парк Нортъмбърленд. Тук, в огромна котловина, ограден от Адриановия вал, издига ствол явор. През 1991 г.на това място е сниман и филмът “Робин Худ: принцът на крадците” с Кевин Костнър. Оттогава наричат явора Дървото на Робин Худ.
5. Дъбът на кораба “Русалка”, Естония
Недалеч от паметника, издигнат, за да почете паметта на 178 естонски и руски моряци, потънали на борда на военния кораб “Русалка”, се издига дъб с необикновена форма. Тези два символа са разположени на едно любимо място за срещи в град Талин. Огромният дъб се е превърнал в проблем пред устройственото развитие на града. Но гражданите издигнали гласа си с искания за запазване на това красиво дърво. Дано то да продължи да свързва различни хора и култури и в бъдеще.
6. Самановото дърво в парка Серон, Франция
Това саманово дърво е служило за подслон на кафеени и какаови насаждения. Намира се в парк Абитасион Серон (стара захарна плантация от XVII век) и е регистрирано като едно от най-големите дървета в архипелага Малки Антили. То е не само дърво, което пази, но и което е запазено от времето – оцеляло е всички преминали през острова циклони, както и унищожителното изригване на вулкана Монт Пеле през 1902 г.
7. Извисяващият се бук в Хопенраде, Германия
На поляната зад нашето училище расте голям стар бук. Той е част от нас и символизира сила, връзка, жизненост, вяра и предаване на знание. Под клоните на короната му провеждаме часове на открито и е място за нашето преклонение пред него. През пролетта наблюдаваме пъпките му; през лятото ни скрива сянката му; през есента дивеем сред морето от нападали листа; през зимата правим снежен човек до ствола му. Всички ученици и учители се възхищават, грижат и опазват нашия стар бук.
8. Най-красивият чинар на площад Мари Ясай, Унгария
Огромният чинар е едно от най-посещаваните дървета в страната, увековечено в множество снимки на отдъхващи под клоните му семейства. Една от значимите фигури на унгарската литература, Миклош Радноти, и жена му - Фани Дярмати – често са си правили излети и са разхождали кучето си под сянката му. Районът около чинара е обявен за парк през 1903 г., а през 90-те години на миналия век печели и званието “декоративна градина N. 1 в Будапеща”.
9. Дървото на Хю О'Флеърти, Ирландия
Има едно дърво, което се нарича свобода. Расте някъде в сърцата на хората, на дъжда, на ледените висулки, полъха на вятъра, потрепването на дърветата. После отново се изправя, изправя се като ръката на Хю О'Флеърти, направлява преследваните и поробените – ден и нощ – към онова, което всяко сърце разбира и обича – дървото на свободата, изправено пред светлината. Европейска палма, кипарис, каменен дъб, пиния Тиха горичка в признание на онзи човек, отдава почит на всички, борили се за свободата. Забързаният свят е роб на времето, мъдрите хора са жертва на проницателните си планове (от поета Брендън Конъли, юни 1994)
10. Дъбът от Стелмуже, Литва
В североизточната част на Литва, близо до почти XVII-вековна дървена църква, построена от латвийски майстори без използване на нито един метален пирон, ще видите дъбът от Стелмуже. Дървото е 1000-1500-годишно и е едно от най-старите в Европа, символ на сила. Литовците имат израз, че човек е силен колкото дъба от Стелмуже. Туристите се наслаждават на красотата и богатата история на дъба, научават за саможертвата на езичнически свещеници, загинали под клоните му, както и за положените в кухината му пушка и останки на войник от армията на Наполеон. В Литва жълъдите на дъба са използвани, за да се засадят нови дръвчета,които да запазят гените му за идните поколения.
11. Каменният дъб, Северна Ирландия, Великобритания
Аз съм 200-годишен каменен дъб. Намирам се близо до Феъри Глен в Ростревър и сега имам нужда от подкрепа! Поколения наред се радвам на обичта на местните хора. През годините творци, писатели и музиканти са черпили вдъхновение под вечнозелените ми листа. Чарлз Дикенс, К.С.Луис и младата принцеса Елизабет са се разхождали около мястото, където раста и днес. Стотици дечица са се катерили по кората на здравия ми гръб или са се люлели на клоните ми. Чувам гласовете ви: докосвате душата ми, докато се протягам към светлината.
12. Дъбът Йозеф, Полша
Историята на Дъба Йозеф е свързана с мястото, където расте. Пленен от красотата на областта, в която се намира, родът Мичелски решава да закупи къща там. Домът им се превръща в културен и интелектуален център в областта. По време на Втората световна война дъбът дава подслон на еврейско семейство, което се укрива от нацистите. Дъбът е изобразен и на банкнотата от 100 полски злоти. Днес много хора посещават дървото, за да му се насладят и възхитят. Често той е обект на интерес от страна на фотографи и художници за творбите им.
13. Дървото на играта “Динг-донг”, Шотландия, Великобритания
Главният учител в основното училище в Престънпънс твърди, че този обикновен бук е толкова тясно свързан с живота на училището, че е като още един член на учителския състав. Името си дървото получава от една игра, измислена от учениците, в която те се състезават кой ще успее да го докосне и извика “Динг-донг”. Прекрасната му корона прави сянката под него чудесно място за провеждане на уроци на открито и допринася за това децата с по-сложни емоции да се успокоят. Учениците закачват хранилки за птици по клоните му и го използват също за провеждане на множество научни или творчески проекти в училище. Захранено с обичта на много поколения ученици, преминали оттук, дървото е основен участник в живота на училището и част от неговия облик и идентичност.
14.Чинарът от Будатин, Словакия
Лондонският чинар е най-големият чинар в парка Касъл. Паркът е създаден по времето на граф Ян Суньог през 1745 г., с главен градинар Ян Франтишек Родер от Силезия. Близо до голямото здраво дърво расте друг чинар, но той е по-малък и болен. Двете дървета са като двама братя – корените им са неразривно свързани.
15. Борът Априскийо, Испания
Намирам се край реката, в Ла Адрада, сред облаците и планините. Аз съм черен бор, въпреки че всички ме наричат “Априскийо”. Израснах голям, висок и силен. Чувам ви като приближавате, за да ме разгледате. Прегръщате ствола ми, подавате ми ръка, обикаляте ме и присядате върху оголените ми корени. И говорите ли говорите за ръста ми. Заедно си припомняме отминали истории за пожари и болести, които съм преживял. Наслаждавам се на това притихнал, и се усмихвам. Ще бъда тук вечно, като пазител, в очакване и ти да дойдеш!
16. Бримънският дъб, Уелс, Великобритания
Този вековен дъб с отрязан връх е сигурно над 500-годишен и за него са се грижили много поколения от едно семейство. Запазена семейна сватбена фотография направена през 1901 г. също е под китната му корона. През 2015 г. възниква заплаха за дървото – поради предстоящо изграждане на обходен път, е имало план то да бъде премахнато. Мървин Джоунс, който обработва земята, предприема сериозна кампания за спасяване на дървото заедно с търсача на интересни дървета Роб Макбрайд. Събират 5000 подписа в подкрепа на тяхната петиция към Парламента на Уелс. В резултат обходният път е изменен така, че да не се унищожи дървото.
Можете да гласувате до 28 февруари 2017г. тук. През последната седмица (от 22 до 28 февруари) гласуването е тайно и на уеб страниците няма да има временни резултати. Победителят ще бъде обявен на специална церемония в Брюксел, на 21 март 2017 г.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
