Белинташ – портал към мистични светове - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ 3e-News Insmarket Jenite Div OperationKino Sporta FitWell Sportuvai Peika NasamNatam Sever Programata Doctoronline Kulinar Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Белинташ – портал към мистични светове
Автор: Боряна Кръстева

Любимите Родопи отново ме призоваха.

Този път към мистичния вход на Орфеевата планина, камъкът на познанието – Белинташ. Сакралното скално плато се намира между селата Мостово и Врата и сякаш наистина е портал към непознати светове.

Името Белинташ се среща и като Беланташ, Белънташ или още по- старото Бели таш. Думата „таш” от турски означава камък, а „белан” или „белин” идва от родопския диалект и се тълкува като бял, добър, мъдър. Смисълът обаче винаги е един и същ –  свързан с положителната енергия, която витае на скалите.

49584

Казват, че целият триъгълник, който Белинташ, Караджов камък и Кръстова гора образуват, е с изключително силен енергиен заряд. Смята се, че Кръстова гора е символът на сътворението, Караджов камък – портал към света на мъртвите, а Белинташ – апотероз на живота и единението на човека с природата.

Пътувам от Пловдив към село Врата, в което ще отседна. От него или по-скоро от махала Кабата се открива панорамна гледка към Белинташ и величествените Родопи. Разбира се, предпочитам първо да се разходя до скалното плато преди настаняването в хотела. Удобствата и родопските изкушения могат да почакат.

49583

След село Врата следвам табелите за Белинташ. Асфалтът рязко преминава в чакъл, затова се разделям с колата на Чотрова чешма. Там има маси и пейки с навес. Може да си запалите и барбекю, но все пак бъдете внимателни и пазете планината.

49585

Продължавам нагоре покрай табелите. След  30-тина минути спокойна разходка, придружена с неспокоен вятър, виждам голяма бяла църква. Преминавам  край сергии с мед, билки, чай и родопски сладка. Погледът ми пада върху един дядо в стара войнишка униформа и фуражка. Той стои зад сергията и се подпира на един дървен прът. Изпреварва ме и поздравява пръв:

                – Добре сте дошли!
                – Добре заварили! – отвръщам аз. Как сте?
– Добре. Дремя тук. Ей сега упътих една група. Значии само нагоре ще вървите и след 600м сте горе на скалата. 
                – Благодаря!
              – Тук енергията е много хубава, светла.
След това ми обяснява набързо за Белинташ върху рекламна платнена торбичка със снимка на скалното светилище. Благодаря му и си казваме „До скоро“.

49587

Изкачвам се към Белинташ. Още малко и ще съм на скалното плато. От пътеката се разкриват цветни гледки към безкрайните Родопи. Есента вече си отива от планината на Орфей, но последните ѝ багри още не са отмити.

49589

Сред  тънките и високи дървета се открива гледка към съседните върхове. Скали с причудливи форми се появяват зад всеки ъгъл, стига само да имате малко въображение.

49591

Захласната по творенията на природата, за малко да се блъсна в едно много старо дърво. То се изпречва на пътя ми, сякаш от нищото. Напомня ми на някой мъдрец. Заобикалям го и го разглеждам от всички страни. Наоколо има нападали листа. Виждам и жълти стотинки около ствола му. Навярно хората са ги нахвърляли, за да се върнат пак. Но така или иначе, няма как да не се върнеш на Белинташ.

49588

Слънцето бавно пътува към своя залез и обагря всичко в позлата. Светлината рисува причудливи форми. Минавам покрай  скални дупки и две големи ями, пълни с вода. После от дядото на сергията щях да разбера, че дори и в най-горещите дни ямите винаги са пълни с вода.

49590

Виждам и двете скални халки. Легенда разказва, че на тях е бил завързан Ноевият ковчег. Странни лица, приличащи на пазители, са избълвани в скалите. Целият пейзаж е мистичен и необичаен.

49586

Много митове и хипотези витаят около Белинташ, но въпросите, които остават след себе си, са много повече от отговорите. „Камъкът на познанието” още мълчи. Какво се е случвало на скалното плато? За какво се е използвало?  А може би продължава да изпълнява своето най-първо значение и днес?

49586

Отвъд рационалните доводи аз мога да ви споделя моето усещане. Топлина и спокойствие, това е което усетих на Белинташ. Разбирайте дори и физическа топлина, която се разлива в тялото. И все пак почувствах и една тръпка на тайнственост, на нещо непознато. Светилище? Обсерватория? Портал към други светове? А може би и трите. За мен Белинташ е енергия и вход към дълбините на човешкия разум и сърце, който ни е твърде рано да прекрачим.

Полезна информация:

– Белинташ е с вход свободен. Можете да го посетите по всяко време на годината.
– Около 1-2 км. след махала Кабата асфалтовият път свършва. Може да паркирате на Чотрова чешма. Можете да стигнете с автомобил до входа на Белинташ, но по-добре не го правете, защото пътят е лош.
– Не посещавайте Белинташ, ако вали дъжд, при буря или опасност от такава, тъй като на скалите често падат гръмотевици.
– В началото на пътеката има аптечка за първа помощ.
– Забранено е паленето на огън в района на скалното плато.  

*Текстът и снимките са от блога "Пътеписаници"

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин