Когато крушата не пада по-далеч от дървото и колко важно е да следиш звездопадната обстановка
Също като баща ми, който бил голям пътешественик и търсач на приключения, и аз си падам малко такъв – знаете я приказката... за крушата и дървото, и падането като цяло. Та като дойде нощта с най-много падащи звезди (или метеорен дъжд от Персеиди), оказа се, че това е понеделник и приключенският дух беше озаптен от надвисналия работен вторник.
Но нейсе, никакви работни вторници не са способни да спрат истинския звездоброец и затова с тайфата се отправихме от София нагоре. Но не много нагоре. Мястото бих ви го казал къде е. Обаче няма. Защото миналата година там бяхме само ние. А тази – на поляната с невероятна гледка към нощна София и панорама към космоса имаше паркирани една върху друга коли с десетина други весели компании. Сбогом, романтика! Сбогом, сладко уединение!
Не че съм някакъв си романтик де. Даже много весело беше така. Разпръснатите по треволяка компании следяха падащите звезди с променлив интерес, поради което често цели тайфи изпускаха да видят огромен метеор.
Как разбираха за пропуска ли?
Цялата поляна избухваше в еуфорични възгласи от страна на онези, които не си губят времето в сладки приказки, ами следят отблизо развитието на звездопадната обстановка.
Ние се бяхме разположили на одеялца, носихме си бутилка вино (е, може би две), хапване и средства срещу кръвожадните комари, дебнещи в неокосената трева. Някъде около полунощ обаче пристигна група приятели, които никак не играеха на дребно, ами си носеха на гръб пластмасови столове. Бели. Като онези в кафенетата. И си ги наредиха. И си седнаха.
Вие понеже пишете за пътешествия – ето ви пътешествие, със стол на гръб към звездите. Или с летящо одеялце.
Заради светлините на града и смога, в който тънем ежедневно, от нашето място не се видяха особено много падащи звезди. За 2 часа и половина не повече от 20. Обаче 2-3 бяха наистина впечатляващи – като летящи в небето димки. Но няма кой да ти чака звездопадът да се падне през уикенда, за да идем в планината. Важното е нищо да не се пропуска, че животът, разправят, бил само един и на всичкото отгоре – кратък.
П.С. Звездопадът продължава до към 25 август, така че продължавайте да броите звезди.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
