Избрано от българските травъл блогове - април 2018 г. - Класации - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Избрано от българските травъл блогове - април 2018 г.
Автор: Peika.bg
Избрано от българските травъл блогове - април 2018 г.
Снимка: Magic Kervan

Екзотика и магични места в България - това са топ темите в българските травъл блогове през месец април!

Вижте най-интересните разкази и пътеписи на родните пътешественици. Сигурни сме, че те ще ви вдъхновят за нови приключения!

На добър път! 

Магията на пътуването: Пътеводител за Централна Америка за независими пътешественици

Задаваше се ново пътешествие. Искахме да прекараме поне два месеца в опознаване на различен регион на нашата любима планета Земя. Идеята за пътуване до Централна Америка започна да пълзи в умовете ни, неясна и смътна. Тръгнахме към Централна Америка с много неотговорени въпроси, много неясни неща, но с идеята, че пътуването ще ни отведе до правилните места, правилните хора и правилните преживявания.

Сега, когато се върнахме от това невероятно двумесечно пътуване из Централна Америка, искаме да помогнем на всеки, който все още се чуди дали и как трябва да посети региона. По-долу ще намерите информация за всичко, за което се чудехме, всичко, за което попитахме Интернет, преди да тръгнем. Надяваме се да покажем, че всъщност да пътуваш независимо из Централна Америка е лесно, приятно и сигурно.

Лесно ли е да пътуваш в Централна Америка независимо?

В Централна Америка е много лесно да пътуваш независимо. Повечето от местата по нашия маршрут посрещаха от няколко до много пътешественици и туристи. Някои по-отдалечени райони биха могли да бъдат трудни за достигане и опознати самостоятелно, така че винаги търсете повече информация за настоящата ситуация и дали тя е подходяща за пътешественици изобщо.

Повечето от пътуващите, които срещнахме в Централна Америка, бяха независими пътешественици, което накара сърцата ни да се усмихват. Харесва ни тази тенденция на нарастващо независимо пътуване по света!

55851

Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.

*

Itinerariumvitaе: Тайните на следобедния английски чай

Ако смятате, че английската кухня не е от най-привлекателните, то трябва да ви опровергая с кратък разказа за вкусната церемония, провеждана всеки следобед – пиенето на чай

Традицията на английския чай

Пиенето на чай е едно от най-характерните занимания в съвременната английска култура, и една от онези асоциации, наред с кралицата и футбола, които изникват в ума при споменаването на определението „английски“. Допреди няколко месеца категорично не си давах сметка, че някой може да бъде зависим от чай, или че може да го приема вместо вода, но внимателно проведените ми емпирични изследвания потвърдиха и двете твърдения. Как обаче напитката става толкова обичана във Великобритания? Традицията за пиенето на чай е пренесена е от португалската инфанта Катарина де Браганса, която през 1662 година става съпруга на крал Чарлз II от династията Стюарт. Португалските мореплаватели са стигнали до Азия преди повече от век и консумацията на ароматната течност между 16:00 и 17:00 часа отдавна е обичай за португалската аристокрация. Първоначално този навик на Катарина се посреща скептично, но с времето скъпият чай, внасян от Китай, започва да се възприема като символ на висок обществен статус и все повече английски аристократи започват до подражават на кралицата. Едва два века по-късно следобедният чай придобива онзи облик, който притежава днес. Отговорна за това е херцогинята на Бедфорд Анна Мария, която е една от най-близките приятелки на кралица Виктория, както и нейна придворна дама. В края на 18-и и началото на 19-и век вечерята (dinner) започва да се сервира все по-късно – между 19:00 и 20:30 часа и дори лекият нововъведен обяд (luncheon) не може да засити глада на благородниците между закуската и вечерята. Така херцогинята добавя сандвичи и сладкиши към традиционния чай, най-често черен от вида Darjeeling, кани свои приятели да го споделят с нея и създава т. нар. „следобеден чай“ или Afternoon tea. 

55857

Деница Стоянова е автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com

*

Пътеписаници: Уютен уикенд за душата 
/параклисът на Св. Иван Рилски в Старо Село и водопад Горица/

Краят на месец март – първа пролет, която идва по-скоро като втора зима. В деня, в който мислех да започна с пролетното почистване – най-вече на душата, трябваше да подновя зимното навличане. Какво пък? Очакваше ме нещо, което винаги пълни пътешественическия  ми куфар с топли и цветни спомени, а именно – нови дестинации! 

Обожавам да приготвям багажа си за път, особено като се събира в една раница. Отивам в неделя, в понеделник се връщам, но с времето съм се убедила, че за 24 часа могат да ти се случат много и интересни неща! Всъщност за най-важните ти е нужен само миг. Той може да е теглилката, която накланя везните или капката, която прелива чашата. Той е секундата, в която се влюбваш, в която прощаваш, в която решиш да кажеш „сбогом“ и да продължиш напред. И това, ако не е вълшебство – не знам! Всеки ден имаме 86 400 мига, които сами избираме как да изживеем и с кого да споделим. Това са 86 4000 възможности да бъдем щастливи всеки ден!

Един такъв ден, пълен с възможности, пътувам към градчето в полите на Рила планина – Сапарева баня. По пътя има няколко местенца, които съм си набелязала да посетя. Този път имам план, който е добре да следвам, ако искам да видя всичко. Пътувам към село Овчарци. Там, в омайните гънки на Рила планина, се спуска водопад Горица. Всъщност той е само един от Овчаренските водопади, намиращи се в северното подножие на Рила. Горицаобаче, освен с величието си, впечатлява и с легендата, която се разказва за него. 

Някога в селото живеела красива девойка – очите ѝ светли като звездици, а душата ѝ била по-чиста от планински извор. Това била Горица. Тя живеело щастливо със своя избраник – овчаря Йовица. Но по времето, когато пламтяла тяхната любов, селото и всички български земи били под ятагана на турците. Местният бей много харесвал красивата Горица. Наредил на слугите си да я отвлекат и да му я доведат. Като разбрала за това, жената побягнала в планината да дири своя любим, който бил извел стадото на паша. Бягала със все сили, сърцето ѝ биело в петите, но турците я настигали. Като видяла, че няма да може да се измъкне от жестоките им лапи – хвърлила се от скалата, право в реката.  Оттогава местните хора наричат близкия водопад и реката „Горица“.

55490

 За още вдъхновяващи пътешествия посетете блога на Боряна Кръстева "Пътеписаници" 

*

TheLifeNomadik: Един ден в Сува

Спомням си първия път, когато чух името „Фиджи“ преди много години. Име на страна, състояща се от изключително красиви тропически острови някъде от другата страна на света, в средата на Тихия океан, където богатите ходят на почивка. Бях на възрастта на Мая, живеех в България и мечтаех за изключително красиви тропически острови. Фиджи беше в списъка ми с „места, които трябва непременно да посетя“, макар че нямах представа как да стигна там. Сега, като се замисля, най-добрият начин да се отиде във Фиджи е на борда на яхта.

Моята Фиджиянска мечта ще се сбъдне.

След няколко дни плаване от Северна Минерва, приближаваме пристанище Сува на югоизточния бряг на най-големия остров във Фиджи – Вити Леву, където можем да се регистрираме в страната. На VHF радиото чуваме как капитанът на пристанището говори на хинди с един от няколкото търговски кораби в пристанището, а с друг кораб си говори на фиджийски! Искаме разрешение да влезем в пристанището и получаваме инструкции (на английски) къде да пуснем котва. 

Във Фиджи има три официални общоприети езика: английски, фиджийски и хинди- и трите изучавани в местните училища от всички деца. Фиджийския е широко разпространен сред местните коренни фиджийци, на които това е първи език и които съставляват повече от половината население. Фиджийците с индийски произход- почти 40% от цялото население (доведени като работници от Индия по време на британската колония), говорят местна разновидност на хинди, известна като „Фиджи хинди“. Английският е докаран на островите по време на британското колониално управление и е бил единственият официален език до 1997 г. Той все още е основният език, използван в правителството, бизнеса и образованието. Това означава, че почти всички във Фиджи говорят поне два езика, а много са триезични!

55854

Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.

*

Друми в думи: Добравишка златна Скакля в Понор планина

През последните няколко години сме видели отблизо над 100 водопада. Не знам защо, но Добравишката Скакля е сред любимите ми. Посетихме го за първи път преди 4 години. Тогава беше лято и водопадът не беше пълноводен, но въпреки това ме впечатли с няколко неща – с високия скален венец, от който падаше водата, с водния си рисунък, самото място, което беше тихо, диво и красиво, със скалите по които се стичаше и техния специфичен златен оттенък, който ме подбуди да го нарека Златна Скакля.

Как се стига до водопад Добравишка скакля

От София се поема по пътя през Костинброд за Годеч (може да се излезе от София по Ломско шосе или по Околовръстното да се завие към Костинброд). В края на село Бучин проход, на около 40 км от София, пътят завива надясно към Искрец. Има добре видими пътни табели. От тази отбивка Искрец е на 10 километра.

След като се влезе в Искрец, кара се до централната му част и малко след нея в ляво се пада отбивката за село Брезе, по която трябва да се поеме. Има си добре видими пътни табелки.

Отбивката за село Добравица се намира вдясно от пътя на около 400-500 метра от началната табела на село Брезе или ако мерите от Искрец – на 2 километра и 800 метра от завоя в ляво от Искрец към Брезе.

55853

Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.

*

MagicKervan: Пирати из Южните морета

Да се върнем на „Алабама“. Настанихме се в една от многото каюти, всеки си имаше собствена. Яхтата беше наистина просторна, с дървени облицовки и създаваше впечатление за старовремско корабче. Не само сегашният ѝ екипаж беше чудноват, но и цялата история. От документи на борда научихме, че при един от предишните си собственици е била използвана за превоз на наркотици, както и че трима човека от екипажа са били убити, единият от които обезглавен от пирати или от нарко барони в Южните Филипини. Е, със сигурност нямаше да плаваме с нея покрай Филипините 

Опъваха се въжета, търчеше се нагоре, надолу между двигателите и палубата. Един тичаше, друг се полюшваше в хамака, трети пафкаше, четвърти вареше кафе в кухнята, пети се къпеше чисто гол под душа, шести пееше или свиреше на китара … Общо бяхме десет човека екипаж, кой от кой по-голяма откачалка, с расти и хипарливи дрехи. Цареше приповдигнато настроение и радост.

55855

Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.


Time2Travel: Свещарската гробница и Сборяново – две от бижутата на ИАР “Сборяново”

Най-накрая и ние посетихме Свещарската гробница. Имайки в предвид колко е говорено за тази гробница в часовете по архитектурна археология…

Като част от обиколката ни из забележителностите на Северна България, гробницата в Свещари бе вписана по график за посещение. И макар, че денят не предложи кой знае какво време, ние се отправихме нататък.

Как да стигнем до Свещари?

Село Свещари се намира в Североизточна България, община Исперих, област Разград. Пътувайки именно от Разград, движейки се на североизток преминахме покрай селата Недоклан, Малко Йонково, Голям Поровец, Лудогорци и така след около 40-на км по не особено добре поддържан път (поне тогава беше така) стигнахме до село Свещари. Оттам след още 2,5 км пристигнахме на паркинга на ИАР Сборяново.

Свещарската гробница

След като закупихме билети от информационния център се наложи да изчакаме малко, тъй като в гробницата се влиза заедно с екскурзовод, а в момента имаше друга група, на която се изнасяше беседа. През това време имахме възможност да разгледаме наоколо и да се разходим измежду останалите могили, които не бяха толкова впечатляващи по размери, както Гинина могила.

55852

 За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Класации
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин