Избрано от българските травъл блогове - февруари 2019 г. - Класации - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Избрано от българските травъл блогове - февруари 2019 г.
Автор: Peika.bg
Избрано от българските травъл блогове - февруари 2019 г.

И този месец родните пътешественици са се справили повече от чудесно и блоговете им отново преливат от вълнуващи истории!

Вижте някои от най-интересните разкази и пътеписи, чудни снимки и много емоции, които прозират зад думите. Времето вече се затопля и май ще посрещаме пролетта по-рано, така че може и да подраним с първите по-далечни пътешествия, ако още не сте го направили!

Прекрасни мигове на пътя!

Пътешествия без край: Бари и област Пулия – барок, скални църкви, трули и орекиете

Бари е столицата на област Пулия, известна с белите си градове – всеки със своя дух, архитектурен стил, кухня и традиции, отличаващ се коренно от съседа си. Това не е най-лъскавата туристическа дестинация в Италия, но пък крие безброй изненади.  Градът е стъпил на морския бряг с лице към своя побратим Дубровник на отсрещната страна на Адриатика.

Решихме да посетим Бари в края на месец януари извън активния туристически сезон. Искахме да избегнем шума, стреса и туристическите тълпи, способни да обезличат и най-райското кътче на Земята.

Резервирахме билети за low cost полет, а чрез Airbnb си намерихме изгодно студио за чудо и приказ на пъпа на града и на хвърлей от стария му център и от ж.п. гарата. Идеята беше за 4 дни да опознаем Бари и област Пулия, разчитайки най-вече на обществения транспорт и на предварителната ни подготовка от интернет и пътеводители.

Ето 7 причини да посетите Бари – столицата на област Пулия:
1. Разходете се по Lungomare – живописната крайбрежна алея на Бари

Това е едно от най-приятните места на града. Алеята е много добре поддържана и свързва новата със старата му част. Навсякъде са разположени пейки и беседки за отдих. През лятото тук гъмжи от народ. А сред атракциите е 55-метровото панорамно колело с 28 кабинки – считано е за едно от най-големите в Европа. От колелото се открива спираща дъха гледка към града и към безбрежната морска синева. Лунгомарето отвежда и до старото пристанище на Бари, както и до сградата на Teatro Margherita – бившия театър, който в момента се реставрира и ще бъде превърнат в Музей на съвременното изкуство.

61816

Още причудливи пътешествия можете да откриете в блога на Венета Николова - "Пътешествия без край". 

*

Магията на пътуването: Винен туризъм: Най-добрите страни за дегустация на вино

Къде да отидем за най-страхотните винени преживявания? Попитахме някои любителите на виното, които са и заклети пътешественици, за препоръки за най-добрите страни, в които да опитаме вино. Така че нека се впуснем в практикуване на винен туризъм по целия свят! В тази статия ще откриеш световноизвестни дестинации за вино, както и по-малко известни и непознати места за дегустиране на вълшебната напитка. Дано успеем да се насладим на божествената течност по всички тези невероятни места! Наздраве!

Португалия

Освен известното порто, португалското вино не е особено добре познато извън Португалия. Дори и тогава винените магазини рядко се снабдяват с нещо повече от Руби или Тауни. Ако искате да научите за португалското вино, наистина трябва да дойдете в Португалия.

Една от причините, поради които толкова малко се знае за португалското вино, е че Португалия има повече от 250 различни сорта грозде. Въпреки че някои от тези видове съществуват и в други страни, по-голямата част от тях са уникални за региона. Това ги прави по-трудни за търгуване в международен план, което от своя страна означава, че са били игнорирани от експертите по вина много дълго време.

Но вместо с грозде, най-добре е да започнем с региони. Някои региони, особено Дуро, но и Алентехо и Дао, са известни с производството на най-доброто португалско вино. Виньо Верде, северен винен регион, известен с производството на вина със същото име, е друго задължително място в списъка с дегустациите. Ще намерите вина от всеки един от тези региони във всеки португалски супермаркет или винен магазин, но ако имате време, много по-забавно е да отидете в някой лозаро-винарски регион и да отделите време за посещение на лозята.

Разбира се, можете да посетите и португалски винен магазин. Само не забравяйте да донесете празен куфар, тъй като има много вина, които ще искате да върнете у дома.

61815

Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.

*

SunAndSany: Боровец – цени, условия, писти и полезна информация

Боровец е един от любимите на българи (и не само) ски курорти в България. И аз самата често карам тук, затова в тази статия споделям информация как се стига, откъде да си наемем екипировка, условия и писти, и разбира се, личните си предпочитания.

Местоположение

Първият български ски курорт се намира в един от най-големите ни планински масиви – Рила. Пътят от София до Боровец е дълъг около 60 км и стигането отнема около 1.30 ч. Най-бързият и предпочитан маршрут е през Панчарево към Самоков, но често включва поледици и дупки, затова е добре да се спазва ограничението, което е около 60 км/ч. Веднъж излезеш ли на правия участък, от който се виждат пистите в планината, вече си минал завоите в дефилето и си съвсем близо.

Наем на екипировка и цени на лифт карти

В Боровец има много места за наем на ски/борд екипировка. Често обаче чувам различни хора да се оплакват от несервизирани дълго време ски/дъски, големи или малки обувки, което е досадно. И това се случва във всичките ни курорти – нещо, върху което трябва да се постараем повече като ски дестинация. Без да споменавам къде, веднъж моя приятелка си плати двойно, за да ѝ дадат ваксирани ски с наточени кантове.

61820

За още вълнуващи приключения посетете слънчевия блог на Станислава - www.sunandsany.com!

*

Стъпки: Забравеният град - Улпия Ескус

Може ли една статуя на богиня без глава и горни крайници, видяна при едно посещение на Националния археологически институт с музей към БАН преди няколко седмици, да завладее до толкова човек, че при първа възможност да обуе туристическите обувки и да поеме по стъпките ѝ? Може, ако статуята е величествено, достигащо три метра мраморно, женско тяло, при това не на кого да е, а на богинята на изобилието – Фортуна. Въздействието, което предизвиква е мигновено, силно, пораждащо много въпроси относно мястото, на което е открита, предназначението на това място, размерите и значението му в древността. И така един февруарски уикенд снабдени с множество разпечатки от различни информационни източници, книга и gps навигация се отправихме на пътешествие към Древен Рим. И не, не трябваше да изминем хиляди километри, за да се потопим в атмосферата на това отдавна отминало време, защото впечатляващият Улпия Ескус разкрива своите тайни само на около 200 км. от София – в землището на село Гиген. Добре дошли в Римската империя!

61821

Запознайте се с блога на Виктория Драгиева - Stupki.bg, в който можете да откриете идеи за много нови пътешествия!

*

LifeTasting: Ден във Веве

Веве (Vevey) е малко швейцарско градче на Женевското езеро между Лозана и Монтрьо. Определено не е от местата, които човек знае по име и мечтае да посети, но ако пътят ви отведе до него, няма да съжалявате.

Бях планирала разходка до Монтрьо (Montreux), но по пътя започнах да чета какво има да се види там и попаднах на препоръка за стария град на Веве. И тъй като обичам стари градчета, бързо реших да сменя посоката. Само да вметна, че пътят от Лозана към Веве е чиста поезия - от едната страна през цялото време виждате езерото, а от другата страхотни терасовидни лозя (нямам търпение да дойде пролетта и всичко да стане зелено).

Ето какво може да видите във Веве, ако се разходите за ден:

* Старият град е швейцарска класика! Тесни павирани улички, цветни сгради с шарени дървени капаци и малки площадчета с чешма или статуя. Въпреки, че е събота няма много хора, между къщите, деца карат колела или играят на топка. Това настроение някак ми напомня за отминало време с игри на стражари и апаши из един не така подреден квартал.

* Из уличките на стария град откривам малки магазинчета, бутици, шарени книжарници с ретро картички, ателиета и ароматни хлебарници. И най-хубавото - страхотен магазин на шоколада Laderach. Влагам цялата си воля, за да изляза само с едно скромно пакетче.

61828

Не пропускайте пътешествията в блога Life Tasting.

*

Друми в думи: Средновековната църква в с. Чуковец и още 3 старинни църкви в Радомирско

В първите дни на Новата година получих като подарък тефтер-календар, който беше по-скоро албум със снимки и информация за интересни места в България. Още в началните страници, които разлистих, попаднах на обещаващо и интригуващо място – средновековната църквица в село Чуковец, Радомирско. Един поглед ми беше достатъчен, за да включа това място в плановете за посещение. Бързо! Скоро! Задължително!

Да, не беше най-подходящото за разходки време – началото на януари, разгарът на зимата, но не ни се искаше да чакаме топлите дни. Дочакахме само уикенда и хукнахме. Беше интересно – хем видяхме зимни пейзажи, хем се докоснахме до стари светини.

При подготовката на тази разходка около София попаднахме на още няколко интересни стари църкви в района и решихме да ги включим в маршрута. Посетихме доста от тях, а за другите, за съжаление, не остана време. Но то не се губи – по един или друг повод ще посетим и останалите.

Средновековната църква Свети Никола Летни в село Чуковец

Бях много впечатлена от църквата. Още външната стена ме грабна с богатите си стенописи. Оставих си ги за после – на спокойствие. Не че някой ме гонеше, но нямах търпение да видя как е вътре в храма. Влязохме. Беше сумрачно, но все пак виждахме пищните стенописи или поне това, което беше останало… не беше никак малко. Освен това, иконостасът беше подновен. На масата пред него имаше свеж букет, свещи и чаши с останки от вино, което говореше за скорошни посещения.

С какво е интересна църквата

Въз основа на своята архитектура, църквата е датирана от 16-17 век, като първоначално тя е била с доста по-малки размери от сегашните и е била вкопана в земята, както са били църквите от онова време. За сравнение, долу-горе от същото време са повечето църкви в Арбанаси.

61818

Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.

*

Пътеписаници: Родопското село Върбово – там, където започва свободата!

Там сред боровете, върховете на Родопа и сред онзи въздух, който мирише на свобода, се намира село Върбово. Стигам до него по разбито подобие на път, виещо се над Широка лъка. Гората от двете ми страни е толкова кичеста и стройна, упоява ме с ароматите си. Небето се е опънало над нея като постеля, по която се търкалят пухкави облаци…

Стар римски мост е първото нещо, което ми показва, че съм стигнала до това село, накрай света. Далеч е от напудрените туристически атракции. Диво е, истинско и някак дистнцирано на живота отвъд разбития път, който води до него.

По официални данни в селото живеят 7 души… това само по себе си трябва да е достатъчно ясен сигнал, че тук хотели и механи не виреят, и магазин няма… и по-добре. Затова пък можете да грабите с шепи лекотата, която витае във въздуха. Каменни улици завиват зад обрасли дворове, лек вятър се промъква покрай дървените греди на къщите, същите като преди 100 години. Каменните тикли по покривите се пъчат сред зеленината. Прашни и тежки катинари висят от масивните дървени порти. Колкото е тъжно, толкова е и красиво…

Селото пленява не само с автентичната си красота, но и с легендите, които се разказват за него. Една от тях е свързана със създаването на Върбово. По времето, когато османците вилнеели по българските земи и най-вече в Източните Родопи, трима кехаи тръгнали да търст спасение на запад в планината. Най-видният от тях бил Мерджан кехая. Той и другарите му се препитавали с отглеждане на овце. Имали многобройни стада и били сред заможните по своя край. Но настанали дни черни и мъжете трябвал да търсят по-сигурно място за своите семейства. Събрали малко покъщнина, взели стадата и всички заедно поели из непристъпните родопски гори. Вървели дълго. Спирали, само за да напоят конете и да си отдъхнат от пътя и жаркото слънце. Изкачвали се високо в планината, докато не стигнали стар римски мост…

 61826

За още вдъхновяващи пътешествия посетете блога на нашия главен редактор Боряна Кръстева "Пътеписаници"

*

MagicKervan: 3000 км на стоп през тайгата- от Иркутск до Новосибирск

Денят стартира с постоянен дъжд. Небето е равномерно оловно сиво и по нищо не си личи дъждът да има намерение да спира. Дъждецът, както го нарекоха по-късно местните сибиряци, така и не спря. Към 14 ч. се наложи да съберем палатката под ромона на капките. Тайгата беше адски красива с измити, свежи зелени цветове и надвиснали тридесет метрови дървета над горския път. Мокри и премръзнали излизаме на пътя, молейки се този път някой от фучащите автомобили да спре по-бързо. Не след дълго приказлив и весел шофьор на камион спира тира си и ни качва. Караме около 2-3 часа, пресичайки няколко от 260-те рекички, които се вливат в Байкал и само едно селище. Тайгата- безкрайно гъста гора, покрива хиляди километри във всички посоки. Шофьорът е забавен, разказва ни за местните гозби, обичаи и забележителности. Така, неусетно стигаме до град Байкалск, нашата цел.

Градчето е съвсем малко, погълнато от парк с брези, гъст като джунгла и трева висока до кръста. Съставено е от триетажни соц. блокчета с красиви градини с цветя помежду им, детски площадки и няколко големи обществени сгради. За съжаление трябва да чакаме хоста ни до 9 ч. вечерта , когато ще свърши работа. Пъхаме се в един магазин, за да се сгреем и избягаме от дъждеца. Откакто сме в Русия, имаме малък проблем с пазаруването. Трите години на тропиците са ни направили леко лакоми към простички за един европеец изкушения, като разнообразни млечни продукти, хляб, салати, вафли и всякакви подобни неща. Цените са като в България преди 15 години, така че си пазаруваме пълна торба с вкусотии за 12 лв. После влизаме в луксозен кафе-ресторант с азербайджански собственик, където цените също са учудващо ниски. Кафе и сок за 70 ст., ястия и салати за по 1,50 лв. или ако са с месо – 3 лв.

61830

Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.

*

Тефтерчето на един Пътешественик: Екопътека „Видимско пръскало“

Днес искам да ви разказжа за още един невероятен маршрут... Тръгваме от станцията на ВЕЦ в квартал Видима на планинското градче Априлци, непосредствено до която има обособено място за паркиране и няколко информационни табели. Оставяме колите тук, минаваме близкия мост и поемаме по изцяло камениста пътека. Къде ще ни отведе тя ли ?! Маршрутът, тръгващ от тук, достига до втория по височина водопад в България – Видимско пръскало и разкрива огромна част от красотата на Стара планина.

Екопътека „Видимско пръскало“ е с дължина около 6 км и дори повече, ако желаете да достигнете до самия водопад. С нас може да прекосите прекрасния маршрут, преминаващ през вековна букова гора и стигащ до панорамната площадка, от която идеално се вижда водопадът заедно със скалистите склонове на Северен Джендем.

През цялото време живописната екопътека се движи покрай коритото на река Пръскалска и предлага красиви водни картини. Нагледно проследяваме как водата си е проправяла път години наред и е изваяла чудни форми.

61822

За още свежи пътешествия последвайте блога Тефтерчето на един Пътешественик на Надежда Серафимова за вдъхновение през всеки сезон!

*

Time2Travel: Шишманово кале – крепостта край Самоков

Отдавна посетихме това място. Преди близо година, но все не идваше ред да напиша пътеписа, посветен на Шишманово кале.

Пролетта на 2018-та година, и по-точно един чудесен априлски ден, се оказа идеалното време за разходка в посока Самоков и Бели Искър. Първата част от разходката ни включваше посещение на екопътека Бели Искър. Денят бе станал вече голям, времето бе сравнително топло, така че пътувайки в посока Самоков от село Бели Искър, се отбихме до въпросната историческа забележителност.

Къде се намира крепостта “Шишманово кале”?

Пътувайки от Самоков, след около 3 км. в посока село Мала църква и село Говедарци във ваше дясно, ще видите хълма, на който е разположена крепостта. Тъй като все още не е изградена хубава инфраструктура до нея, може да се досетите, че няма и изграден паркинг. От асфалтовия път ще се наложи да карате около 50-100 метра по черен път, за да стигнете подножието на крепостта и там, където ви е удобно да оставите автомобила си. Ще видите голяма табела с информация за крепостта и оттам по една малка виеща се пътечка, за има няма 5 минути, ще се окажете сред руините на крепостта "Шишманово кале".

Крепостта “Шишманово кале”

Тя се разполага върху северния склон на Шишманов хълм. В източна посока спрямо него се разполага възвишението “Пашаница”. Двете възвишения образуват т. нар. “Дервишов проход” (Шишманов проход). Двете височини съставляват порта към прохода, които в далечни времена са служели за охрана. Важни пътища са минавали оттук – единият е идвал от Адриатическото крайбрежие, през Пауталия, Филипопол към Константинопол, а другият от Сердика към Македония.

61827

За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.

*

Jonny B. Goode: "В края на деня" – част 3

Емо Чолаков предрича дъждът най-сетне да ни настигне, затова ставаме рано. Утрото е мрачно и хладно. Идеално за каране. Край пътя кротко пасат крави. Танчето и Крум яхват драконите. Аз не бързам, нали съм ариенгард, а и първите километри са ни познати – спускане. Заинатил съм се с това Харман Кая и туй то. Едва потеглям и няколко говеда решават да си поразтъпчат задниците на асфалта. Набивам спирачки, заобикалям ги и се провиквам напред:

- Внимавайте с кравите!

Велосипедът лежи край пътя, а задната гума се върти бавно.

- Странно! – помислям си и набивам отново спирачки. – Потеглихме преди 500 м., рано е за пиш-пауза.

Нали съм късоглед, осъзнавам ситуацията, чак когато се доближавам съвсем – Татяна не се намира в храстите, а лежи под рамката на велосипеда, заровила лице в чакъла. Каската ѝ е отхвръкнала встрани. Долавям приглушен стон.

- Сега я втасахме! – мисля си аз и скачам да преценя положението.

Беглият оглед е успокоителен – неприятна, но повърхностна рана на оголения от запретнатото яке хълбок и … почти нищо друго. Лице, колене, лакти изглеждат незасегнати. Въпреки това Танчето лежи на банкета и стене. Крум се изтрелва обратно и след минути се връща с Исак. Пробваме да натоварим пострадалата в колата му, но тя изпитва силна болка и не дава да я помръднем, пък и не сме убедени, че е добра идея. Набирам 112 и чакаме. Гледал съм немалко филми – закривам очите ѝ с ръка, после ги осветявам с дисплея на телефона и следя за реакция на зеницата. Хм, за тази процедура май е нужно фенерче. Междувременно Татяна се поосвества:

- Аз май паднах?
- Да – съгласявам се аз.
- Как паднах?
- Не знам, бях назад и не те видях, но сигурно си се подхлъзнала на пясъка на завоя.
- Не си спомням. Защо нищо не помня?...

61817

За още интересни разкази и пътешествия, посетете личния блог на Иван Панкев ТУК.

*

Itinerariumvitaе: Един ден в Исландия: да се влюбиш в Ísafjörður (част 2)

Официално се запознавам със Западните фиорди на 31-ви юли 2017 година, докато пътувам 7 часа из живописните завои, свързващи столицата с Исафьордур. Не е онази любов от пръв поглед, която ми се случи с Рейкявик четири години по-рано. Но е тази любов, която е за цял живот.

Периферията

Разказът в първа част на Един ден в Исландия: да се влюбиш в Ísafjörður спря на улица Fjarðarsræti, затова поемам отново от същото място: пожарната е рамо до рамо с петдесятната църква Hvítasunnikirkjan Salem, а в малка къща недалеч се намира още една църква, този път полска и католическа. Оставям плажа зад гърба си и се спускам по Norðurvegur, подминавайки вече затворения киносалон, за да стигна до красива зелена градина, близо до която се намира една от най-старите къщи в Исафьордур Faktorshús. Днес, след като е била реставрирана, е превърната в луксозна къща за гости с ресторант. Минавайки през градината, стигам до закрития басейн Sundhöll Ísafjarðar (работно време през лятото 10:00 – 21:00 часа всеки през седмицата и 10:00 – 17:00 часа през уикенда; само сутрин и вечер през зимата; вход 620 крони за възрастен и безплатен за деца), който така и не посетих за сметка на басейна в Bolungarvík. Няма как да го пропуснете – бели фигури на мъж и жена в цял ръст и ретро бански са застанали от двете страни на входа. В съседство се намира сивото здание на Húsmæðraskólinn Ósk (hús означава „къща“, mæður е „майки“, а skóli е „училище“). В миналото е било училище за домакини, днес музикално и танцово такова, което се радва на голяма популярност в цялата област заради класа по балет. В приземния етаж има и малка концертна зала, която посетих по стечение на обстоятелствата, но никак не ме учуди наличието ѝ – исландците имат особено отношение към музиката.

61829

Деница Стоянова е автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com

 ***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Класации
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин