Избрано от българските травъл блогове - септември 2018 г. - Класации - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Избрано от българските травъл блогове - септември 2018 г.
Автор: Peika.bg
Избрано от българските травъл блогове - септември 2018 г.

Какво се е случило с родните блогър-пътешественици през юни септември? Какви места са открили?

Изберете следващата си дестинация от техните разкази и пътеписи. Интересни пътешествия!

Time2Travel:  3 забележителности около Етрополе

Къде се намира Етрополе и как да стигнем до него?

В зависимост от коя точка на страната тръгвате има различни варианти. В нашия случай потеглихме от София по автомагистрала Хемус. До първата спирка от нашата екскурзия изминахме малко под 90 км за около час и 15 мин. В неделния ден трафикът бе в рамките на нормалното.

Етрополе се намира в Западна България, недалеч от град Правец и е административен център на община Етрополе.

Етрополски манастир “Св. Троица”

Етрополският манастир “Св.Троица” се намира на около 5 км от град Етрополе. Близостта му до София го прави изключително удобен за съботно-неделни разходки, и не само.

Пътят до манастира е изключително красив и въздействащ – но, бъдете внимателни, особено, ако вие шофирате, тъй като на някои места той не е съвсем обезопасен.

Пристигнахме пред манастирските порти, намерихме място за паркиране, встрани от Светата обител. Още със слизането от колата силно впечатление ми направи наличието на множество детски пързалки и катерушки за най-малките. Около самия манастир има и пейки и масички, където да се полюбувате на красивата Старопланинска природа.

 58815

За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.

*

Магията на пътуването: Гватемала – едно пътешествие на възходи и падения

Маршрутът

Влязохме в страната от западната част на Белиз и тръгнахме направо към парка Тикал и руините, които сякаш не са от този свят. Оказа се, че те всъщност са от луната Явин 4, в териториите на Външен пръстен (има ли фенове на „Междузвездни войни“ тук?). Продължихме до живописния град Флорес, а после се качихме на нощен автобус до Антигуа. От колониалния град се придвижихме към езерото Атитлан и неговите типични селца и зашеметяващи гледки. След като събрахме достатъчно студ, се върнахме в Антигуа, за да вземем маршрутка към Ел Салвадор.

Време и природа

Влязохме в джунглата в североизточната част на страната, но тя беше малко по-различна от джунглите в Мексико и Белиз – беше малко по-хладно, така че не се потяхме през цялото време. По-студен сезон трябвало да започне. От време на време препръскваше дъжд по малко. Комарите отново присъстваха, за да не можем да кажем, че сме се отървали от тях.

Когато пътувахме из планините, беше друга работа – много слънце сутрин, после облачно и дори дъждовно следобед. Трябваше да си слагаме якетата от време на време! Едно хубаво облекчение от влажната жега, но също така лесно да настинеш, тъй като телата ни вече бяха свикнали на горещо през цялото време.

Гъста джунгла, активни вулкани, красиви планини, огромно закътано езеро – това е само малка част от разнообразието на пейзажа в Гватемала.

58816

Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.

*

Пътеписаници: Деветашка пещера – Мисия: Оцеляване

Свикнали сме да приемаме природните забележителности за даденост. А какво ще стане, ако някой реши да ги взриви, да заплаши живота, който се развива в тях или да ги поругае? Не е приятно, нали? Е, тези неща почти се случват на Деветашката пещера. В своята хилядолетна история тя е претърпяла множество метаморфози, преминала е през какво ли не и оказва се, че нейният най-голям враг сме ние хората.

Трябва да започна с това, че пещерата край село Деветаки, Област Ловеч, не е като другите. Не само заради странната ѝ история, но и заради нейните очи. Да, пещерата има очи, цели седем, които е по-правилно да наричам окна, предвид огромните им размери.

Те  гледат зорко от тавана всеки посетител, който сякаш не влиза в пещера, а в храм. Впериш ли поглед в тях, сякаш самият създател те гледа отгоре. През отворите се спускат снопове светлина. Виждам как прашинките танцуват и се гонят в тях. Покрай мен криволичи рекичка, която минава през голямата зала и се влива в река Осъм. Мирише на пръст, на влага, на нещо далечно и едновременно близко.

Какво ли са видяли тук първите обитатели на пещерата преди 72 000 години? Вероятно са я харесали заради естественото убежище, осветлението на голяма дълбочина, удобната позиция за отбрана, съседството с извори и реки, гори с дивеч, пасища и плодородни земи.

Уникалното природно творение е дом и за друг вид обитатели – прилепите. Тук се срещат цели 9 вида от тях. Макар често обезпокоявани от кино творци и туристи, те продължават да владеят тъмните ѝ кътчета. Пещерата е дом на много защитени земноводни, птици и бозайници. Тя не е само големият купол, който може да побере целия катедрален храм „Свети Александър Невски“. Пещерата пази живот, дълбоко в недрата ѝ. Както майката носи рожбата в утробата си, така и тази земна утроба пази своите отрочета.

58817

За още вдъхновяващи пътешествия посетете блога на нашия главен редактор Боряна Кръстева "Пътеписаници" 

*

Друми в думи:  Изкачване на връх Полежан в Пирин – камък върху камък и така до горе

В края на август прекарахме един чудесен уикенд в Банско, по време на който изкачихме два от най-високите и панорамни върхове в Пирин – Муратов връх и връх Полежан. Гледките и емоциите при двата прехода бяха в изобилие. За Муратов връх вече ви разказах. Сега е ред на връх Полежан.

В хода на разказа ще ви запозная и с маршрута от хижа Безбог към връх Безбог (2645 метра).

Връх Полежан е висок 2851 метра и е четвърти по височина в Пирин планина и седми в България. Непосредствено пред него е връх Иречек в Рила, 2852 м, с който съвсем наскоро ви запознах.

Старото име на върха е Мангър тепе. От турски „мангър“ означава монета. Кръстен е бил така, защото върхът е покрит с малки каменни плочи, които тракат и се поклащат като дребни монети като се върви по тях.

Как да стигнем

Изходен пункт за маршрута към връх Полежан в Пирин е хижа Безбог. Хижата е разположена на много красиво място – в подножието на едноименния връх Безбог и на брега на Безбожкото езеро. До хижата се стига със седалков лифт. Лифтът е открит, така че – предвидете си горна дреха, докато се изкачвате с него, дори и при слънчево време.

Началната станция на лифта е при хижа Гоце Делчев в покрайнините на Добринище. С лифта се пътува около 30 минути. Цената на двупосочния билет е 18 лв. Работното време на лифта е от 8:30 до 17:00 часа , като последното слизане от хижа Безбог е в 16:30 часа. Запомнете това, защото е важна опорна точка при планиране на вашето изкачване – все пак, трябва да се вместите в работното време на лифта, иначе или трябва да нощувате на хижа Безбог, която е като цяло натоварена и е препоръчително да резервирате отнапред, или да слизате пеша – около 2 часа и половина.

58814

Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.

* 

Тефтерчето на един Пътешественик: Уют, природа и бобени приключения из село Смилян

Кое е първото нещо, което се сещате когато чуете село Смилян? Може би това е Смилянският фасул. Когато аз чуя Смилян обаче първото, което ми изниква е прекрасният ни 4-дневен престой там това лято, изпълнен с незабравими преживявания. Ето защо ще ви разкажа малко повече за самото селце, какво видяхме там и защо нямаме търпение да се върнем отново.

Едно от най-очарователните неща за Смилян е, че се намира в планината. Обожавам да съм в планината! Селото е едно от най-старите селища в Средни Родопи. Освен това е разположено и на двата бряга на река Арда, на 820–850м надморска височина. Намира се на 15 км югоизточно от областния център – град Смолян и е най-голямото село в тази община. Ако пристигате откъм Смолян ще преминете по хубав планински път, с много завои, но пък през цялото време ще се наслаждавате на природата. Още на входа на селото ще ви посрещне китната градинка със старателно подредения от камъни и цветя надпис Смилян. Ето как изглежда той и от другата му страна.

58820

За още свежи пътешествия последвайте блога Тефтерчето на един Пътешественик на Надежда Серафимова за вдъхновение през лято и зима!

*

MagicKervan:  Китайски драконови мистерии от Тайван

Кацаме като зашеметени в столицата Тайпе. Събират ни се доста часове неспане и сме като в транс. Хващаме автобус от летището до града. Навън температурите са летни. Улиците са в тропична зеленина. Няма ги мега моловете и чудовищните бетонни здания на Корея. Всичко изглежда леко поочукано, макар и много развито, азиатско, екзотично. Сякаш камък ни пада от сърцето. Тази обстановка ни кара да се чувстваме като у дома си.

Обядваме банани и хващаме метрото към „Хълма на съкровището“ (Treasure Hill), където сестрата на Афра (тайванката, с която плавахме на „Алабама“ половин година) има кафене. Хълмчето е обитавано от всякакви хора на изкуството и на всеки ъгъл има галерии или различни инсталации. Намираме кафене „Попова лъжичка“ и се размазваме на една тераса отпред, докато сестрата на Афра ни запарва чай. Следобедът проспиваме на полянка край реката. После сестрата  на Афра ни кани да вечеряме в кафенето, след което тръгваме към квартирата на Афра.

Самата нея я няма в Тайпе, затова трябва да изчакаме съквартиранта ѝ Луокън да свърши работа и да ни отключи. Той се оказва много интересен човек, математик и музикант. Връчва ни ключовете за апартамента, изключително приятно местенце с широки стаи и странни джунджурии, събирани от Афра. Блокчето ни е на тясна уличка с интересно китайско излъчване, йероглифът „Фу“ закачен пред входните врати, десетки саксии с цветя пред всеки дом, мирис на пръчици от семейните олтари.

58818

Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.

*** 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Класации
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин