Избрано от българските травъл блогове - август - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ 3e-News Insmarket Jenite Div OperationKino Sporta FitWell Sportuvai Peika NasamNatam Sever Programata Doctoronline Kulinar Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Избрано от българските травъл блогове - август
Автор: Михаела Стоянова
Избрано от българските травъл блогове - август

Най-доброто четиво за уикенда


Почерпете вдъхновение от пътешествията на другите, сбъднете собственото си пътуване-мечта! 

Интересни разкази, случки и съвети от блоговете на българските пътешественици през август:

Тhe Life Nomadic: Куско и Мачу Пикчу

Хиляди, милиони туристи от всички краища на света са окупирали зелената планина при входа на този най-популярен град на Инките. От толкова много народ е трудно да се видят руините. Има и много униформени пазачи на всеки ъгъл, които контролират човешкото нашествие, казват ни в коя посока имаме или нямаме право да вървим, къде може или не може да стъпваме, как е разрешено или не е разрешено да се снимаме. Всичката тази суматоха проваля цялото изживяване. Големи групи с гидове блокират пътеките, възрастни и наднормени туристи забавят човешкия поток нагоре по стълбите, опитомени фотогенични лами- единствените постоянни обитатели тук- се размотават между хората и се наслаждават на специални привилегии- пасат на места, където човешки крак не стъпва (по закон).

Повечето посетители си тръгват около обяд, тъй като им предстои да пътуват обратно до Куско същия ден. Ние си резервирахме хостела за още една вечер в Агуас Калиентес и така можем да останем на Мачу Пикчу до 16ч00, когато повечето туристи са си заминали. Едва тогава успяваме да се насладим истински на този великолепен археологически обект, почти опустял, окъпан в златиста следобедна светлина. 

43023

Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и 12-годишната Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.

***

Магията на пътуването: Пътят към Сантяго - мислите по пътя 

Когато всичко, което правиш, е да ходиш по цял ден и всичко, което планираш е как ще ходиш още и утре, е много лесно умът да се отнесе нанякъде. Когато ходиш по пътя към Сантяго бързо попадаш в тази ситуация. Нямаш нужда от много време, за да планираш деня и дейностите си и така умът ти се освобождава от всички рутинни притеснения. Тогава идва въпросът: „За какво да използвам мозъка си?“.

43026

Интересно е как един такъв път като този към Сантяго (въпреки че е толкова дълъг) може да породи толкова много различни емоции и мисли в един и същи човек. Да вземем например полетата в близост до град Леон. Те сами могат да ти повлияят по толкова много различни начини.
Полетата в близост до Леон са колкото красиви, толкова и безкрайни.
В началото, когато започнеш да ги прекосяваш, им се възхищаваш. След известно време обаче, тъй като пейзажа не се променя много бързо, започваш да се чудиш дали някога ще стигнеш до нещо различно от тези полета. Когато тази депресия отмине мозъкът започва да се отнася към най-различни случайни теми. Почти всичко, което ти мине през главата ти се струва като добра идея. Хващам се на бас, че Камино де Сантяго е най-успешният генератор на бизнес идеи.

Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.

*** 

Life Tasting: Иракли - завръщането

Тръгнахме към Иракли и още по пътя осъзнахме, че доста неща са се променили. Не можехме дори да открием отбивката, по която се стигаше до нашите места за къмпингуване. Затова свихме по тази, по която видяхме най-много коли и в крайна сметка се оказахме в една доста оживена част с палатки направо на пътя, а после и на пясъка. Когато се добрахме до плажа обаче и хората, и колите останаха зад гърба ни, пак го усетих. Онова нереално място- много красиво, малко сурово- късче море, каквото досега не съм виждала. Морето си беше останало същото- с вълните, които се разбиват в плиткото и в които се блъскаш пищейки на воля. 

От плажа успяхме да познаем и нашата пътека- доста разбита, свлачена от дъждовете, но отвеждаща до всички онези места, където сме летували. На всички тях и сега имаше опънати палатки, което всъщност ме радва, защото именно тези хора са запазили мястото живо. Просторната поляна вече не е поляна, а обрасла горичка, от която морето не се вижда. Не е същото и не би могло да бъде- но най- вече защото природата си е взела своето, поляните са обрасли, пътеките се рушат, но поне не са хората и строежите това, което са го променили.


43024

Следете пътешествията на Елица и Валентина в блога им Life Tasting тук.
 
***

Travelproof Without Roof: До Че Гевара и обратно - първа част 

 Бяхме решили да опитаме нещо ново за нас като хванем автобус до малкото градче в близост „Пътят на Че“, тъй като пътят бе дълъг и с много разклонения. Антон каза „Ще се качим на автобуса и това е! Нищо по-интересно от това няма да стане! Очаква ни скучно пътуване.“ И двамата не знаехме, че това ще бъде най-интересното и вълнуващо пътуване, което ни предстои. Тръгнахме към гарата подготвени, знаехме, че ни чака 11 часа пътуване през нощта с автобус, който срещу 40 боливианос ще ни откара там на където се бяхме запътили, даже бяхме подготвили доводите си за преговаряне на цената. Пристигайки, увереността ни постепенно започна да изчезва. Всички пътнически компании предлагаха същите 11-часови „скучни“ услуги, но срещу 80-120 боливианос на човек. Оказа се, че през уикиндите билетите са двойно по-скъпи, заради повечето желаещи да пътуват. Постепенно възможностите пред нас се изчерпаха. Не сме от хората, които ще дадат толкова много пари за автобус, не и при нашият скромен бюджет, не искахме и да оставаме още една вечер в огромната, наслоена с прах и претъпкана столица. Часът беше около 16:00 и нощта щеше да настъпи след около 2 часа, чувствахме се така сякаш денят беше „загубен“. „Какво правим сега?“ Седнахме да си починем за 5 мин. и да обмислим следващият ни ход, процесът „питане и преговаряне“ ни беше изморил достатъчно. Извадихме евтината и скромна Боливийска карта, която имаме и на която често отсъстват малките градчета (да не говорим за села) и започнхаме да гледаме до къде евентуално може да стигнем и да пренощуваме. ”Където и да е, но не и в Сукре!“ – се превърна в нашето мото за остатъкът деня. Намерихме най-близкото село след Сукре по пътят, който трябваше да поемем и се запътихме натам, а пък каквото стане.

 
43022

Прочетете за още приключения на Пламена и Антон тук
 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин