Как преминах "Португалския път" за 11 дни? (част 1) - Съвети - Peika.bg

iNews Novinite Econ 3e-News Insmarket Jenite Div OperationKino Sporta FitWell Sportuvai Peika NasamNatam Sever Programata Doctoronline Kulinar Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Как преминах "Португалския път" за 11 дни? (част 1)
Как преминах "Португалския път" за 11 дни? (част 1)
Снимка: Симеон Цонев

Пристигнахме в Порто в ранния следобед след прекачване на летище Бове и пътуване с метрото до апартамента, който беше предварително запазен. Оставихме раниците, тъй като мястото ни за настаняване не беше готово и тръгнахме на разходка из Порто.

Разгледахме гарата Сао Бенто и отидохме до катедралата, откъдето се сдобихме с креденциали и първия печат. Избрахме да хапнем местни специалитети в едно от многото ресторантчета на крайбрежния квартал Рибейра с хубава гледка отвисоко към река Дуро. Върнахме се в апартамента привечер и се настанихме.

На другия ден станахме рано и се посветихме на по-подробно разглеждане на Порто. Намерихме жълтите стрелки до църквата на Кармелитите и решихме от там да започне нашето Португалско Камино на другата сутрин. Посетихме Паласио да Болса, която е стоковата борса на Порто от 19-ти век. Тя впечатли с архитектура, интересни дървени подове наредени като пъзел и арабската зала. Хапнахме отново в Рибейра за обяд. Крайно време беше да опитаме от прочутия Портвайн (португалско ликьорно вино). Преминахме реката по моста Дом Луиш и се озовахме в друг град. Буквално. Вила Нова Де Гая е градът с избите за Портвайн. Главната улица край реката беше много шумна и пълна с народ, затова тръгнахме по малките улички нагоре и си избрахме да влезем в една тиха и затъмнена изба. Портвайна се оказа леко сладка и приятна напитка.

След това посетихме и втора изба, в която имаше бонус разглеждане на фотоизложба за производството на традиционното португалско питие и снимки на Порто през 20-ти век, които бяха в огромни и празни халета. Този път пихме виното на открито под асмите. Така целия следобед прекарахме лежерно в сладки приказки.

После се отправихме към следващата забележителност неоготическата книжарницата Лело, известна с извитото стълбище по средата. Беше пълна с народ. Целта на посетителите бе да си правят снимки и селфита на извитите стълби. Някак си успяхме да си купим книжки-гидове за Португалското Камино, които се оказаха доста полезни докато вървяхме. Още през деня забелязахме много интересно заведение, което представляваше полянка, а за маси и столове използваха щайги.

51443

Поръчахме си мохито, артистично приготвено от сок от лайм, сладък сироп, прясна мента, много лед и качествен ром. През деня не успяхме да се качим на кулата Клеригош, затова го направихме след мохитото по тъмно. Отвисоко Порто изглеждаше доста тъмен и невпечатляващ. На прибиране бяхме прегладнели и набързо изядохме по един омлет с бира.

Етап 1: от Камино Порто- Ваирао - 30 км

Тръгнахме малко след 6:30 часа, беше още сумрачно и приятно хладно. Излизането от Порто се оказа дълго и тягостно вървене по тротоари и профучаващи наблизо коли, през предградията на града. Хапнахме сладки в една много хубава пекарна. Във Ваирао пристигнахме около 13:30 часа. Това е селце с пръснати насам-натам каменни къщи и павирани улици, като от отдавна отминало време. Настанихме се в сградата на бивш манастир, която се използва като страноприемница, като летен лагер за деца и за предизборни срещи както разбрахме вечерта. Излязохме на разходка и хапнахме местно ястие с трудно за произнасяне име и “голяма“ 330 мл бира. Голяма е, защото местните пиеха от 200 мл бутилки. За десерт ядохме сладолед, седнали на бордюра пред единствения магазин в селото. Идилията се разваляше само от непрекъснато обикалящата кола с предизборна агитация, която вдигаше голям шум в пустото село. В страноприемницата имаше стая за медитация, с която домакинята ни се гордееше, но в момента беше неизползваема, заради предизборната кампания.

51449

Привечер заваля дъжд, който ни развали плановете за вечеря на близката полянка.

Етап 2: Ваирао-Барселиньос - 33 км

Тръгнахме в 6:40 часа. Все още не валеше, но беше облачно и влажно. Веднага усетих, че ми се е появила пришка, но реших да продължа. Все пак заваля и се наложи да обличаме дъждобрани. Търсехме някъде да пием кафе, но от снощната буря кафемашините не работеха. Накрая намерихме селско заведение с работеща машина. След кафето дъждът беше намалял и се разекипирахме. Вървяхме сред лозя и царевици и от време на време пощипвахме по някое гроздче. Минавахме и през много ароматни евкалиптови гори.

51447

За обяд стигнахме най-високата точка за деня и ни оставаха 9 км спускане. Хапнахме тост, пихме бира и поехме надолу. Започна да пече, а заради дъжда имаше висока влажност, която ме караше да се потя. Пътят вървеше между къщи и ни караше да мислим, че сме близо, но продължаваше да обикаля някаква вилна зона, а реката, отвъд която трябваше да е градът, не се виждаше. Като се добавят пришките, потенето и че GPS-ът вече показваше повече изминати километри, отколкото пишеше в гида, решихме да спрем в първата страноприемница (алберге), която намерим. След това ходихме на разходка в Барселош и си закупихме провизии за вечеря.

Етап 3: Барселиньос-Понте де Лима - 38 км

Предстоеше най-дългият етап и затова тръгнахме в 5:30 часа. Преминахме през целия град Барселош, който беше осветен, но накрая се наложи да използваме челник, за да откриваме стрелките по стълбовете. Заваля лек дъжд, който бързо отмина. На развиделяване попаднахме на много хубаво кафенце и решихме да се отбием. Пътят продължаваше през китни селца и царевици. Километрите се нижеха и наближаваше обед, а бирата се превърна в мираж. По пътя намирахме смокинови дървета с добре узрели и сладки плодове. Стигнахме до алберге, но то отваряше в 14 часа а беше само 12. Починахме малко, пихме по една топла вода и продължихме. Скоро след това стигнахме до отворен ресторант и утолихме жаждата си със студена бира. Имахме повече от 10 км за деня, но вече се вървеше по леко. По пътя имахме постоянни спътници: баща и син от Бразилия, две момчета от Германия, компания от четири руски девойки и новосформирана двойка от бразилец с бели чорапи до коленете и германка. Пристигнахме в Понте де Лима към 17:30 часа и се настанихме в частна квартира. Задача номер едно беше да се намери аптека за лепенки. Успяхме. Вечеряхме в ресторант и завършихме с нощна разходка.

51445

Етап 4: Понте де Лима-Рубиаеш - 21 км

След дългия преход от предишния ден тази сутрин поспахме повече. Закусихме в градчето и тръгнахме в 9 часа. Предстоеше ни най-голямото изкачване за цялото Камино. Денивелация +400 м. Пътят минаваше покрай импровизирани светилища. На това оставих значката с Българското знаме, която носих досега на раницата си.         

51444                                                                                                                                                             
Преди баира се подкрепихме с бира и поехме нагоре през борова гора. На дърветата бяха закачени найлони, които събираха смола.         

51442                     
На най-високото място имаше кът за почивка с чешма, на който имаше много хора, сред тях и познати - машините от Холандия, девойките от Русия и симпатичната двойка от ПанамаИмаше също и двама с велосипедиСлизайки надолу, много ни напече и спряхме да пием бира за освежаване. Пристигнахме в Рубиаеш към 16 часа и се настанихме в частно симпатично алберге. Установих наличието на пришка номер три. Бях тръгнал с два чифта тънки мериносови чорапи. Груба грешка, която по-късно поправих. Домакинята ни изпра дрехите и ги простря. Наложи се да отидем до съседното село за провизии. Вечерта се запознах с Лаура от Италия, която не ме остави да спя, не за друго, а защото на два пъти говореше високо насън.

Етап 5: Рубиаеш-Туи - 25 км

Тръгнахме в 7 часа. В началото на деня имаше леко изкачване и беше прохладно, но с напредването на деня стана горещо. След лека закуска на най високото място продължихме бодро напред. Преди обяд стигнахме до заведение, което предлагаше крафт бира. В ранния следобед стигнахме Валенса - хубав и модерен град, който беше крайната точка за деня. Стрелките ни заведоха към крепостта в края на града. Тя беше пълна с туристи. Приличаше на малък град с много заведения, магазини и битаци за хавлии. Оказа се, че албергетата са в модерния град и трябваше да се връщаме, но решихме да обядваме и да продължим напред. Това беше последният шанс да опитаме най-големия местен специалитет Франческиня, защото следващия т град от маршрута ни – Туи, е в Испания. След обилно похапване преминахме моста на река Миньо, която беше границата между Португалия и Испания.

51446

Към 18 часа се настанихме в частно алберге и направихме обиколка на стария град, който беше тих и спокоен в сравнение с Валенса. Вечеряхме в албергето под асмата.

Етап 6: Туи- О Пориньо - 20 км

Тръгнахме в 7 часа и закусихме в колоритното заведение О Чириринго. Времето отново беше слънчево и горещо.В ървяхме основно по асфалт и малко сенчести алеи. Всеки ден, с наближаването на 20-ия километър, се усещаше физическа умора и обувах оловните обувки. И днес се отбихме леко от пътя, за да си починем и да се хидратираме със студена бира. Пристигнахме в О Пориньо около 13:30 часа и се настанихме в хотелче. 

Градът беше заспал и горещ. Привечер излязох на разходка. След това пихме мохито в заведение пълно с местни младежи.Сервитьорът обикаляше масите и предлагаше почерпка с емпанади и хапки с хамон. На площада имаше сватба и се вихреха латинотанци, като булката не спираше да танцува. Ние вечеряхме наблизо и се наслаждавахме на танците. След вечеря не издържахме и се включихме в забавата на площада, която завърши с изпълнения на галисийска гайда.

Очаквайте продължението!

***

Текстът е изпратен от Симеон Цонев за рубриката ни Стани автор. Споделете и вие своите пътеписи, фоторазкази и всякакво друго вдъхновение за пътешествия на info@peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Съвети
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин