Какво е да си географ-пътешественик? - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ 3e-News Insmarket Jenite Div OperationKino Sporta FitWell Sportuvai Peika NasamNatam Sever Programata Doctoronline Kulinar Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Какво е да си географ-пътешественик?
Автор: Боряна Кръстева
Какво е да си географ-пътешественик?

Peika.bg реши да ви срещне с един по-различен пътешественик.

Това е Евгения Сарафова – съосновател на географския портал Географ БГ. Място, което вдъхва живот на сухата наука. 

Евгения е майка, съпруга, преподавател и разбира се – географ. Тя е човек, който говори с плам за хората, нещата и местата, които обича. Вижте как изглежда светът през нейните очи.

- От къде идва любовта ти към географията?

- Когато бях 5-ти клас исках да стана астроном, затова залягах над физиката. В 7-ми клас обаче майка ми каза: „В Националната природо-математическа гимназия има паралелка „Науки за земята“, ако искаш пробвай там“. Аз се съгласих – отидох на изпит и по география. Тя беше записала тази гимназия като първо желание – случайно или нарочно, все още не знам. Така че влязох там и реших, че географията ще ми бъде пътеводната светлина.

В 8-ми клас ни заведоха на едно събитие – Ден на географските информационни системи. Там разбрах, че географията има и технологична страна. Това много ми допадна и реших, че искам да се занимавам с картография и да работя с ГИС (Географска информационна система). 

Продължих с географията и в университета. В началото на втори курс започнах работа. Станах част от компанията, която организираше Деня на ГИС. За мен беше много емоционално, когато трябваше да поканя учителя ми по география и учениците му на това събитие. Вълнувах се, защото знаех, че може някой от тях да се запали също като мен.

В последствие записах докторантура в Института по космически изследвания, така че вкарах в употреба и космоса.

- Кога се появи идеята за Географ БГ ?

- Ние с Димитър (Димитър Желев е съосновател на Географ БГ), още докато бяхме студенти, имахме много проблеми с намирането на актуална информация. Искахме да направим подобен сайт още тогава, но нямахме средства и време, защото учихме и работихме едновременно.

В един момент си казах, че е крайно време да се стегнем. Бяхме си купили домейна geograf.bg през януари 2012 г., което значи, че сме измислили името няколко месеца преди това. Обявихме сайта публично през 2014 г. През това време работихме по визията и функциите му.

46471

- И сега 3 години по-късно какво се е променило?

- Сега по сайта работим 7 души. Имаме и стажанти. Но никой от нас не се занимава с това 8 часа на ден. Всеки има друго професионално занимание. Има хора, които ни помагат на доброволни начала. Има и учители от цяла България, които ни изпращат материали. 

- Защо го правите? Ти каза, че всеки си има друга професия.

- Защото има нужда от това. Човек не трябва да бъде само егоист, да работи само за себе си и да мисли за какво ще си похарчи заплатата. Трябва да правиш и нещо в полза на останалите. Искаме да отворим очите най-вече на децата, защото ако четат само от учебниците, те няма как да разберат всички страни на географията. Тя помага да гледаме на света комплексно. Да виждаме хора, събития, процеси.

- Как се държи един географ на път?

- Аз лично се прикривам, когато пътувам с хора, които не са географи. Старая се да не си личи, че имам изкривена представа за пътуването. Чувствам се най-добре, когато съм с колеги, защото те виждат и опознават света като мен.

В нашата компания си имаме традиции във всяко населено място, което посещаваме да разгледаме църквата, централния площад, училището. Тези обекти са много показателни за състоянието на града или селото.

Например последното ми пътуване в чужбина беше в Тайланд. Там ми направи голямо впечатление, че училищата са едно много луксозно място. Оградите, тревата, самата сграда контрастират изключително много с жилищните блокове. Същото е положението и в Куба. Отдалеч можеш да разбереш, че има училище, заради разветите знамена, украсите по оградите. Личи си, че това е място, което се поддържа с много внимание. При нас за съжаление е обратното. Това трябва да ни говори нещо.

46469

- Защо при нас е така?

- Може би е нормално, когато един строй се разруши и дойде нов да има години на търсене, на лутане, така нареченият преход. Това са естествени процеси в обществото. Но мисля, че вече е време нещата да се случват малко по-бързо. Най-голямата ни грешка е, че отричаме всичко старо и го приемаме като нещо лошо. 

Не е правилно и непрекъснато да се сравняваме с другите страни. Навсякъде има проблеми. Не всеки чужд модел, може да бъде успешен и при нас. Трябва да гледаме нашия двор и да взимаме решения на базата на нашата народопсихология и традиции. 

- Ти къде обичаш да пътуваш?

- По некомерсиални места и то много преди такъв тип пътувания да станат модерни. Докато бяхме студенти просто си уреждахме среща на Централна гара и хващахме първия влак. Туристическите места не са ми интересни, предпочитам да видя как живеят местните. Убеждавам се, че масовият туризъм е вреден и трябва да започне да се контролира. 

В противен случай и тук ще се превърне както например в Тайланд. На плажа, на който е снимам едноименният филм с Леонардо ди Каприо, няма къде дори да си оставиш раницата. Беше толкова пълно с хора. Имахме право само на 30 минути престой. Така се губи чарът на мястото, а да не говорим за щетите, които се нанасят.

Аз съм привърженик на екотуризма – посещаване на по-малко познати места от малки групи туристи с цел човек да научи нещо за региона, в който се намира. Смятам, че такъв тип дейности трябва да се развиват в България – особено в пограничните и селските райони. Търсенето на такъв тип услуги и в международен план ще се увеличава.

46472

- Къде в България има възможност за развитието на такъв тип екотуризъм? 

- В моят роден край – Кюстендил и региона. Сега го преоткривам. Градът е много близо до София, но е в страни от големите пътища. Това не е място, което би се посещавало от много хора. Но това може да се приема за предимство – по-малко тълпи, по-малко замърсяване. И така районът се оказва много добър за екотуризъм.

- Каква е България в твоите очи?

- Всяка вечер кагато приспивам сина ми му пея: „Високи сини планини, реки и златни равнини, небе по-нежно от коприна, това е моята родина.“ Така я виждам. 

Трябва да сме горди с историята ни. Няма нищо лошо да се радваме на славното минало, но трябва да мисли и за славното бъдеще, за което да работим днес и сега.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин