Какво всъщност е нестинарството? - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Какво всъщност е нестинарството?
Автор: Мария Ангелова

Каква е истинската същност на нестинарството и дали някой може да даде категоричен отговор на този въпрос?

В дебютния роман на Бистра Спасова „Нестинарка“ ще видите България през погледа на един британски следовател, ще станете част от разкриването на сериен убиец и ще се потопите в една закъсняла и неочаквана любов.

Непрекъснатите обрати в сюжета няма да ви позволят да оставите книгата и за миг.

Прочетете и откъс от романа „Нестинарка“ на Бистра Спасова (Издателство „Изток-Запад“), а в края разберете как да спечелите книгата!

*

България, Южното Черноморие, 1987 г.

Гари и Саманта Смит решиха да наемат къщата в България, когато дъщеря им навърши първата си година. От всяко камъче по тесните калдъръмени улици на селцето извираше хилядолетна история. Шест века преди раждането на Христос на източния бряг се бяха заселили рибари – част от древногръцката колонизация на Балканския полуостров. Върху малкия хълм те бяха построили домовете си от камък и дърво. Обърнатите към морето прозорци бяха белег, че селището е създадено от морски народ. Човек можеше да види разликата именно по прозорците – къщите на българските преселници от двадесетте години на миналия век, бяха с обърнати лица към сушата – с гръб към морето.

Къщата на семейство Смит бе построена в стария град и от нея се разкриваше прекрасна гледка към Черно море. След няколко години наемателите получиха възможност да придобият собствеността върху имота и те го купиха от възрастната хазяйка. В двора растяха смокинови дървета, а оградата бе покрита от пълзящи рози, които през цялото лято бяха обсипани с ярки жълти и червени цветове. Техният аромат се смесваше с мириса на чемширените храсти, които опасваха пътеката към входната врата.

Решението да закупят имот там, където бе родена дългоочакваната им рожба, бе обмислено внимателно от Гари и Саманта. България бе изключително красива страна с благоприятен умерен климат, омекотен в района на Странджа планина от влиянието на морето. За разлика от Атлантическия океан, затвореният между Европа и Азия воден басейн имаше наполовина по-ниско съдържание на сол. Бог бе сътворил това райско кътче без пикантните добавки от отровни твари, които плуваха или пълзяха по другите краища на света. Най-опасното същество по тези места бе отровната пепелянка – змия, която се срещаше рядко по напечените от слънце скали. Ако човек имаше неблагоразумието да се движи нощем с боси крака, можеше да се натъкне по пясъчните дюни на отровна „скрипя“ – стоножка с мастилено зелено тяло и розово-жълти крачка. Но да срещнеш някое от двете бе малко вероятно. За последните сто години имаше само два случая на ухапани хора. Далеч по-опасно бе самото море. Тук вятърът можеше да вдигне голяма вълна само за два часа, докато в Средиземно море му трябваха дни. Планината беше покрита от гъсти, широколистни гори, в които се въдеха зайци, сърни, елени и глигани. Според енциклопедията мечки се срещаха рядко, а популацията на лисиците и вълците бе намаляла критично.

Решението на Гари и Саманта не бе продиктувано само от красивата природа. Макар и дъждовна, Шотландия бе прекрасна и далеч по-подредена. Психолозите посъветваха родителите да разкрият истината за осиновяването на Линда, когато тя достигне подходяща възраст. Целта бе детето да не се травмира и да разбере, че истинският родител не е този, с когото човек има кръвна връзка, а този, който се е посветил на отглеждането му с цялата си обич и всеотдайност. Другата причина бе, че с напредването на медицината голяма част от предаваните по наследство рискови заболявания можеха да бъдат избегнати. За целта обаче човек трябваше да е наясно с болестите в рода си. След като навършеше пълнолетие, Линда щеше да придобие право на достъп до документите по осиновяването си и ако пожелае – да установи контакт с кръвните си роднини. Двамата взеха под внимание и това, че детето бе част от една самобитна култура, която вероятно би искало да познава. От това дъщеря им само би могла да спечели, защото тя щеше да носи в себе си познанието за бита както на Великобритания, така и на България. За тази страна светът не знаеше достатъчно, а тя заслужаваше вниманието му.

Местната музика оказваше силно въздействие върху момичето. Семейство Смит забелязаха това един месец преди да отпразнуват третия рожден ден на детето в големия двор на къщата. Жената, която Саманта бе извикала за да измие прозорците им каза, че не може да дойде, тъй като в този ден никой не работел. Падало се някакъв християнския празник на името на светци – „Св. св. Константин и Елена“. От думите ѝ разбраха, че в село Българи, съвсем наблизо, щял да се проведе странен ритуал с танци. В малкото селище, в което бе разположена къщата, липсваха достатъчно забавления, затова Гари и Саманта решиха да видят празненството. Изчакаха Линда да се събуди от следобедния си сън, нахраниха я, след което я сложиха в столчето ѝ на задната седалка и тръгнаха.

Когато пристигнаха в планинското село, вече се свечеряваше и малкият площад бе пълен с народ. Имаше много курортисти, сред които доста чужденци, пристигнали като тях да видят традициите на местните. Усмихната млада французойка им обясни, че всички с нетърпение очакват нестинарските танци. Когато те поискаха повече информация, момичето им посочи догарящия огън, който бе запален в обграденото с въже място в края над площада. Въпреки лошия английски, примесен със силен френски акцент, те успяха да разберат, че хора щели да танцуват върху жаравата, след като огънят прегори. До ушите им долетяха звуците на тъпан и гайда. Шотландците познаваха гайдата, но Гари за първи път чуваше такива особени ритми. Докато музиката се приближаваше, Линда ставаше все по неспокойна и започна да се полюшва в такт с ритъма. Гари се засмя – дъщеря му реагираше като всяко дете при звук на барабани. Ръцете на Саманта я заболяха, но не пускаше малката на земята, тъй като тълпата бе нараснала и някой неволно можеше да я стъпче. Затова подаде момиченцето на мъжа си. Зрителите ги притиснаха в близост до въжето и те усетиха силна горещина от червените въглени. Музикантите се появиха, следвани от няколко жени, които започнаха да обикалят около кръга.

Музиката се промени и тъпанът започна да издава силни ниски тонове. Внезапно по-възрастната жена нададе силен крясък и стъпи върху жарта. Множеството ахна. Около стъпалата ѝ се вдигнаха искри и тя затанцува върху въглените. В началото Гари си помисли, че сънува. После през главата му мина мисълта, че всеки момент ще стане свидетел на ритуално самозапалване. Зачуди се, дали е взел лекарската си чанта, с която обикновено не се разделяше. Жената обаче продължаваше да танцува без каквито и да е признаци на болка. По снежно бялата ѝ роба попадаха малки въгленчета, които прогаряха плата, но тя не им обръщаше внимание. Краката ѝ не изгаряха, противно на всички физични закони. Докато Гари се взираше в ходилата на жената, Саманта усети някакво безпокойство и се обърна към него. Детето в ръцете му се люлееше с цяло тяло и с широко отворени очи протягаше ръце към нестинарката. Гари проследи погледа на жена си, после силно притисна момиченцето към себе си и започна да си пробива път през тълпата. Малката се разплака и започна да се бори в ръцете на баща си, опитвайки се да се изтръгне от прегръдката му. Когато стигнаха до колата, Гари хвана ръчичката на детето и премери пулса – сърцето биеше нормално, а кожата бе хладна. Нямаше признаци на претопляне.

Гари и Саманта бяха много впечатлени от случилото се и по обратния път обсъдиха вероятността детето да е наследило някакъв музикален талант. Двамата решиха, че трябва да намерят учител по музика, който да я научи да свири на някакъв инструмент.

Година по-късно Саманта нае учител по цигулка за Линда. Начинанието се оказа пълен провал. След още две години, когато Гари и Саманта се увериха, че нестинарските танци са изключение в българския фолклор и се практикуват само в две-три места в страната, те записаха детето в групата по народни танци към местното читалище. Макар, че по това време семейството се бе установило да живее трайно в Единбург, самолетните полети до България бяха евтини. Майка и дъщеря прекарваха ваканциите на българския бряг и уроците в читалището продължаваха.

Линда тичаше по пясъчните брегове, научи се да скача в морето от скалите на носа и дори започна да се състезава с местните деца колко време ще издържи под водата, без да диша. Благодарение на контакта си с тях научи български и гръцки, така че когато навърши четири години, вече говореше на тези два езика с лекотата, с която се справяше с английския на майка си и шотландския на дядо си по бащина линия.

*

СПЕЧЕЛЕТЕ романа „Нестинарка“ на Бистра Спасова (Издателство „Изток-Запад“).

Как?

Споделете в коментар под статията тук:

Кой български обичай бихте показали на приятел чужденец?

Печелившия ще изтеглим в томбола и ще обявим на 22 март 2014 г. в нашата фейсбук страница. Късмет!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Desi Georgieva, 17.03.2014 | 19:02
Имаме прекрасни обичаи и традиции. Много ми харесва българския фолклор и по-специално българските народни танци. Миналото лято се запознахме с една французойка, която беше за около месец в България. Така се случи, че я водихме няколко пъти на природни разходки в България. Показахме и различни български народни танци. Беше много интересно. Много ми харесват и обичаите на нестинарството. Има някаква загадъчност и мистика в тях. Живея в регион където се провежда междунарен кукерси фестивал. Мисля, че това също би било интересно за чужденците.
Валерия Чернева, 17.03.2014 | 13:52
Аз обичам българските традиции и обичаи, и се старая да ги спазвам. :) За приятел чужденец мисля, че всичко от нашата култура ще бъде интересно, но най-интересни (според мен) са традиционният фестивал на носията в Жеравна "Скок във времето", кукерството и нестинарството, както и фестивалът на розата в Казанлък. :)
Radostina Angelova Ivanova, 16.03.2014 | 15:56
Коледните и Великденските обичаи - с нетърпение чакам приятелката ми, която е омъжена за чужденец, да доведе децата си, за да участват заедно с дъщеричката ми в боядисването на яйцата, месенето ка козунаците и т.н.
Mara Dimova, 16.03.2014 | 14:56
Тъй като съпругът ми е от с.Българи - нестинарството, а най-много ми харесва Еньовден.
Yulia Zareva, 16.03.2014 | 13:04
Кукерските игри и мартеничките :)
Velina Dimitrova, 13.03.2014 | 10:41
Кукерството , Леденото Калоферско хоро на Йордановден ,нестинарството ,мартениците , Празник на розата :)
Lili Mladenova, 11.03.2014 | 13:06
Лазаруването, Връбница, Баба Марта....и нестинарството естествено
Марияна Георгиева, 11.03.2014 | 08:55
Направата на мартенички,Еньовден.
Абонирайте се за нашия бюлетин