Една легенда разказва, че древният град Картаген бил основан през 9-и век преди Христа от царица Дидона. Тя избягала с хората си от Финикия (днешен Ливан) след като брат й Пигмалион убил нейния съпруг. Дидона намерила убежище в Северна Африка, където закупила земя от берберския крал Ярба. Според сделката Дидона имала право на толкова земя, колкото заемала една волска кожа. Хитрата царица нарязала волската кожа на тънки ивици и оградила достатъчно земя, за да се установи с хората си. Нарекли града “Карт хадаш“, което на финикийски означавало „Нов град“.
Картаген бързо разцъфнал благодарение на питейната вода в региона и пълната с риба лагуна на Средиземно море. За няколко века територията се разраснала от „една волска кожа“ до колонии в 10 съвременни държави в Европа и Африка. Картагенците развили добра търговия със съседните държави и отличен флот. Те изградили империя, която била достоен противник на Римската. В рамките на 118 години имало три Пунически войни между Рим и Картаген. В края на последната война римляните победили, но били толкова разгневени от продължителната съпротива на картагенците, че убили повечето мъже, пленили всички жени, ограбили града и после го запалили. Така внушителният Картаген, който съперничел на Рим повече от век, бил напълно унищожен.
Туристическата ми обиколка из Тунис започна с посещение на този славен град. Но от някогашния му блясък не е останало почти нищо. Факт е, че римляните са известни като велики строители, но те също умеели да разрушават. Въпреки това, от някогашните финикийски жилищни сгради, били открити следи, заровени под останките на римски амфитеатър. Стените на постройките разкриват, че хората живеели в къщи на няколко етажа и имали малки дворове. Това според археолозите свидетелства, че градът е бил пренаселен.
От древния Картаген било разкрито и гробище, в което били намерени овъглени останки на малки деца. Много учени смятат, че големият некропол в светилището Тофет от Саламбо, част от археологическия комплекс в Картаген, доказва наличието на ритуал в чест на финикийската богиня Танита. По надгробите плочи бил открит знакът й - жена, с ръце, вдигнати към Луната. Ритуалът включвал жертвоприношение на първите мъжки рожби, в опит да бъде прогонена сушата. Жегата тук все още е непоносима и из руините на стария град трудно може да се намери сенчесто място.
Някои култури изчезват и остават „живи“ само в археологическите находки и разказите на историци. Други се запазват и достигат до нас хилядолетия след като са създадени с традиционните си музика, танци, храни и обреди. Под звуците на джембета (африкански барабан от кожа и дърво) се потопихме в културата на берберите – местното население на Тунис. Вечерята ни включваше кускус, сервиран по традиция със задушени зеленчуци. Не толкова популярното, но не по-малко вкусното ястие тажин също присъстваше на трапезата. То има няколко разновидности в държавите от Северна Африка и те значително се отличават една от друга. Тунизийската вариация наподобява омлет с картофи, лук, фасул, месо и подправки. В ястието често се добавят канела, кориандър, шафран, сушени домати или дори розови пъпки! Насладихме се на десерт от пресни плодове и завършихме вечерта с урок по свирене на барабан. Едва ли има по-приятен начин да опознаеш културата на един народ от това да опиташ местната кухня и да се насладиш на традиционната музика!
Е, може би има само още нещо, което съперничи на гореспоменатите – пазарът на типични за региона стоки. Тунис е отлично дестинация за закупуване на килими и черги. И двете стоки са ръчно тъкани, но килимите се правят с висококачествени тънки нишки. За направата на черги често се рециклират вълнени нишки или използват други по-груби материали. Тук е мястото да се запасите с подправки и шарени грънчарски изделия. Не на последно място – опитайте местните фурми, защото те се славят като най-добрите в света!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
