Куба през погледа на един неорганизиран турист - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Куба през погледа на един неорганизиран турист

Ако обичате точността, мразите изненадите, шумът и липсата на ред, но искате да видите красивата страна на Куба, точното място за вас е Варадеро.

Хотелите предлагат еднодневни екскурзии до Хавана и Санта Клара. Можете да плувате с делфини в делфинариум, да преживеете сафари с джип, разходка с лодка или катамаран. Или просто си купете организирана екскурзия.

Но ако искате приключение и да усетите атмосферата на същинската Куба, да опознаете местните, навиците им, начинът им на живот, трябва да знаете, че с организирана екскурзия и нощувки в хотел, изобщо няма да разберете къде сте попаднали.

Датата е 26-ти ноември 2016 г. В зависимост от гледната точка, за щастие или нещастие, пристигането ни в Хавана съвпада с исторически момент. Фидел Кастро е починал. В страната е обявен 9-дневен траур. Забранена е продажбата на алкохол. Няма музика, танци и фиести. Хората са тъжни. Не знам дали само заради смъртта на техният лидер. Питам се дали, ако траурът не беше толкова дълъг и музиката и танците не бяха забранени, тази тъга щеше да се усети?

Кацаме на летището в Хавана в 15 ч. местно време, след 13-часов полет. Човекът, който организира пътуването ни, е пoдготвил папка с инструкции за целият ни престой. Следваме тълпата. Минаваме сравнително бързо. Хавана е удивително място, което не може да се сравни с никое друго. Ако тръгнеш за непознато място в Европа и преди това си гледал снимки, когато попаднеш там, виждаш това, което си очаквал. Каквото обаче и да сте си представяли за Куба, попадайки там, ще видите място , което не сте и сънували.

Настаняваме се в апартамента, който е на добро място. Собственикът е типичен шумен кубинец. Като цяло Хавана е много шумна. Апартаментът е голям. Има предверие със стари антикварни мебели. На стената има фототапет с библейски мотив и между два ангела с разперени крила и протегнати ръце е залепен американски долар.

В Куба климатиците са стари и шумни, вентилаторите също. Навсякъде има нещо, което бръмчи и охлажда, затова тук тапите за уши са задължителни.

Вечеряме в ресторанти. В магазините можете да откриете сол, захар,брашно, олио и консерви. Имат местна валута КУК, която е за чужденци и всичко е много скъпо.

За кубинците времето е нещо абстрактно. Нося подаръци и ракия за една кубинка Антония, която е завършила "География на туризма" през 1985 г. в България. Разменяме си имейли и тя ми пише, че живее много близо до нашия апартамент и ще дойде към 18:00 ч. в деня на нашето пристигане. Идва в 19.30 ч.

Първият ден в Хавана, тръгваме пеша по крайбрежието /Малекон/ и стигаме до Хавана Виеха /старата Хавана/. Цветно е. Контрастите са големи. Редуват се красиви и порутени сгради. Отиваме до прочутият хотел Национал да обменим валута. Във фоайето на хотела има голям екран, на който се излъчват прочутите речи на Кастро. Персоналът се е събрал и някой изнася прочувствено слово.

На третия ден от смъртта на Фидел хиляди хора се събират в Хавана за поклонението. Тълпите се стичат, за да отдадат последна почит на Ел Коменданте. В цялата страна на огромни екрани по улиците се излъчват знаменитите му речи. От време на време се чува красива музика, която го възпява. В същият ден хващаме туристическия автобус, който обикаля Хавана и виждаме тълпите от хора, които се събират и чакат търпеливо шествието.

Старата Хавана /Хавана Виеха/ е място, на което трябва да отделите повече време. Колоритно, примамливо, неповторимо и хипнотично. За съжаление по време на нашия престой няма музика и танци, но въпреки това атмосферата е пленителна. Сливаш се с тълпата и имаш чувството, че времето е спряло. Сядаме в едно кафене и виждаме на съседната маса известен актьор, лице от филмите на Педро Алмодовар. Стоят си необезпокоявани с красива млада дама и никой не ги гледа или сочи с пръст. Кубинците не се впечатляват изобщо от известните. Затова знаменитостите обожават Куба.

Време е да си вземем колата. Предупредени сме, че в Куба не е много разумно да взимаш кола под наем, но ние отказваме да сме разумни. Резервирана е и платена предварително от България. В противен случай изобщо няма да намериш такава. Трябва да я вземем от хотел, който се намира поне на 20 км от нашият апартамент. 

Дадоха ни една стара раздрънкана „Шкода“ и така започна голямото приключение. Потегляме към Сиенфуегус. Много красив и различен от останалата част на Куба град. Хората там са образовани и интелигентни или поне ние попаднахме на такива. След кратко лутане намираме нашия адрес. А & D Boulevard. Това са Ами и Даниел. Прекрасно семейство архитекти. Те както много други държавни служители след 2010 г., когато правителството на Раул Кастро дава свобода на частната инициатива в Куба, напускат и преобразуват жилището си в къща за гости.

Сиенфуегус е пристанищен град, основан от французи. Има красиви сгради и е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световното културно наследство. На вторият ден от пристигането си решаваме да се разходим до най-красивия плаж в района Плая Ранчо Луна.

На връщане в централната част на града се събират хора на тълпи. Рисуват лицата си с образа и името на Фидел. Сиенфуегос е вторият град по пътя, през който минават тленните му останки от Хавана до Сантяго де Куба – пътят на революцията от 1959 г. на обратно , когато е свален режимът на диктатора Батиста.

Най-тъжни обаче изглеждаха хората в Тринидад, където е пълно с пазари за сувенири. Има и много магазини, в които се продават същите неща като по пазарите – картини, дървени фигури, музикални инструменти изработени от кората на различни плодове, плетени неща. Всичко това е много цветно и красиво. Тези дюкянчета и магазинчета са откъм улицата и обикновено след търговската част, следва домът в който живеят.

Понеже е много горещо, както си вървиш виждаш къща с широко отворена врата. Вътре хората са си пуснали телевизор и те правят свидетел на ежедневието им. И това не е само в Тринидад, но там го видяхме най-осезателно. 

Следващата дестинация към която потегляме е Санта Клара. По пътя взимаме дружелюбни стопаджии, които ни пукат гумата и ни взимат 90 евро, за да я поправят. Пътя минава през планината и нямаме голям избор - плащаме.

Санта Клара е индустриален град. Няма екзотиката на местата, от които минахме. Тук са се случили едни от най-важните военни действия, известни като “Битката на Санта Клара”, под ръководството на Ернесто Че Гевара. 

Питаме Амелия, собственичката на къщата, която сме наели, къде да отидем за малкото време, което имаме. Избираме прочутото кафе „Ла Революсион“, където Че Гевара е отсядал и е бистрил политиката с Фидел. Също така има период в който Хемингуей е бил в Санта Клара. Кафенето е действащо и в същото време е като музей. Цялото е с автентични снимки от 50-те и 60-те години, предмети от онова време, а също сувенири, които можеш да купиш – значки, банкноти. Има екскурзовод - симпатична дама, която не пропуска нито един гост и минава с всички през няколко зали. Обиколките се водят на испански, френски или английски език.

На сутринта потегляме към Варадеро. Първият ден след края на траура на терасата на лоби бара има музика на живо – типични кубински ритми, които те пренасят в друго измерение и времето спира. Водим битка с възрастен холандска двойка пътешественици за една маса. Накрая се споразумяваме да я ползваме заедно. Оказват се голем симпатяги. От Варадеро отиваха към Мексико. Като разбраха, че сме от България ни питаха, как се чувстваме сега, когато светът е достъпен и за нас , а преди сме били като кубинците. Странно е, но се забравя. Преживели сме го, но е избледняло. 

След музиката на живо имаше истински спектакъл – кабаре на откритата сцена, на която всяка вечер има някакво представление. Кубинските танцьори са невероятни – пластични, красиви, емоционални и цветни.

На следващата вечер присъствахме на спектакъл в басейна. Изящни и грациозни момичета и момчета на фона на красива музика, която допълваше ритъма на танца оставиха публиката без дъх. 

Ето, че дойде и краят на това приключение. На връщане пристигаме някак бързо. Полетът е с около час по-кратък, но не само заради това. Може би защото спим през по-голямата част от пътя. Или защото знам, че в България е зима и не бързам да пристигна.

Текстът и снимките са изпратени от Албена Трифонова за рубриката Стани автор

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин