Да си Мама е мисия отговорна, пълна с усмивки, с вълнения, с желание, със споделяне, с любов.
В книгата си „Мисия Мама“ Богдана Трифонова и Жюстин Томс споделят лични истории, епизоди от отглеждането на собствените си деца и от ежедневието на своите семейства. "Разтваряме врати към своите домове, за да покажем, че и у нас понякога е по-разхвърляно, отколкото свекървите ни ще приемат, по-мръсно, отколкото у съседката без деца, по-живо и емоционално, отколкото е било преди", казват те в предговора на книгата.
В изданието ще намерите размисли, съвети и вдъхновения на всякакви теми за мами.
Прочетете два откъса от „Мисия Мама“:
Най-вкусният чай през зимата = разходки в планината през лятото
Да си кажа честно не обичам чай. Винаги предпочитам кафе. Особено в работни дни. Но чаят е специално, семейно нещо – вълшебно и топло време заедно. Време, подсладено с мед, в мразовити вечери или уикенди, когато най-хубаво е да сме всички у дома. А кой е най-вкусният чай ли? И за децата и за нас това е чаят, който правим от билки, шипки и други благинки, набрани от всички ни през чудното лято!
За да имаме уюта на чаените януарски дни, е нужно да сме имали дълги разходки в планината през юни, юли, дори септември – октомври. Едно от най-прекрасните неща на нашата България е богатството на планини! Където и да си, планината е наблизо. А планината през лятото носи прохлада, носи отмора, носи чудни дарове – билки, ароматни треви, цветя, храсти, гъби и мъхове.
При всяка разходка в планината сме снабдени с пликчета, за да можем да събираме каквото има налично. Веднъж бяхме с приятели – Любо с трите си деца, които се бяха снабдили с дебела книга за всички билки, които се намират из България. Разглеждахме, четяхме, търсихме. Да различават билките, децата ни се научиха и от своя дядо Томс, както и от Здравко, любимия учител от конната база „Здравец“, където децата лагеруват летем и берат билки.
Така през зимата имаме буркани, пълни с брани и изсушени с любов билки. Пиенето на чая понякога върви добре с припомняне на симпатични летни истории. Истории заедно.
На какво учи децата работата в градината
Първо да кажа, че грижата за зеленчуковата градина в големия град (в нашия случай София) не изисква часове работа, а е по-скоро хоби, отмора, забавление за всички от семейството. И се получва някак естествено като част от всичко останало. Да, заедно с това носи наслада, приятно е и е още един начин на време заедно.
***
На какво се учат децата покрай градината?
Грижа. Не, не грижата като бреме, като нещо досадно, а като обич, загриженост, радост от времето заедно, от резултата. Радост да виждаш, че нещата се получват, зеленчуците растат всеки ден още малко и още малко.
Живот. Животът е цикъл. От семето до плода. От отпадъчните зеленчукови кори и обелки на ябълки и дини до компостната пръст и силата да започнеш и волята да живееш.
Постоянство. Всеки ден. Всеки ден без умора и без оплакване, с радост и усмивка, защото е хубаво. Ако забравиш да полееш, има не малък шанс да го изгубиш.
Не всичко става. Да, слагаме десет семенца, а излизат осем кълна, от които едва пет реално оцеляват до плод. Така е и в живота. И това е нормално, а не трагично.
Всеки може. Всеки може да се грижи. Въпрос на желание, не на възраст.
Всички са толкова еднакви, колкото и различни. Всеки има своето кътче, своите корени домати, краставици, босилек. Но всеки е различен, макар и на пръв поглед да е еднакъв с другите. И това е толкова чудесно.
Най-вкусното. Няма по-вкусен домат от този, за който си се грижил и си отбрал сам.
Много харесвам и силно поддържам идеята за зеленчукови градини и във всяко училище. Във всяко. Не само подправки. Вярвам, че може и ще носи много и на децата, и на учителите.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
