Най-големият плаж в Европа - Коща де Капарика (пътепис) - Лято и море - Peika.bg

iNews Novinite Econ 3e-News Insmarket Jenite Div OperationKino Sporta FitWell Sportuvai Peika NasamNatam Sever Programata Doctoronline Kulinar Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Най-големият плаж в Европа - Коща де Капарика (пътепис)

Два от десетте дни, прекарани в Португалия, са отделени за излежаване на плажа. В близост до Лисабон има наистина голямо разнообразие на такива, но моят избор и препоръка отиват за Коща де Капарика.

Пътуване над града

Вариантите за придвижване от Лисабон (Lisbon) до Коща де Капарика (Costa de Caparica) са няколко и всеки от тях е удобен и бърз. Две автобусни компании предлагат директна връзка: Rede Expressos и Transportes Sul do Tejo. Ние пътуваме няколко пъти с втората до различни точки на полуостров Сетубал (Setúbal), а причината да се спрем на нея, е по-удобното спрямо квартирата ни разположение на автобусния им терминал. Намират се на площад „Испания“ (Praça de Espanha), до който се стига със синята линия на метрото (Linha Azul), спирката носи същото име като площада.

Ако смятате да използвате обществен транспорт, е най-добре да закупите карта Viva Viagem (0,50 евро за пластиката + сума по избор от 3 до 50 евро, която може да се зареди на гише или автомат) – по този начин билетите за всички видове превозни средства струват по-малко, отколкото ако бъдат закупени на място. Например пътуването с карта от Лисабон до Коща де Капарика струва 1,40 евро, докато билетът в автобуса е на цена от 4,15 евро. Номерата на автобусите, които пътуват до там, са 153 и 161 – първият тръгва на всеки кръгъл час, а вторият на всеки 20-30 минути. 

50075

Снабдяваме се с подробно разписание на отпътуванията в двете посоки на гишето на терминала и зареждаме малко пари в картите. Служителите, както и шофьорите, говорят приличен английски и са много любезни и услужливи. Автобусите са подобни на нашите – има както по-нови, така и по-стари, със или без климатик, но като цяло са удобни. Подобно на транспорта в другите европейски държави, качването винаги става от първа врата, където е апаратът за валидиране на картата или може да се закупи билет от шофьора. Слизането на дадена спирка се сигнализирате с бутона Stop, в противен случай шофьорите подминават, особено ако на спирката няма чакащи. 

50077

Имената на спирките в междуградските автобуси не се съобщават, но ако се настаните на предните места, ще може да ги следите на малка плазма – обикновено на нея текат реклами, но в долната част на екрана се изписва името на следващата спирка. Самото пътуване до Коща де Капарика отнема между 30 и 40 минути според трафика, но със сигурност не е скучно. На отиване се минава покрай внушителния римски акведукт 
Águas Livres, а след това по също толкова впечатляващия мост Ponte 25 de Abril, от който се открива изключителна гледка към града. 

50079

Слизаме на последна спирка – пазарът и централният площад на градчето. Автобусите обратно за Лисабон се хващат от другата страна на улицата, а спирките са обозначени с надпис TST (
Transportes Sul do Tejo) и номерата на автобусите. Оказва се, че на връщане Praça de Espanha не е последна спирка и автобусът не спира на същото място, от което тръгва, затова и я пропускаме. За наш късмет обаче се озоваваме на красивия площад Praça do Areeiro, в едноименния квартал Areeiro, от където се качваме на зелената линия на метрото (Linha Verde) и се прибираме в „нашия“ квартал Anjos.

Пътуване по реката

50081

Вторият вариант за придвижване от Лисабон до Коща де Капарика може да отнеме малко повече време, но пък е една идея  по-живописен и приятен. При второто ни ходене до курорта, отиваме до последна спирка на зелената линия на метрото (Linha Verde), която се нарича Cais do Sodré и е един от транспортните хъбове в града.

50083

Следваме табелите, указващи посоката за boats (лодки) и веднага след като сме излезли от гарата, пресичаме тясна улица и намираме фериботния терминал Terminal Fluvial. Тук отново може да се използва картата Viva Viagem или да се закупи еднопосочен билет на гишето срещу 1,25 евро. Лодките до разположеното от другата страна на река Тежу (Tejo) село Касиляш (Cacilhas) тръгват на всеки 10 минути, колкото е и продължителността на самото пътуване до там.

50085

Автогарата в селцето се намира от лявата страна на пристанището, а автобусите с номер 124 и 135 стигат до Коща де Капарика за около 20 минути, отново с последна спирка градския пазар и отпътуване от същото място като останалите автобуси на компанията.

50093

Градчето

Ще разберете, че се намирате на вече споменатия пазар на Коща де Капарика, разположен до площада Praça da Liberdade, по изобилието от пресни плодове, цветя и риба на сергиите около вас. Не пропускаме да си купим смокини (figos) от жените, застанали всяка с по една малка щайга на тротоара.

50076

Освен, че са изключително вкусни, смокините са с големината на ябълки, набрани са същата сутрин от въпросните жени и могат да се купят на цяла (uma dose) или половин (meia dose) дузина (12 смокини за 3 евро и 6 за 1,50 евро). 

50086

Продължаваме по главната улица Rua dos Pescadores (улицата на рибарите), за да стигнем до плажа след десетина минути бавен ход. Сградите от двете страни на улицата са ниски, с ненатрапчиви фасади в светли цветове и с множество заведения и магазинчета под тях. 

50080

Атмосферата ми напомня на българските курорти от детството ми – шарено е и докато се разхождаш може да си купиш всичко от сладолед до джапанки и чадър за плажа, но кичът е все още от онзи симпатичния. Освен това е изключително спокойно, което може би се дължи на факта, че и двете ни посещения са в делнични дни. 

50084

В края на улицата има още едно вкусно нещо, което се продава на цяла или половин дузина – испанските пържени толумбички churros (чурос). Опитайте традиционния вариант без пълнеж, при който churritos се овалват в канелена захар (6 за 2,50 евро и 12 за 5 евро). А от щанда за чурос до крайбрежната алея Avenida General Humberto Delgado крачката е само една.

50088

Плажът

Първото впечатление или по-скоро усещането, което ни обзема, когато излизаме на крайбрежната алея, е това за простор. Огромно пространство от първата и единствена линия на хотелите до пясъка на плажа. Самите хотели имат непретенциозен изглед, както и заведенията, разположени под тях. Тук все още съществуват олдскуул търговските центрове с магазини, все още ги има и малките кафенета на самообслужване с бели пластмасови столове и маси с червени покривки на CocaCola. 

50082

След тази първа линия има улица, а от другата страна са широката крайбрежна алея за пешеходци и велосипедисти и още по-широката плажна ивица. Отбиваме се в туристическия център, към който водят няколко указателни табели, за да вземем карта на градчето. Както самият информационен център, така и всички заведения на крайбрежната алея се помещават в еднакви по големина и вид леки дървени конструкции, на достатъчно разстояние едни от други, за да не закриват гледката към морето. Обзавеждането им отново е непретенциозно, точно каквото трябва да бъде в един ресторант на плажа. Пред повечето заведения има отделена зона с чадъри и шезлонги за тези, които не разполагат със собствен чадър, а не ви препоръчвам ходене на португалски плаж без такъв. 

50090

Ние си избираме плажа пред Paraíso Beach Club – кафене, ресторант и сърф-училище в едно. Два шезлонга и чадър струват 15 евро за цял ден, а от заведението предлагат опция да сервират храна и напитки на плажа. Не се възползваме от последното, защото самото заведение е много приятно, а обслужването е страшно добро. Освен това часовете между 2 и 4 трудно се прекарват на плажа, дори и под чадъра. Не на последно място храната е много вкусна, а цените са прилични: еспресо – 1 евро, кока-кола – 2 евро, фреш – 3 евро, чаша сангрия – 3,50 евро, безалкохолна кайпириня – 3,90 евро, наденички с пържени картофи – 6,50 евро, салата с морски дарове – 7,90 евро, суши меню с мисо супа и пролетни ролца – 14,90 евро. 

50078

Тук е и едно от най-доброто кафе, което успяваме да пием в Португалия, където за наше учудване и съжаление приготвянето на еспресо не е силна страна. За сметка на това обаче, пясъкът на плажа е фин като мляно кафе, с цвета на нерафинирана кафява захар и е истинско удоволствие да се разхождаш по него, поради липсата на всякакъв вид боклук. Океанската вода е студена, но все пак позволява леко „потапяне“ в нея. Цветовете на флаговете обаче не са за пренебрегване, защото теченията са силни, а вълните доста бурни. Спасителите обикалят постоянно на брега и се случва принудително да извадят някого от водата, ако преценят, че е влязал прекалено навътре. 

50094

Другите постоянно сновящи по плажа фигури са на продавачите на bolos de berlim (сладки хлебчета с крем подобни на понички). Португалия не е място, на което човек може да остане гладен. Местните пристигат едва в късния следобед – първо се изсипват групите тийнейджъри, които се разделят на малки отбори и играят футбол в кръг, а след тях идват и семействата с деца, за да хванат най-приятните часове от деня на плажа. Бризът от океана носи допълнително усещане за спокойствие и никак, ама никак не ни се тръгва от Коща де Капарика.

Текст и снимки Деница Стоянова от блога за пътешествия Itinerariumvitae.com

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Лято и море
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин