Да, има такива. Всъщност повечето от тези пътешественици или туристи, с които не сте на едни вълни, биха били точно толкова ужасни и провалящи пътешествието ви, че дори най-прекрасните места на света не биха могли да заличат досадните моменти, в които те участват. Пътят е такъв, какъвто си ти... или твоя спътник. Така че много, ама много внимателно обмисляйте с кого потегляте, защото от това ще зависи всичко – настроението, маршрута, скоростта и не на последно място, спомените ви от пътуването.
От личен опит мога да ви предупредя да внимавате и разпознавате отрано следните типове:
Маниакът на планове. Тези хора започват да планират всичко поне година по-рано, в това число кои точно места ще посетят, в каква последователност и какво ще са облекли за случая. Разбира се няма нищо лошо в това да имаш идея в главата си къде какво ще правиш, но тези маниаци са толкова фиксирани в техния предварителен екшън план, че най-малкото отклонение ги изкарва извън релси. С тях практически е невъзможно да се отпуснеш и да се пошляеш на воля из улиците на града, за да почувстваш атмосферата. За този спътник изразът „да се пуснем по течението” звучи като най-големия му кошмар, а за вас остава задачата да извлечете удоволствие поне от храната по пътя, времето и разходките.
Стиснатият. Доста досадно е когато спътника ти е решил, че няма да изхарчи и стотинка повече от колкото е планирал и саботира всяко по-интересно място или събитие, за което има вход. Или предпочита да е в хостел с мизерни условия, шумна компания и обща баня, защото е с 10 евро по-евтино от другия. Точно поради същата причина никога не опитвате местната храна, а се тъпчете със сандвичи и дюнери (или каквото намерите в супермаркета). Този типаж има и своята обратна страна – Разточителния, който поради очевидини причини се среща по-рядко, но също би бил проблем, ако не сте на едни вълни... или банкови сметки. Все пак не е приятно спътникът ти постоянно да налита на най-скъпите ресторанти и да настоява за такси, когато спокойно може да се хване метрото.
Чистникът. „Любимият” ми персонаж. Чудиш се как изобщо този тип е излязъл от вкъщи. Той постоянно вади някакви кърпички и бърше ръцете си, не докосва повечето предмети около него, не яде, защото не знае дали и кой и как е приготвял храната, да не говорим, че никога няма да опита нещо ново. Заради него обикаляте целия град, защото той не може да влезе в градска тоалетна и въобще не е ясно какво вижда във пътешествието, освен една игра на безкрайно пазене от света.
Оплакващият се или вечният хейтър. Лош избор. Така би казал той, а това казвам аз за вас, ако тръгнете с хейтър! Не него всичко му е криво, дори пролетно слънце над морски бряг – слънцето пече твърде слабо, а плажът е прекалено празен. Хейтърът никога не е доволен, защото вярва, че храната в неговата държава е по-добра, културата на която гостува е извратена и представителите й като цяло са глупави, меркантилни и луди. Като цяло той тръгва на път, за да докаже тезата си, а именно – вкъщи си е най-добре (въпреки че и там са идиоти!).
Така че, най-сигурно е да се следва доброто златно правило, че по-добре човек да е сам, отколкото в лоша компания!
Тази статия ви хареса? Харесайте и страницата ни във фейсбук за още любопитни истории!
