Пътешественикът Иван Панкев: Светът все още е едно нелошо място за живот! - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Пътешественикът Иван Панкев: Светът все още е едно нелошо място за живот!
Автор: Боряна Кръстева

Да пътуваш 9 месеца в Южна Америка, 6 месеца в Азия, 2 месеца в Нова Зеландия и всичко това на стоп, да изкачиш най-високия връх в Северна Африка – Джебел Тубкал (4167 м.) и сега да се върнеш, за да обиколиш всички 42 планини в България - не това не е сънят на някой пътешественик, а животът на Иван Панкев!

По образование, 36-годишният приключенец от Пазарджик, е магистър инженер „Компютърни системи“ , но в душата му гори истинска любов към откриването и опознаването на непознати места и култури. През последните 6 години се занимава основно с  пътешестване и фотография. През 2013 г., след първото му голямо пътуване в Южна Америка, създава блога Johnnie B. Goode. Идеята му е да сподели своите истории и запечатани кадри. По-сериозно започва да го развива през 2016 г.

Сега се е захванал с ново предизвикателство - "Планините на България". Какво е целта му и кои са мъдростите, на които го е научил пътят, четете в нашето интервю. 

В твоя блог си започнал една много интересна поредица „Планините на България“. Какво могат да открият хората в нея?

„Планините на България“ е моя поредица от видео-дневници, които проследяват изкачванията до първенците на всяка една от 42-те български планини, било то пеш или с велосипед. Клиповете са придружени с кратка информация за съответната планина, впечатления и използван маршрут.

Планина Голо бърдо

Как реши да се захванеш с това нелеко занимани да обиколиш всички 42 планини в България?

Поради лични причини през пролетта на 2017 г. ми се наложи за известно време да огранича високопланински преходи и да се отдам на разходки из по-ниските ни планини, които дотогава бях пренебрегвал. След само 2 ходения в Краище мирогледът ми претърпя драстична промяна, визитите ми в региона следваха една след друга и в мен се зароди идеята за тази поредица.

С какво смяташ, че тази поредица ще е полезна на читателите?

Моята цел никога не е била изкачването на конкретен връх, пък бил той и най-високият в дадена планина. Стремя се да я обходя добре, да я опозная, да видя нейното многообразие. На пример, до вр. Виден може да се стигне с кола по асфалтов път, но аз бродих из Конявската планина цели два дни – един с колело и един пеш. Така читателите ще получат по-пълна картина за представените планини, ще научат някои по нетрадиционни маршрути за изкачване на техните първенци, както и идеи за интересни дневни разходки недалеч от столицата.

Конявска планина

Колко планини си обиколил до момента?

Вече съм обиколил точно 2/3 от планините – 28. В това число се включват 11 планински първенеца, които бях изкачвал преди да се зароди тази идея, като три от тях (вр. Мусала, вр. Ботев и вр. Руен) посетих отново с цел заснемане на видео-дневници.

С какво те привличат планините и върховете под 2000 м.?

Голяма част от тези „джуджета“ могат да се похвалят с интересни флора, фауна и релеф, а от върховете им се откриват чудесни панорамни гледки към половин дузина „истински“ планини. Лично за мен допълнителен плюс е и фактът, че те са значително по-рядко посещавани от туристи.

Осоговска планина

Ти си пътувал на много места по света – Близкия Изток, Азия, Нова Зеландия. Изкачил си най-високия връх в Северна Африка – Джебел Тубкал (4167 м.). С какво те призоваха отново българските планини?

Нашите планини никога не спират да ме зоват, независимо къде се намирам. Другаде трудно ще намерите толкова голямо многообразие на сравнително малка площ, а и нали си ги познавам и се чувствам комфортно в тях, та не се притеснявам да напускам маркираните утъпкани пътеки и да „хващам гората“.

Интересното е, че твоите пътешествия са доста продължителни - 9 месеца в Южна Америка, 6 месеца в Азия, 2 месеца в Нова Зеландия и всичко това на стоп? Как успяваш да се издържаш по време на толкова дълги пътувания?

Широкоразпространена заблуда е, че да се пътешества е скъпо удоволствие. Ако се предвижваш на авто-стоп, спиш на палатка и сам приготвяш храната си, парите, които харчиш на път, са съизмерими с разходите за живот и квартира в София. При всичките ми продължителни пътувания досега максималният ми дневен бюджет винаги е бил 10 долара.

Огражден планина

Разкажи ни някоя интересна история с човек, когото си срещнал на път?

Най-интересното в моите пътешествия са именно хората, нямате си представа какви „образи“ съм срещал по пътя. Може би най-емблематичен беше един възрастен шофьор на камион в Иран, който ме качи късно следобед, вози ме 20 км. и ме покани в дома си. Къщата се състоеше от една единствена стая и, когато стана време за лягане, домакинът с жена му и трите им малки деца се разположиха на одеяло отвън пред входната вратата на постройката и ме оставиха да се разполагам сам вътре. Източно гостоприемство на библейско ниво!

Кой е бил най-опасният момент от всички тези пътешествия? Разкажи ни за него.

Явно съм късметлия, защото повечето опасни моменти по време на моите пътешествия са свързани с безразсъдно и/или опасно шофиране от взели ме на стоп хора, които са се разминавали без последствия. Все пак един случай изпъква сред останалите. Докато обикалях околните хълмове и търсех по-интересна перспектива към популярен колумбийски плаж, двама местни младежа ме причакаха с извадени ножове с цел да ме оберат. Самият аз обаче също имах нож в джоба, който инстинктивно измъкнах. „Приехме резултата за равен“ и отпрашихме в различни посоки.

Земенска планина

По какво си приличат хората от различните краища на света?

С всяко следващо пътешествие все повече се убеждавам, че хората си приличат много повече, отколкото се различават. Основните потребности са винаги едни и същи – дом, семейство, материална осигуреност... Освен това искрено вярвам, че хората са предимно добри (с изключение на някои „гнили ябълки“), а светът все още е едно нелошо място за живот.

Сподели с нас някой от най-ценните съвети за стопаджии, които си научил на път?

Ако пътуваш на стоп, рано или късно ще замръкнеш насред нищото и трябва да си подготвен за това – носенето на палатка е задължително, на храна и вода също. За да бъде приключението пълно, трябва да си отворен за предложения – многократно шофьори са ме качвали на стоп и в последствие са ме канили да пренощувам в домовете им. Веднъж в Иран пък се намирах на главния път на 200 км. от Язд, където исках да отида, а се съгласих на стоп от 500 км. в обратната посока и стигнах до желания град чак 2 седмици по-късно. Качвал съм се в Mini Cooper, в каросерията на пикап, в камион, в трактор, в ремарке, в такси, в автобус, че дори в полицейска патрулка и на покрива на водоноска. Аз съм на принципа: „Никога не отказвай стоп!“. Често тези 2, 3 или 5 км. са подобрявали значително ситуацията, в която се намирам.

Стара планина

Коя е следващата ти дестинация?

Засега нямам планове за ново дълго пътешествие, но имам достатъчно набелязани места в България – планини, водопади, тракийски светилища...

За теб пътешествието е?

Необходимост и начин на живот.

Пожелай нещо на читателите на Peika.bg.

Ще цитирам тостът, който един мой грузински домакин вдигна в три часа през нощта, малко преди да заспя на масата: „Нека пътят ви винаги бъде зелен (т.е. без проблеми)!“.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин