Правите камъни – скални мистерии край с. Розовец (фотопис) - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Правите камъни – скални мистерии край с. Розовец (фотопис)
Автор: Боряна Кръстева

Декември е чудесно време за посещение за чудновати скални образувания. Липсата на растителност в пейзажа ги кара да изпъкват още повече и нито едно клонче не пречи на впечатляващата гледка.

Към една такава величествена гледка съм се запътила и аз. След посещението на мегалита над с. Бузовград, за което ви разказах, се отправям към село Розовец. То е закътано в подножието на трите най-високи върха на Сърнена Средна гора – Братан, Самодивец и Сливово градище. В покрайнините на селото се издига мегалитът „Правите камъни“, известен още и с името“Братята“.

По пътя от Казанлък до Розовец няма почти никого. Времето сякаш е заседнало между две паралелни реалности. Сгушило се е в едно безвремие, в което всичко е възможно... Неусетно навлизам в Розовец, въртя се из лабиринта от малки улички, които трябва да ме изкарат на другия край на селото. Там се извисяват хълмове, които приличат на истинско скално царство. Огромни каменни блокове се издигат и образуват причудливи форми. Най-впечатляващи са двата 5-метрови камъка, стърчащи като непоклатими воини.

60431

Къщите на селото остават зад гърба ми. Пристъпвам към потайностите на Сърнена Средна гора. Обувките ми бързо се покриват с прах, а сърцето с вълнение. Няколко бели облака се протягат на небето. Изглеждат пухкави като захарен памук. Край пътеката мълчи изсъхналата трева и навярно си спомня за китната пролет и знойното лято. Сега те са само спомен. Студът се прокрадва, когато слънцето се отдръпне за малко от небосклона. Аз продължавам да вървя по равната пътека, която ту е напоена от течащата наблизо река, ту се пука – я от студ, я от жажда.

60428

Стигам до язовир, стопанисван от местното ловно-рибарско дружество. Над него се издига малък хълм, който сякаш се оглежда във водите му. Те са толкова сини и незабравими – като очите на несподелената любов.

60435

60433

Отдясно всяко възвишение е покрито с огромни, причудливи камъни. Оглеждам се за „Братята“. Фиксирам ги първо през визьора на фотоапарата, а след това и с поглед. Изглеждат така сякаш се крепят на магия и всеки момент ще се търкулнат надолу по склона. Следвам маркировката - бяло-синьо-бяло. Пейзажът под краката ми вече е различен – сухи треви и тук-таме нападали листа.

60430

Изправям се пред портала – два скални къса, които образуват пролука помежду си. Аз я наричам портал. И първия път, когато идвах тук, и сега, отново стигам до него, за да започна изкачването към „Правите камъни“. Маркировката не води до портала, но не знам защо и двата пъти се озовавам на това място. За мен то е началото на най-интересната част от маршрута. Следват – изкачване, катерене по камъните и много клони пред лицето.

60432

Изведнъж пътеката започва да се спуска надолу и се озовавам пред малка рекичка. Прескачам я и продължавам наляво, но явно не достатъчно наляво, защото в един момент осъзнавам, че съм изпуснала маркировката.

60438

Е, какво пък, „Правите камъни“ са само нагоре, така че избирам да вървя „напряко“. То не е точно вървене, по-скоро е катерене по каменните блокове, борба с драки, отместване на паднали клони и нагазване, незнайно колко дълбоко, в нападали листа. С една дума – приключение. За щастие слънцето щедро се процежда през клоните и стопля гърба ми. Скоро радостта от топлината се превръща в непоносимост към жегата, която се разлива по тялото ми. Тук е моментът да ви посъветвам, ако като мен не следвате маркировките, трябва да сте готови доста да се поизморите, но пък честно казано – струва си!

60427

След последния щурм, далеч зад голите дървета, се извисяват „Правите камъни“. Като два застинали великана те стоят на края на скалата. Между тях се образува тънък процеп, през който спокойно може да мине човек. Изкачвам се до тях и не знам дали студът, който лъха от сенките им или огромните им размери са тези, които ме карат да потръпна.

60436

Още по-впечатляващото е, че тези камъни не са плътно прилепени към основата си, а са балансирани само на няколко опорни точки. Спокойно мога да пъхна ръката си под един от тях, за да разбера, че той наистина се крепи на невероятен баланс, издължал всички катаклизми във времето.

60429

Заобикалям камъните и пред мен се разкрива гледка към магичните хълмове на Средна гора. Някъде в далечината се стели мъгла, но тук е ясно. Мога да различа всеки камък, всяко дръвче, язовирът – долу в ниското. Слънцето милва цялата тази прелест, а сърцето ми се радва.

60434

Решавам да се разходя до отсрещния хълм, за да видя „Правите камъни“ в пълния им блясък. Следва стръмно спускане към дерето и плавно изкачване. Вървя и надничам между сухите клони. Търся най-добрата гледка.

60440

Тук-таме се подава някое дръвче, обагрено в златно, закъсняло да съблече скъпата си премяна. На фона на смълчаната гора се издига каменна площадка, а над нея - „Братята“. Сякаш върховете на камъните раздират небето. То бързо сменя цветовете си – от синьо става сиво, после лилаво и накрая розово. Не знам дали това е някаква игра на слънцето или на въображението ми. Нещо изпуква в гората зад мен. Излизам от странния транс, в който съм изпаднала. Сега виждам, че до „Правите камъни“ има и други, само че паднали.

60437

60439

Започвам бавно да оглеждам камъните, разпръснати по хълмовете. Ами ако всички те са били прави? Как ли е изглеждало това място тогава? Какво е било? Кой го е направил? Специфичната ориентация на мегалита - изток-запад – ми подсказва, че това не е просто природно творение. Къде да търся скрития смисъл? Кои са редовете, за да прочета между тях?

60441

Места като този мегалит винаги ме оставят с безброй въпросителни, които се блъскат в съзнанието ми. Но не тръгвам оттук неспокойна и търсеща, а по-скоро щастлива и благодарна – че отново открих това място, докоснах се до него и го преживях!

***

Снимките са направени със Sony HX99. Това е най-малкият в света фотоапарат с широк диапазон на вариото - 24 – 720 мм мащабиране. Обективът му ZEISS® Vario-Sonnar T* 24 – 720 мм осигурява забележително представяне във всяка ситуация.

60231Sony HX99 предлага всички възможности на големите професионални фотоапарати, но е много по-лесен и удобен за употреба. Той е перфектен за всеки пътешественик, който иска да улови всеки миг!

Въпреки своя суперкомпактен размер HX99 осигурява висококачествени изображения и изключително представяне. Освен високото ниво на мащабиране, той включва 4K видео запис, бърз и прецизен AF, както и висококонтрастен електронен OLED визьор, удобен пръстен за контрол и накланящ се сензорен LCD екран за лесна работа.

 60232 60234Благодарение на Clear Image Zoom обектът може да бъде увеличен, като се запазва високата разделителна способност – до 1440 мм. А функцията за оптичен SteadyShot стабилизира изображението и намалява трептенето на фотоапарата.

60233 60235

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин