Радослав Първанов - да обичаш България през обектива - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Радослав Първанов - да обичаш България през обектива
Автор: Боряна Кръстева

Всеки избира различен начин да изрази любовта си - било то към човек, място или родина.

Любовта към България на фотографа Радослав Първанов обаче се проявява по един много красив и въздействащ начин - чрез проекта "Аз съм Българка!". Той омагьосва с харизмата на българската жена, с древните символи и енергия, втъкани в народната носия, както и с атмосферата на местата, които ни карат да се чувстваме горди българи. 

Снимките на Радослав са не просто красив портрет на българщината, те разказват история - нашата история, тази, в която всеки българин би се припознал и би почувствал близко до сърцето си. 

Вижте както разказа, специално за читателите на Peika.bg, Радослав за предстоящата изложба "Аз съм Българка!", за мечтата си и за това, което го прави истински щастлив. 

- Докъде стигна проектът  „Аз съм Българка!“?

- Първата част от проекта е завършена, представителните кадри са подбрани. Първият сюжет бе заснет през октомври 2014-та и така до последния ден на 2016-та година. Изработен е специален филм с хронологията на снимките. Той трябва да пренесе зрителите на местата от кадрите, а също и да осъществи пряк контакт с всяка една от моите българки. 

Сега работя върху първата изява с този проект. Тя ще бъде факт съвсем скоро на 13-ти май, когато ще го представя официално в ресторант "МоМа" в София от 18.00 часа.  

Подготвена е представителна изложба с тридесетте сюжета, които съм заснел. Водя разговори по места да покажа изложбата в колкото се може повече градове, които са били предмет на заснемане в проекта. 

- Какво ще видим на изложбата, която организираш на 13-ти май?

- Тогава за пръв път официално ще представя избрани кадри от заснетия материал. Посетителите ще се потопят в атмосферата, която аз видях и заснех. Постарал съм се, изложбата ми максимално добре да се впише в уютния интериор на р-т "МоМа" тематично свързан с фолклора, традициите и българката. В цялата сграда на ресторанта ще са изложени фотосите и така, преминавайки или вечеряйки, всеки посетител ще може да съзерцава моите творби.  

На откриването ще представя свършената работа, посетителите ще се докоснат до красиви кътчета от България, а допълнително ще имат възможността и да се срещнат с участничките от проекта "Аз съм Българка!". Подготвил съм няколко новини, свързани с предстоящи изяви и идеи. Официално ще бъде даден старт на кампанията за набиране на средства, които ще послужат за издаването на мечтания от всички нас албум "Аз съм Българка!". За финал посетителите ще изгледат филма, който съм направил и чрез който буквално ще се разходят из България. 

- Пропътувал си над 8000 км из цяла България, кое беше най-магнетичното място, на което си снимал?

- Като заклет патриот, най-топли чувства тая към родната околия. Най-магнетичното място за мен бе Копривщица. Там имах честта да вляза във всяка една къща-музей и да заснема най-доброто от най-доброто в единствения български град-музей. Това бе мястото, което познавах малко, но с всеки посетен обект опознавах все повече, така че към днешна дата, там се чувствам като у дома си. Хората по улиците на Копривщица днес ме познават, музейните работници и в магазините дори. Това място пленява. Станах едно цяло с него, затова се връщам с огромно желание и трепет всеки път.  

Любимо място от сюжетите нямам. Има места с много силна история, има културни, природни и фолклорни забележителности. Има духовни центрове, паметници, антични останки, дори и изкуство от най-новата ни история. Цялото това съчетание трябва да обедини голямата картина на България, която си поставих за цел да създам. 

- Какво видя в очите на момичетата, които засне по време на проекта?

- Какъв въпрос! Очите – тези огнени очи. Видях искри, огън, а докато ми разказваха малко познати факти, те горяха. В очите им видях любов, гордост, уважение. Момичетата имаха преживени истории на тези места, от деца та до ден днешен. Спомените, добри или лоши, всичко им се виждаше. 

Очите им на живо разказваха истории, но най-важното беше, че отваряха сърцата им. Физически това бе поглед на красива, усмихната ,млада жена, а всъщност много думи, много обич и преклонение. Това, което прозираше през всеки един поглед, бе и щастие. Нито момичетата, нито аз крием, че такива снимки са били мечта. Аз да ги направя, те да бъдат част от подобна идея. Надявам се повече хора да могат да се докоснат до тези погледи и тогава ще ме разберат. 

- Представи си, че ти си пред обектива. Кое е мястото, на което би искал да бъдеш фотографиран, което чувстваш най-близо до себе си и защо?  

- Тук ще разкрия една моя мечта, правя го рядко и знам, че за мен не е много правилно, но... Аз бих застанал пред обектива на връх "Свети Никола" при Паметника на Свободата. Това е мястото, на което най-често в очите ми напират сълзи и от радост, и от уважение към хилядите паднали в бой, за да мога днес да се нарека Свободен българин! Там бих се снимал, за да разкажа за мястото и себе си. На Шипка, както е по-известен този връх, се чувствам истински жив и истински себе си. Освен историята, там имам и много лични преживявания, които, смело мога да кажа, са незабравими. Всички знаят, че съм роден в град Габрово, но малцина знаят, че виждам Паметника от дома си - от работното ми пространство, от спалнята, от двора. Израстнал съм с тази гледка. Респекта, който имам към този монумент и този връх, ме водят често там на снимки, лято или зима, без значение. Духът е единствен и неописуем, въздухът и природата също. 

Защо Шипка ли?! Отговорът е простичък - винаги съм възпитаван на уважение към историята, към святото и ценностите, които наследяваме от дедите си. Това място като връх на българщината и връх – баща на Свободата, е толкова величествен и силен образ, че няма друго място в България, което да буди всички тези чувства у мен.

- Опиши ми каква е съвременната българка според теб?

Доста интересна и дълга тема. Наследничката на отрудената и измъчена жена днес е един модернизиран и силен образ на по-силната част от човечеството. Днешната съвременна българка пази в себе си всички качества на българката от времето на Апостола, но не винаги ги усъвършенства и използва. Именно тук се проявява моята основна болка – лутането на българите между нашето и чуждите култури, зависимости и тенденции. Често те са изкривени и неправилно разбрани, прекроени в нещо водещо до зависимост и разделение, които са пагубни за едно общество. 

Образът на българката днес е съвкупност от знания, опит, желание и сила. Женска сила и нежност, водещи до най-ценното нещо в живота - даването на нов живот. Вярвам и знам, че българката е много по-силен човек от останалите жени по света, не само заради това, че е наследник на славни жени, а и заради духа и гена, който носи в себе си. Знам, че тя е също толкова борбена и могъща, както и по времето на Стилияна Параскевова и Райна Княгиня. 

- С какво ще продължиш проекта „Аз съм Българка!“?

- Освен изложбите, които мечтая да подредя във всеки град, в който съм снимал, искам да създам албума. Той трябва да събере историческа информация за обектите на няколко езика, както и повече снимки. „Аз съм Българка!” трябва да се наложи тотално и да започне да привлича хора, да рекламира България и да даде урок на децата ни. Проектът започна да дава пример, този, който всички ние от екипа целим да покажем пред нашите връстници, и не само. Историята, фолклорът, традицията, облеклото и жената. Това са предмети на ценностна система, които, ако уважаваме, можем да използваме, за да живеем пълноценно за себе си, нас, народа и родината ни.

Проектът ще има своето същинско продължение, което ще обявя на 13-ти май. Освен него, той ще поведе и система от подобни проекти, които ще съставят още по-пълна картина за това кои сме като народ.

- Кое е нещото, което те прави истински щастлив? 

Радослав Първанов е щастлив, когато и хората около него са щастливи. Не ме питайте откъде знам! Щастието и спокойствието са в основата на всичко, според мен те са гориво за много успешни дела. Щастлив съм, когато хората, с които работя, са удовлетворени от мен и това, което правя. Щастлив съм, когато виждам усмихнати хора, когато срещам все повече родители, разказващи на децата си историята на дадено място или събитите. Щастлив съм, когато реализирам мечтите си и когато виждам родителите си горди от факта, че съм техен син и имам постижения – и най-малките и най-големите. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин