Рандал Бейкър – уелският автор, влюбен в България (част 2) - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Рандал Бейкър – уелският автор, влюбен в България (част 2)
Автор: Лилия Христова
Рандал Бейкър – уелският автор, влюбен в България (част 2)

Проф. Рандал Бейкър е роден в княжество Уелс, намиращо се в сянката на Англия. 

Той отива в Източна Африка през 60-те години на XX век, за да направи изследване за доктората си. През последвалата му академична кариера няма индикации за това коя част от света ще завладее вниманието му, а по-късно и живота му. Оказва се, че това са именно Балканите.

Животът на Рандал Бейкър се стича така, че той идва в България за пръв път през 1990 г., за да помогне за изграждането на Нов български университет, и се завръща в страната всяка следваща година. През 2007 г. той се оттегля от поста си в Университета на Индиана и се установява в София, където преподава в НБУ до пенсионирането си през 2016 г. Проф. Бейкър е автор на повече от 17 книги, част от които преведени и издадени на български език.


Има ли място, където винаги сте искал да отидете, но не сте?


Бих се радвал да посетя място като Занзибар например – там където все още местната култура е автентична и може да се усети историята. Откакто започнах да пътувам по различни места в света, когато бях млад, много неща се промениха. Появиха се нискотарифните авиокомпании, чиято цел беше да превърнат пътуването по света нещо достъпно за повечето хора. Така обаче той започна да се превръща в едно все по-унифицирано и скучно място. Вече всички дестинации представляват малко „стари неща” и много плажове, алкохол и парти атмосфера. Мисля, че съм от последното поколение, което имаше възможността да види различните култури по света такива, каквито са. Но къде бих искал да отида? Нищо вече не изглежда наистина далечно. Може би Антарктика би била интересно място, най-вече защото е наистина различно от всичко, което някога съм виждал като пейзаж. Но дори и това отдалечено място вече е достъпно за туристи. Вече не усещам чак толкова голяма нужда да пътувам, най-вече защото от 1974 г. насам съм обиколил повече от 160 страни, като в 1/3 от тях съм живял за известен период от време.

А има ли място, където бихте се завърнали отново?

Не. „Никога не се връщай” е едно мое своеобразно правило, най-вече защото новите образи ще изместят старите и те никога няма да се завърнат. Спомням си Уганда много добре от 5-те години, които прекарах там като студент и лектор. Не искам да се завърна и да изтрия всички тези спомени, бих искал да ги запазя такива, каквито са. Моят опит показва, че „връщането” към нещо старо почти никога не носи позитивно прживяване. Миналото е история, настоящето е мястото, където се случват нещата.

Спомен от пътуване, който ви се ви се е запечатал в съзнанието?

Нещо, което никога няма да забравя е как е една тъмна нощ през 1967 г. буквално се блъснахме в един от група носорози, разхождащи се в близост до границата между Танзания и Кения. Заради непрогледния мрак и праха, който се вдигаше от черния път, по който карахме, ние го видяхме в последния момент и времето за реакция не беше достатъчно. След като колата се заби в него, носорогът ни изгледа с доста подразнен поглед - мен и двамата ми спътници (танзанийски и нигерски боксьор) и за щастие не беше ранен. След това той продължи по пътя си, а ние уважително изчакахме да се отдалечи на подобаващо разстияние, за да потеглим отново. Животното походи по пътя пред нас още около километър, след което сви в храстите и изчезна в мрака.

Разкажете ни за ваше пътуване, което е протекло изцяло не по план.

Пътувах от Фиджи към Париж и бях поканен да се отбия до Сан Франциско при моя приятелка. Когато пристигнах на летището, се огледах за нея, но нея видях. След малко до мен се появи жена с къса розова коса и кожено яке (тук е моментът да споделя, че въпросната дама, при която бях отишъл беше адвокат и се обличаше доста консервативно, но се оказа, че това е тя). Отидохме в едно кафене, за да ми обясни защо се е дегизирала по този неузнаваем начин. Историята беше следната: дамата защитавала в съда оптометрист, съден за сексуален тормоз, с когото впоследствие проимала връзка (колкото и странно да звучи това). Той бил много обсебващ и искал да се премести да живее с нея, но тя нямала желание. Затова мъжът измислил план как да промени нейното мнение по въпроса. Той помолил един от своите съмнителни приятели да влезе с взлом в дома на моята приятелка, като по този начин тя трябвало да разбере, че има нужда от мъжка протекция. Речено-сторено – въпросният приятел разбил стъклото на вратата, промушил ръката си и се опитал да отключи. Тогава моята приятелка грабнала един нож и буквално заковала ръката му за вратата. В изблик на паника тя отишла до спалнята си, взела пистолет и стреляла през вратата, което разбира се довело до смъртта на мнимия престъпник. Оптометристът научил за случилото се и побеснял, обадил се на моята приятелка и и казал, че ще я убие, което я принудило да се укрие. След като не могъл да я намери, той отишъл при най-добрата ѝ приятелка и настоял тя да му каже къде се е скрила. Тя, разбира се отказала, и мъжът я убил с брадва. Всичко това се случило ден преди моето пристигане. Тогава моята приятелка решила да не оставаме в нейния апартамент, за да не бъдем убити и двамата, което определено не влизаше в плановете ми за това пътуване. Затова потеглихме към северната част на Калифорния, като преди това тя ми даде огромен пистолет – за всеки случай. За щастие не се наложи да го използвам и няколко дни по-късно пристигнах в Париж благополучно, чудейки се дали всичко това не е било сън...

А коя е следващата ви дестинация, която ще посетите?

Следващата ми дестинация ще бъде, както винаги през пролетта и лятото, моята къщичка в планината Камбриан в Уелс. Там погледът ти може да провиди на дистанция от 40 км, около теб се разхождат около 50 000 овце и лудостта на модерния свят не може да те достигна на едно толкова отдалечено и древно място.

Послание за читателите на Peika.bg?

Щастливци сте да живеете в прекрасна страна като тази – останете в дома си и го развийте, защото това няма как да стане, ако всички лекари, инжинери и т. н. напуснат, за да прилагат уменията си другаде. Един път заминете ли, ще разберете какво сте оставили зад гърба си – мястото, където са вашите корени. Не се оплаквайте, а създайте собствената си реалност. Много мои приятели от Източна Европа, които в момента живеят във Великобритания, смятат да се завърнат на Балканите. Аз също оставам тук!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин