Райската градина край морето - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Райската градина край морето
С отчето стояхме пред голяма картина, поставена на няколко метра от олтара, когато към нас се приближи висок мъж с тъмни очи и белег на едната буза, някъде около 50-те.
 
 
- Вярно ли е, отче, че Богородица е възкръснала, подобно на Христос? – прекъсна ни мъжът без капчица такт и прикова погледа ми. 
 
- Какви ги говорите? – погледнах го неодобрително, защото за първи път чувах подобна "трактовка", а и се бе намесил в разговора ни, без дори да попита. За разлика от мен, отчето не се смути, а довърши беседата си.
 
- При нас кръстът се хвърля в морето, не в реката, както е при вас, за това не познахте веднага, че става въпрос за Богоявление в тази картина. Насъбралата се тълпа и моряците се готвят за ритуала на Йордановден. -  усмихна се леко, едва доловимо Божият служител. - Елате сега с мен отвън, в Райската градина. – допълни той и подкани мен и непознатия. - И ще ви разкажа за Успението на Богородица. Денят, в който я почитаме наближава.  
 
Двамата с непознатия тръгнахме мълчаливо след отец Стилиян. Денят беше августовски и толкова горещ, колкото само може да бъде хлябът, изваден току-що от пещта. Излязохме през вратите на храма и се озовахме в чудна градина. Отец Стилиян бе част от Задругата на майсторите на художествени занаяти и някои от иконите и картините в храма бяха негово дело. Навярно и тази, за която разговаряхме преди да ни прекъсне човекът с белега. Тримата излязохме в двора на църквата и там, на една пейка, до аязмото той ни разказа историята за успението или блаженото заспиване на Дева Мария.

54689

Ще се опитам да ви предам по памет думите, които ни каза тогава отец Стилиян. Докато говореше, той спираше от време на време, за да ни зададе въпроси и да ни накара да изровим неща от паметта си, които вече знаем, както преди това беше сторил пред голямата картина вътре в храма.
 
 - Наближавал краят на земния живот на пресветата Божия майка. По време на нейната молитва в Елеонската планина се явил Архангел Гавриил с палмови клонки и ѝ казал, че след три дни тя ще отпътува към отвъдното. Нейното сърце се изпълнило с радост, че ще отиде при своя обичан син. Последно тя пожелала да види апостолите около себе си, да се прости с тях и да им даде напътствия в проповедническата им мисия по света. Всички апостоли, освен апостол Тома, който по това време проповядвал Евангелието в Индия, дошли в светия град Иерусалим и я обкръжили. Тя ги благословила и ги помолила да бъде погребана в Гетсиманската градина, където били покоите на нейните родители Йоаким и Анна, потомци на цар Давид.

В деня указан от Архангел Гавриил, стаята ѝ се изпълнила със светлина. Там самият Господ Иисус Христос се появил над нея и тя му рекла: „Готово е моето сърце, готово е!“ и се унесла в спокоен сън.

Погребението на тялото на Божията майка било особено тържествено. Носилката с тялото ѝ била носена от светите апостоли. По пътя се случили куп премеждия, съпътствани от чудеса. На входа на пещерата, където била погребана, сложили камък. На третия ден от успението ѝ от Индия пристигнал закъснелият св. апостол Тома, известен още като Тома Неверни и пожелал да се поклони пред нея. За огромна изненада на всички тялото липсвало. Там били само повивките, с които била обгърната Дева Мария при погребението ѝ. Когато по-късно станали от трапезата, апостолите чули ангелско пеене и видяли в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казала: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни“, а те възторжено извикали: „Пресвета Богородице, помагай ни!“ 
 
54691

На вашия въпрос за Възкресението, непознати господине, надявам се, че отговорих. - така завърши разказа си отчето, като чак сега забелязах, че държи здравец в едната си ръка. Двамата с непознатия стояхме като в друго измерение. Бях слушала различни истории, но в тази имаше нещо, което ме докосна много повече от всички други и запазих в сърцето си.

- Света Богородица е възкръснала. Никога не съм го възприемала по такъв начин. - въодушевено заключих аз, а отец Стилиян кимна с глава. Непознатият до мен се усмихна и за мое учудване не зададе повече въпроси. Вероятно беше намерил своите отговори. Храмът неусетно започна да се пълни с хора, които изведнъж се появиха на тълпи.
 
Намирахме се в райската градина на църквата "Свети Никола", която се издигаше над самия морски бряг. Наричат градината райска, защото отец Стилиян там е засадил, заедно със свои помощници, над 5000 вида растения от цял свят, много от тях, описани в Библията. 

54692

Сред тях са миртата, която влиза в състава на светото миро.
Когато Адам бил изгонен от райската градина, той успял да откъсне клонче мирта и да го отнесе от там. Трънният венец, посаден около пътеката, която води към храма символизира трънливия път на вярата, който човек трябва да извърви, за да влезе в лоното на християнската религия. Плачещата върба и палмата свързваме с посрещането на Христос.

В "Свети Никола" има различни видове рози, също един от символите на християнството. Там е и райската ябълка, известна още като дървото на познанието. От този плод има и други сортове, като например Цар Александър, известен като „апорт“ - селекция на руски мужици, които създали тази вариация на плода и я подарили на царя. На това свято място има и френски попски круши „Абат Фител“, селекция на френски монаси.

Градината разполага още с кайсии, череши и даже френска вишна, която е много ценна, защото е  на изчезване в последните години. Желязното дърво, наречено така, защото стволът му е десет пъти по-здрав от този на дряна. Сред  цветята в чудната градината е и момината сълза, която свързваме със сълзите на Мария Магдалена. Както още много билки, цветя, маслини…
 
Мястото на храма с райската градина не е никак случайно. Легендата разказва, че някога преди повече от 150 години в морето се разразила силна буря. Ураганен вятър се стоварил върху малък кораб с гръцки моряци и го разбил безмилостно в скалите. Като по чудо целият екипаж  доплувал до брега и успял да се спаси. На следващия ден спасените моряци започнали да разглеждат останките от корабчето и сред дървените отломки открили иконата на Свети Никола, която носели със себе си. Преди да поемат по обратния път, моряците оставили иконата на местните хора, за да я пазят и им заръчали един ден да съградят храм, посветен на Чудотвореца.

Божият дом "Свети Никола" бил тържествено осветен през 1858 г. Рибарското селище, в което бил издигнат, постепенно станало известно като село Свети Никола. Днес всички го познаваме като живописния като картина морски град Черноморец.
 
Текстът и снимките са ни любезно предоставени от личния блог на Хара Нурин!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин