Необходими съставки:
1. Приятел/ка в Барселона, при когото да нощувате и да ви покаже хубавите неща в живота, финтирайки туристическите капани като Меси – защитник на Реал Мадрид.
Нямате подходящо другарче, но пък авантюризмът ви е в изобилие - за вас е каучсърфинг. Често върши по-добра работа и от другарчето. А ако парите ви са повече от авантюризма – хотели има за всеки джоб и претенции.
2. „Промоционално-нискотарифен” самолетен билет. Малко по-скъп от автобусен билет от София до Черноморието и обратно. Как? Авиолиния в миг на промоционална щедрост + Дати извън туристическия сезон и празници = По-малко пътуващи = По-евтини билети. Бонус! Мааалко по-рехави тълпи туристи, които ви развалят снимките. А и изгубването из тесните улички на Бари Готик е в пъти по-очарователно при 15-20°C в края февруари, отколкото при 35°C през лятото.
3. Джобни. На вкус. Чревоугодниците да предвидят няколко евро допълнително. Още няколко за метро. Входни такси – да не се прекалява с музеите. (виж Начин на приготвяне).
Ненужни съставки/Ненужни разходи:
1. Пътеводители. От онези с лъскавите картинки, които водят за носа повечето туристи. И мен (по)някога. Вместо тях – смесете капка любопитство, щипка добро желание и разбъркайте във вашия пръв приятел интернет. Получавате с гид собствена марка, мярка, темпо и маршрут, търпящ всякакви вдъхновени отклонения от плана.
2. Сувенири. Китайска мини Саграда Фамилия?! Магнит от чужда екскурзия на хладилника?! Защо не донесете нещо истинско? Нещо с вкус и мирис, а не само материал за (благородна) завист. Няколко резена хамон, сирене, бутилка зехтин например. Или опитвате да сготвите като онази паеля. С щипка от тамошния шафран. Каните приятели, похапвате, разказвате за последното си приключение и може би най-после успявате да ги вдъхновите следващият път да тръгнат с вас.
3. Туристически агенции. За любителите на ол инклузив преживяванията и груповите екскурзии от типа „дзяк-щрак(за фейсбук)-и бяг” – може. Има изгодни оферти. Понякога. Но ако не държите да бъдете водени за носа/ръката, под час, под строй, в пакет с още 30-40 „малки негърчета” и резервирането на самолетен билет/хотел не ви хвърля в ужас – самоорганизираната волна програма е за предпочитане.
Представете си, че тъкмо откривате онази кръчма с най-студената сангрия и безплатния тапас или в миг на луд късмет намирате на улицата билети за мач Барса-Реал Мадрид, но по програма групата ви трябва да се товари в автобуса и да продължи за следващата точка от плана?! Направо си биете дузпата на късмета!
Начин на приготвяне
Четвъртък вечер (или петък сутринта 5 минути преди да тръгнете за офиса) нахвърляте в една чанта два панталона, няколко блузи, бельо и малко тоалетни принадлежности, вземате си телефон, фотоапарат, зарядни, малко пари в брой/банкови карти. Проверявате два пъти дали сте си взели лични документи, билети, резервации за хотел/телефон и адрес на каучсърфър.
Петък в обедната почивка поръчвате таксито да ви чака пред офиса в 17,00 ч. И после някакси изчаквате да мине следобедът.
В 17,01 ч. вече пътувате към летището. Ако боговете на задръстванията са с вас, към 17,30 ч. може и да сте пристигнали. Минавате бързо проверките. Най-късно към 18 ч. се качвате в самолета, а до 18,30 ч. вече се носите блажено към залеза.
При добро стечение на авиообстоятелствата, попътен вятър и благодарение на нашата мила приятелка часовата разлика в 20,30 ч. сте кацнали и сте успели да се придвижите с аеробуса до Пласа Каталуня и очакващото ви старо или бъдещо другарче. А в 21,00 ч. вече доволно посръбвате от чаша червено вино в очакване да се освободи маса за първата ви среща с мексиканската кухня. Така правят истинските приятели – уреждат ви срещи!
Събота сутрин. На закуска се запознавате със съквартиранта аржентинец и бистрите политиката от наш Бойко и протестите в България до аржентинското кралско... грешка! президентско семейство... май било все тая, защото малко на абсолютизъм го раздавали.
След закуска хващате метрото до Саграда фамилия и проверявате дали обичайната опашка на входа този път е по-къса от половин километър. Събота е. По-дълга е. Бърза обиколка наоколо за инспекция на строителните работи, няколко кадъра за спомен и решавате да си спестите опашките.
След час-два е време за обяд все пак. Отправяте се към старото пристанище да позяпате яхтите и да се порадвате на щедрото февруарско слънце между палмите и редките заблудени туристи. Пред вас се изпречва Океанариумът и в изблик на вдъхновение от липсата на опашка влизате да позяпате малко акули, октоподи и друга морска храна. След час вече ги искате в чиния. Петнайсетина минути и няколко подминати-заведения-с-менюта-за-туристи по-късно сте в очакване на онези средиземноморски благини, а докато похапвате вездесъщия пан кон томатес, сервитьорът ви развлича с истории за южноамериканската си родина и балканските си колеги. Вместо сиеста правите лежерна следобедна разходка по плажа на стария рибарски квартал Барселонета. По плажа, по плажа до към олимпийското село и обратно към вътрешността на града през симпатичния Парк Сиутадела. За почитателите на фауната – някъде в него е зоологическата градина на Барселона. Там е и парламентът на Каталуня. Може би и на нашите в България няма да им е зле заедно.
Малко лутане из уличките на Готическия квартал, малко ровене из книжарниците за книги с местни рецепти, снимка-две с катедралата и обратно в квартирата. Малко след залез зяпате от терасата към артистично осветения небостъргач Торе Агбар и решавате, че не сте гладни. И за пръв път в живота ви на турист не нападате някое местно заведение в опит да изядете поне половината меню. Вместо това се правите на местен и отивате на кино с приятел. И си упражнявате испанския със субтитрите. Бум – с един куршум – три заека!
Неделя сутрин. Кроткото шляене предния ден ви е допаднало доста повече от лудото търчане по забележителности. И продължавате в същия дух. Хич и не мислите, че скоро си заминавате, а се мотаете безцелно по близкия плаж. Час, два. Бризът ви отвява за бързо здрасти на най-любимото ви място в Барселона. Хълмът Монжуик. И Магическия фонтан, който в определени вечери пее, танцува и свети. Вълшебна работа! А точно срещу него, на покрива на бившата арена за борба с бикове е онова заведение с най-чудната гледка към Пласа Еспаня и фонтана. И като се срещнат вкусното и красивото... Приказка!
По здрач казвате до нови срещи и поемате към летището. Ако боговете на авиацията са с вас, четири-пет часа по-късно се въртите развълнувано в леглото - още ви друса пътешественическата треска.
Понеделник сутрин. В офиса сте. Сънени-до-към-леко-вкиснати-ако-звънне-телефонът, но много, много доволни. Като от добре свършена работа. Или като от най-любимото ви ястие.
P.S. Рецептата става все по-вкусна с всяко следващо приготвяне.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
