”Мотор се вози, брато, женска се кара”
Здравейте,
Казвам се Митко и хобито ми е да пътешествам с мотор. Преди три години почти по случайност с един приятел, Цецо, се разходихме до Мостар, Босна и Херцеговина. Още тогава се влюбих в мястото и не мога да спра да се връщам всеки сезон там. Всеки път за по-дълго. Накратко - мястото е страшно красиво. Редуват се планини, реки, каньони, морета. Покрай всичките тези благини сърбите, босненците, черногорците и хърватите са прекарали невероятни пътища. Пътища, сякаш създадени, за да караш мотор по тях. Завоите, както наскоро се изказа един приятел, са над 16 в минута. Асфалтът е или добре поддържан, или чисто и просто нов.
След войната пътища се строят с главозамайваща скорост. И то или там, където морето среща планината, или в дефилето на някоя синьо-зелена река. В Черна гора всъщност се намира най-дългият каньон след Гранд Каньон в Щатите - този на река Тара.
Поглед от Пивското плато към Пивското езеро, Черна гора. Снимка: Andrea de Poda
Само че това не сме го учили по география. Не сме учили също и за Колизеума в Пула, Хърватска, който е много по-добре запазен от този в Рим. Не сме учили за още толкова много неща…
Ще се опитам да отсея най-добрите места за разглеждане и каране. BTW, по границите и кръчмите не казвайте, че сте дошли в държавата, за да “карате”. ”Мотор се вози брато, женска се кара”.
Първо - как да стигнем. За мен всяка разходка в региона започва със Сараево и безумния път в каньона на река Неретва, Сараево - Мостар.
Пътят до Чачак е прав, сив, прашен и скучен. Обичам да го взимам в петък вечер, за да го отметна и на другия ден да започна с медеца. Места за спане по трасето има или в Златибор (ски курорт, пълен с празни къщи за гости през лятото и страхотни гледки), или във Върнячка Баня (соц курорт тип Сандански, само дето баничките за закуска са вкусни). А винаги може да спите и така, на поляната пред кръчмата Bajo.
След Чачак пътят към границата с Босна става все по-къдрав, все по-малко натоварен и с все по-хубави гледки. Бързи завои покрай реката, следвани от два прохода в природен парк “Западна Сърбия”. Бързо преминаване на границата и вече сме в Босна. На всички граници между екс югорепубликите може да се мине с лична карта, паспорт не ви трябва. Босна и Херцеговина, Черна гора и Македония изискват и зелена карта за мотора. Следват Вишеград и каньонът на река Дрина.
Река Дрина/ Снимка: NTO Serbia
Още на планинският проход преди Сараево (внимавайте, там ни е валял сняг и в началото на май!) ще имате чувството, че някой друг кара мотора ви. На всеки 100 завоя се вдига по един level. В Сараево задължително спрете, ако може и останете цял ден. В този град има някаква страшна магия. В един момент, имаш чувството, че си попаднал в Истанбул, купуваш си халва и тютюн, пиеш турско (босненско) кафе, в следващия си на зловещото, обсипано с бели надгробни камъни гробище на загиналите от войната, после покрай теб е пълно с високи и модерни сгради в стил Западна Европа. Ако имате време, задължително спете в някоя от къщите за гости на бошняците в стария град. Никога не съм знаел какво е това чувство, но така си представям да си идеш при баба на село. Ще седнете до тяхната маса в хола, върху дивана, постлан в червени черги.
”First, we drink coffee, it’s normal things.”
Ще приказвате дълго за региона, ще се срещнете с други пътешественици. На сутринта, отново “normal things” - ще ви питат как точно да ви сготвят закуската. От карането по този маршрут остава само черешката - Сараево – Мостар. Безумни бързи завои следвани от технични обратни, кристалносиня вода на реката и величествен отвес на планината отстрани. Тук-там някой приток на реката разцепва величествената планина на две. Мястото хипнотизира. Хипнотизира и увлича до стойности между двайсет и трийсет евро за полицаите. Последните са невероятно мили и обикновено ще ви разберат, ако бързате и нямате време да платите глобата по каналния ред.
Обезателно спрете в Мостар. Градът е в османски стил и в него е един от най-красивите мостове, изградени от Османската империя. По време на войната е бил почти напълно разрушен, но за щастие е възстановен в оригиналния си вид.
Мостът в Мостар. Снимка: Dennis Jarvis
Маршрут Ниш – Мостар. Предполагам, че до Ниш всички знаят как се стига.
Събудили сте се в Мостар, разгледали сте величествения мост, стария град и музея на войната. Сега накъде?
Как накъде, Jaдренско море je на пол сат брато! Зареждане догоре на безумно ниските цени на босненския бензин и газ към границата с Хърватска. След половин час наистина сте хем на крайбрежието, хем в Европската Уния (Европейски съюз). Време е да се обадим на близките “на евтино” и да се нагледаме на гледки на чудните преплитания между планина и море. Завиваме наляво в посока Дубровник, по ядренската магистрала. По тези земи на това, на което ние казваме магистрала, казват аутопут, а на първокласен път със завои покрай морето, които доскоро само сме сънували, казват магистрала... Пътят по цялата си дължина е номериран с “8”. Гоним другите мотористи и ретро кабриолети по завоите, блеем в гледките, и попадаме в 15-те километра брегова ивица на Босна и Херцеговина. Току що излязохме от там? Споко, днес ни очакват 5 гранични пункта, така са разделяли баницата през 90-те години.
10 минути и отново сме на граница. Бугари? Моторчани? Вози брат, добродошли во Хърватска. Никой дори не иска документи. Продължава едно летене по завоите към Дубровник. Човек се чуди дали да гледа величествените зъбери на планината, синьо-зелените заливи или завоя, на който доста писти из Европа биха завидели. Неусетно се появяваме на входа на Дубровник и страхотния мост преди него.
Ето го и Цеци на входа на Дубровник. Цецо, благодаря ти, че знам за Босна и всичките тия места!
Спирка за обяд в стария град на Дубровник. Мястото е задължително. Стар град, воювал с Венеция по време на Венецианската република за търговско надмощие. Ако сте решили да спите тук, рок бар “Pinky” също е задължителен. Biker friendly e. След Дубровник веднага хващаме отбивката вляво за Иваница. Обратно в Босна! Пътят е стръмен, със завои и ни извежда в сърцето на планината. Отново граница, намираме се в Босна и Херцеговина, република Сръпска (дълга история). В Требине е добра идея да се обядва и да се зареди на босненски цени. Следват епичните изкачвания по фибите към Никшич (Черна гора) и Клобук.
Влизаме в Църна гора. Оттук пътят е надолу, по ривиерата на Которския залив. Тук преди доста векове са се крили пиратите, обирали корабите за Венеция и Дубровник. Заливът е с бъбрековидна форма, обграден е от планини и има страшно тесен вход. Пътят откъм босненските планини е чисто нов. Не преасфалтиран, а наскоро изсечен в планината. Страхотна въртележка надолу към залива. Пътят разцепва планината, стига до морето, спуска се към ривиерата със страшна скорост.
След по-малко от час сме в самия Которски залив. Всичко е в яхти, палми и оскъдно облечени църногорки.
Которската ривиера. Снимка: Scott Liddell
Не забравяйте преди лягане да изпиете няколко Никшички пред портите на стария град или в някой от безбройните паркове по крайбрежието.
Баба ви мотор се крие на сянка пред портите на стария Котор. Малко й висят дисагите.
Маршрут Мостар - Котор през 5 граници.
Jaдренска магистрала
Както вече споменах, магистрала по тези земи значи първокласен път. Първокласни са и заливите вляво, ако идвате от Котор, и планините вляво, ако идвате от Риека. Когато минете покрай Дубрвоник, непременно спрете, качете се пеш, с мотора или с лифта до близкия планински връх. Гледката към морето и стария град е пленяваща. Гледката в обратна посока обаче, към Босна и Херцеговина, до ден днешен е любимата ми. Безумни планински зъбери, докъдето поглед ти стига. Наляво, надясно, напред, чак до хоризонта. Продължаваме нагоре по крайбрежието. Минаваме покрай 200 до най-много 300 малки заливчета, курортчета, скалисти брегове. Не си представяйте Черноморието. Малки курорти от по 100 къщи, безлюдни заливи или просто някоя кръчма. И кристална, синя вода. Следвайте сините табелки за път номер 8, през Сплит, Задар и чак до Риека. Няма къде да се загубите, но има голяма вероятност никога да не си тръгнете. Ако ви стигне времето, скочете до Италия, на 1 час е, а храната и бирата са… мамма мия!
От Котор до Риека. Над 700 км крайбрежие. Без магистрала. С много кеф. Следващия път ще ви разкажа какво е и на онзи напомнящ ягодка на картата полуостров Истрия.
Не забравяйте да си вземете гащи, спрей за верига, джапанки и верни другари. Ей такива, като тези до мен горе.
До другия път,
Камбарев
Снимки: Личен архив/Димитър Камбарев (освен където е посочено друго)
Текстът е първоначално публикуван в електронното списание за мотористи BMM.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
