Селата с най-интересни имена в България (част 1) - Класации - Peika.bg

iNews Novinite Econ 3e-News Insmarket Jenite Div OperationKino Sporta FitWell Sportuvai Peika NasamNatam Sever Programata Doctoronline Kulinar Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Селата с най-интересни имена в България (част 1)
Автор: Мая Джамбазова
Селата с най-интересни имена в България (част 1)

Ако разгледате картата на България, ще видите върху нея имена на селища, които звучат наистина интересно.

Народният гений ги е измислил, във връзка с историята на даденото място, но названията са толкова интригуващи, че заслужават специално внимание.

Вижте някои от селата с най-причудливи имена в България!

Торбалъжи

Село Торбалъжи или Торбалъжите се намира в Габровския балкан. На пътя, свързващ Трявна с Габрово. Още на влизане в селото, под указателната табела, има закована ламаринена торба, пълна с блестящи парченца, вероятно лъжите. Счита се, че е основано през XV век.

Легендата разказва, че основателят на селото – Дончо Торбалъжи, бил сладкодумен козар, който обичал да забавлява съселяните си със своите песни, приказки и шеги. От там идва и Торбалъжите.

Според друга легенда, местните закачали по една празна торба на врата на воловете, които теглели колите, за да вървят напред, опитвайки се да намерят храна в окачения плат.

Някои пък приемат, че звучният топоним идва от почти празната торба на един овчар, намерена от хайдути. След като случката с отварянето на торбата, в която имало само въже, хайдутите започнали да си уговарят срещи при Торбалъжите.

Жълтеш

Жълтеш е съседно на Торбалъжите село. То също е разположено на пътя Трявна-Габрово, като е на 3 км. от габровския квартал „Бичкиня“. Счита се, че е основано през XIX век от преселници от Ямболско. В  Жълтеш има няколко жълти къщи, а също и две с жълти прозорци, като вида им е неочакван за туриста и често буди удивление.

Името на селото идва от названието на реката, която е златоносна.

През месец юли в селото има фестивал на автентичния фолклор. Събитието е с национален характер и е организирано от местното читалище „Светлина-1927“. Според сайта на културната институция от 2010 г. Слави Трифонов е почетен жител на селото. На 28 октомври 2017 г. „Светлина-1927“ отпразнува своята 90-годишнина, която бе уважена от общественици.

Долно Уйно

Селото се намира в община Кюстендил, област Кюстендил. Няма сведения, колко точно е старо селището, но тук има останки от праисторически и антични постройки. В османските регистри селището фигурира с названието Долна Уйна.

Според легенда името на Долно Уйно произлиза от момчето на едно семейство, чиито сестри били омъжени в горното и долното село и то все казвало: „Ще ходя при Долната Уйна, ще ходя при Горната Уйна…!“

Злокучене

Има две села с това име: в Софийско, до Самоков и в Пазарджишко. В миналото е имало още две населени места с наименованието: в Плевенско, присъединено към днешното село Комарево и в Шуменско, което днес носи името Ивански.

Според легенда, по време на османското владичество мъжете от селото наранявали телата си блатно кокиче – злак, за да не влязат в армията на османският господар. Затова и самоковското село днес се нарича Злокучене. В миналото то е било известно още като Слънчев брег, заради красивата гледка, която се открива от него.

Дивотино

Дивотино се намира в община Перник, област Перник. Отстои само на 4 км. северно от град Перник. Селището е родно място на Чичо Стоян. Население по тези земи е имало още в праисторията, но първото споменаване на Дивотино е в османските регистри от XV век.

Името на селото произлиза от старославянската дума "диви-тисе", което означава  дивно, прекрасно място, райско кътче. Няма друго селище с това наименование в  България. В турски документи от 1420 год. се среща като Дивутине

Вещица

Селото се намира в община Белоградчик, област Видин. То е едно от първите селища, възникнало в този район на България. Според легендата турски ага се разхождал в горите край днешното село и видял в реката да се къпят голи женил. С писъци избягал, крещейки: „Вещици!“. 

Друга легенда пък разказва, че хората по този край били много вещи, т.е. опитни, можещи и от там и името - "Вещица".

Недоклан

Село Недоклан се намира в община Разград, област Разград. Това е едно от най-старите села в района.

Легендата разказва, че османците клали местното население – жени, деца, мъже. От всички останал жив само Недьо. След години той се върнал по родните места и вдигнал тук къща. Викали му „Недьо калан“ или „останалият Недьо“. От там идва топонимът Недоклан.

Тъпчилещово

Тъпчилещово се намира в община Омуртаг, област Търговище. Турското име на селото, запазено до 1934 г., е Безирганкьой (Bezirgankoy).

Селото е кръстено на г-н Тъпчилещов от София, богат мъж, който раздавал овощни дръвчета на местните и пари на сирачетата в селището. Заради неговата благотворителност омуртагското Безирганкьо става Тъпчилещово. Местните твърдят, че тук леща никога не са сели и няма и да сеят, защото растението не вирее в планински условия.

Сърбогъзи

Сърбогъзи е едно поредните села, днес махала на друго селище, с колоритни имена. Легендата разказва, че дядо Цаньо се заселил по тези места, обиден на роднините си. Той бил с пиперлив нрав и затова местните, които казват за ядосан човек, че го сърби гъза, наричали стареца: „Сърбогъзи“. От там и името на селището.

Белокопитово

Селото се намира в  община Шумен, Шуменска област. Името си Белокопитево дължи на преминаването на ген. Сергей Дмитриевич Белокопитов, преминал през селото броени месеци  след подписването на Берлинския мирен договор от 1878 г.

Жабокрът

Село Жабокрът се намира в община Кюстендил, област Кюстендил. То е с вековна история, започнала малко след падането на България по османска власт. В селото има плодородни, но рехави почви, които са добра среда за жаби и къртици. От там е и името Жабокрът.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Класации
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин