Силиврякът – или Орфеевото цвете – е истинско чудо на природата. Преди години изследвания доказват, че той е... почти безсмъртен. След като е хербаризиран за повече от 30 месеца, а след това отново полят с вода, силиврякът възкръсва и продължава нормалния си растеж. Затова и когато ботаници от други страни искат от българските си колеги растения за посаждане, те им изпращат не семена, а... хербарий.
За силивряка се разказват и много легенди. Най-популярната от тях разказва, че нежното цвете се е родило от пролятата кръв на Орфей, силно влюбен в нимфата Евридика. Но боговете разделили влюбените. Родопският певец решил да слезе в царството на мъртвите. Надявал се, че ще склони Хадес и неговата жена Персефона да му върнат Евридика от света на сенките. Опитът на певеца да измъкне Евридика от подземното царство се оказал неуспешен. И така тя останала завинаги долу в тъмнината.
Опечален заради безвъзвратно загубената си любов, Орфей загърбил всички човешки радости и отново заживял единствено с песните си, молещ се скоро до отиде при своята Евридика.
Изминали четири години от смъртта на Евридика, той й останал верен. Веднъж в ранна пролет певецът седял на висок родопски хълм. Златната лира лежала в нозете му. Певецът я взел, докоснал леко струните и зяпал. Цялата природа слушала чудния му глас. Скоро го открили вакханките, които се опитали да привлекат вниманието му, но неуспешно. Тогава в яда си те започнали да замерят с камъни Орфей и накрая разкъсали тялото му. Хвърлили лирата му в близката река и тогава станало чудо, тя засвирила сама, сякаш оплаквайки смъртта на своя господар. А от капчиците кръв на Орфей, падащи по планинските склонове изникнало чудно цвете. Нарекли го Орфеево цвете.
Според друга легендата, силивряка поникнал от сълзите на митичния родопски певец по любимата Евридика.
Цветето е впечатлило още древните римляни – изобразено е на една от монетите, сечени по времето на римския император Антоний Пий (138 – 161 г.) от управата на античния град Филипопол. Върху монетата е изобразена Родопа, седнала на скала, държаща в дясната си ръка силивряк.
Източник: Фестивал на дивите цветя в Родопите
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
