Емир Кустурица с нова книга за приятно запълване на дългите зимни дни.
„Сто яда“ (издателство „Колибри“) е сборник с шест новели, който носи онази магическата атмосфера на филми на Кустурица като „Спомняш ли си Доли Бел“, „Баща в командировка“, „Черна котка, бял котарак“. Епизоди от детството, в които ще почувствате както топлина, така и болка, ще се пренесете сред колорита на Сараево от времето на социалистическа Югославия – плюс характерните за Кустурица абсурди, завихряне на сюжетите, съчетанието на черен хумор и светла балканска тъга.
Прочетете откъс от една от новелите в „Сто яда“:
Така си е то, а ти – както щеш
Когато февруарската зима скове сараевскатакотловина, аз ходя на училище с двойно подплатени дрехи. Крача по улиците, сякаш пресичамсибирската тундра. Познавам руските зими от разказите на баща ми, Брацо Калем. И докато Азра Калем, майка ми, нарича зимата лют звяр, баща ми нескрива възторга си от онази далечна точка на географската карта. Леденият мраз ме кара да издухвам в ръцете си и малкото дъх, който лютият звярвсе още не е успял да заледи. Грее ме представатаза баща ми, който седи в канцеларията на Изпълнителния съвет на Социалистическа република Боснаи Херцеговина, държи се за радиатора и изгаря отжелание да види Сибир. А на мен ми се иска да бъдаслива, круша, ябълка или поне череша. Да падна отклона в тревата като круша, нищо да не ме боли и дасе спася от този зимен кошмар. А когато условиятасе подобрят, да се върна в живота. Ех, да можеше?!
„Температурата пада, живакът в термометърапоказва трийсет и два под нулата. Това несъмнено енай-суровата зима през последните шейсет години!Вуко Зечевич от Хидрометеорологичния институт вБосна и Херцеговина... в сутрешните новини на Радио Сараево... Драги слушатели, сега е точно седемчаса и петнайсет минути, на 3 февруари 1971 годинаот нашето студио ви пожелавам приятен ден. Следва предаването „Хвани се на хорото“...
С падането на температурите моето обличане сепревръща в многопластов процес! Също като политическата ситуация. Говорителят съобщава по радиото, че политическата ситуация в света е сложна.
Макар да гледа с подозрение на политиката, Азравярва на вестниците и на радиото. Но на мен нещоне ми се връзва! Предупреждавам я, че има разлика между многопластова и сложна ситуация, но тямаха с ръка.
– Камъкът е многопластов, а картонените кутииса сложни! – упорито твърдя аз.
– Малък си още да правиш забележки!
Мълча, не мога да се разправям, на тринайсетсъм, много съм млад!
Лицето на баща ми не се вижда от пяната за бръснене. Той е застанал пред огледалото и както ми сеструва, ненужно дълго размазва пяната по лицетоси. Само по гащи и фланелка е, не му е студено.
Майка ми вече се е облякла, тя става преди всички,пие кафе и продължава приказките си от снощи.
– На нас в университета следващия месец ще ниувеличат заплатите!
– Чудесно!
– Това значи, че ще има увеличение за всички!Какво е положението при вас?
– Изпълнителният съвет на Република Босна иХерцеговина е изключен от обичайната практика!
– Но и вие сте от бюджета, ще имате увеличение.
– Няма.
– Ще има, ама ти криеш заплатата си от мен!
– Как така я крия!
– Ами така, каква ти е заплатата?
– Достатъчна.
– Ето, виждаш ли, още ме и ебаваш?!
– Не те ебавам!
Той се приближава до жена си, целува я и по лицето й остават следи от пяна. Една целувка – и тя забравя заплатата.
– Ония твои зверове поне да бяха въвели извънредно положение!
– Кои са тия мои зверове, душо моя?
– Твоите началници в Изпълнителния съвет!
– Тогава и аз съм звяр?
– Ти не си, ти нямаш право да въвеждаш извънредно положение!
Той прекъсва бръсненето, прави кръгово движение с очите си на триста и шейсет градуса и умилостивява жена си. Азра дори му казва:
– Стига, глупчо, ще ти прилошее... Айде, кажи на председателя си, че навън е минус трийсет, ще се смръзнат децата, да знаеш!
Социалистическа република Босна и Херцеговина не въведежда извънредно положение. Но Азра не се колебае като държавата. Освен задължителната пижама под панталоните трябва да облека и дебели гащи!
Всичко е по-многопластово от всякога. Или както тя казва – по-сложно. Стоя в антрето, оглеждам се в голямото огледало, въртя се – от която и страна да погледна, все тая. Краката ми са криви и със съжаление констатирам, че никога няма да се изправят! Дали има някаква връзка между кривите крака и дребните ми долни зъби? Блещя се и все гледам в краката си.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
