Възрожденска красота, стари занаяти и полъх от миналото - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ 3e-News Insmarket Jenite Div OperationKino Sporta FitWell Sportuvai Peika NasamNatam Sever Programata Doctoronline Kulinar Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Възрожденска красота, стари занаяти и полъх от миналото

Текстът участва в конкурса за авторски материал на Peika.bg

Архитектурният културно-исторически резерват Трявна е градът, в който съжителстват минало, настояще и бъдеще. Градчето е разположено в подножието на Тревненска планина и в неговата прегръдка живеят около 9 000 души. Събрал в себе си част от миналото, за което свидетелстват самобитната архитектура и запазените къщи от епохата на Възраждането, Трявна притежава също така модерен, съвременен вид, което я превръща в притегателен център за посетителите.

Възрожденското градче представлява прекрасно място за отдих и начин за бягство от забързаното ежедневие на големия град. Трявна ежегодно привличащ хиляди туристи със своята спокойна атмосфера и усещане за безвремие. Тя е и мястото, където навсякъде се усеща аромат на кафе, приготвено върху пясък.

Пътешествието ни в китното градче да започва от площад „Дядо Никола“, който е единственият запазен възрожденски площад в България. Красивата бяла Часовникова кула и символ на града гордо извисява снага, а Стария мост (наричан още Гърбавия мост), построен от Димитър Серпов през 1844-1845 г. допринася за цялостния старинен облик и ни оставя с усещането, че се намираме в друга епоха.

48984

Първата ни спирка е "Старото школо". Построено в годините 1836 – 1839 г., то е едно от първите светски училища, в което в продължение на 8 години е преподавал бележитият български поет, писател, публицист и обществен деятел Петко Славейков. Известно е и с името „Славейковото школо“. На втория етаж можем да разгледаме автентичния му вид – възстановка на класна стая, в която откриваме чинове за ученици. Най-напредналите са седели на последните две редици, учили се да пишат с перо и върху хартия. В допълнение на заобикалящата ни автентична красота, в двора на школото са изложени многобройни красиви дърворезби от местни творци.

Следващата ни спирка е къща-музей „Петко и Пенчо Славейкови“. В периода 1853 – 1876 г. е живял даровитият ни поет и възрожденски деятел Петко Славейков, в къщата е роден и неговият син Пенко Славейков. В музея са изложени експозиции на житейския път на баща и син Славейкови, както и най-бележитите им произведения.

Възрожденска Трявна е известна и със своите стари занаяти. Иконопис, дърворезба, зографско изкуство и многобройни дюкянчета, предлагащи ръчно изработени изделия на тревненски творци и майстори, както и занаятчийски работилнички срещаме на всяка крачка в старинния квартал на града. Няколко са къщите-музеи, които си заслужава да бъдат посетени. Тревненското архитектурно наследство намираме в къщите-музеи Калинчевата (1830 г.), Добревата (1834 г.), Сергевата (1841 г.), Киревата (1851 г.) и Райковата (1846 г.) – обявена за паметник на културата с национално значение.

48986

Задължително е да посетим и Даскаловата къща, наричана „къщата с незалязващите слънца“. Създаването, в продължение на 6 месеца, две слънца са забележителни по стил и изработка и се считат за връх в резбарското изкуство, което без съмнение прави къщата-музей задължителна за посещение.

След изморителната, изпълнена с впечатления разходка, е време за глътка „кафе на пясък“. Автентичната обстановка, която откриваме във „Възрожденското кафене” е допълнена от музиката, съответстваща на духа и времето, в което са живели българите през 19-ти век. Под звуците на стари градски песни се носи аромат на бяло сладко и мирис на добре изпечено кафе. Сякаш се намираме в друга епоха, в която времето е спряло, а в същото време кипи живот.

Преминавайки по Гърбавия мост и старите калдъръмени улички на всеки ъгъл се натъкваме на дюкянчета, стари постройки и история. Освен със своите старинни сгради, мостове и църкви, Трявна е изпълнена и с много легенди. Една от тях разказва за любовта между млад резбар и красива тревненска девойка. Израз на тяхната любов е мраморната чешма, построена в чест на девойката от младия момък. Днес ромонът на течащата вода тихо приканва уморения пътник да отпие от живителната течност. Вярва се, че всеки, който отпие от тази чешма, отпива и глътка от тази любов. А сърцето неизменно остава там, сякаш легендата за Любовната чешма оживява.

Автор: Вероника Иванова

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин
Error 503 Service Temporarily Unavailable

Временно Недостъпен 503

Бяхме информирани за възникналия проблем.


Ще отстраним наличния проблем във възможно най-кратко време.



Можете да отидете на Начална страница