Виетнам и Кралство Камбоджа (пътепис - част 1) - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Виетнам и Кралство Камбоджа (пътепис - част 1)

Всеки пътешественик в същност е човек със свои емоции, усет за ситуация, реакция – с ум или с душа. За това едно и също пътешествие, изживяно от група хора, ще бъде пресъздадено по различен начин.

Аз съм от тези, които заобикалят фактите, сухата статистика – за това си има Уикипедия, но запазвам в сърцето си всеки детайл, който ме е докоснал. Мисля, че това се получи с цялата ни група с усмихнати и изключително приятни хора – всеки тръгнал със своята нагласа за Виетнам. Забравихме за нагласите в момента, в който се потопихме в ефирната енергия на перлите на Индокитай.

От къде започва едно пътешествие във Виетнам?

Столицата Ханой, където, за да си в тон с времето, трябва да пообиколиш старите квартали с рикша – така хем не се налага да изпиташ стрес от нашествието на моторите, хем може спокойно да вдигнеш поглед и да се любуваш на елегантните сгради във френски колониален стил.

Все още, предимно само тук, на север, може да се видят толкова много прекрасни, елегантни, грациозни, красиви жени с типичната виетнамска носия - ао дай. Край теб се занизват като пъстър гердан рикши и много бутани с ръце каручки или колела с красиво подредени свежи цветя, екзотични плодове и дори домакински принадлежности и украси за дома. Тук моторчето е свято нещо. Имам чувството, че тукашните моторчетата са специална серия – могат да носят като мравката тегло и обем в пъти повече от собственото си, включително и цялото семейство – мъж, жена, две-три деца, накачени с гръб, с лице и въобще в някакъв странен пъзел. Ханой – близо 9 милионен град с близо 7 милиона скутерчета. Виетнам е втората в света страна по брой на моторчета след Индонезия.

60264

60265

И ето ни в буса към Халонг бей – номиниран за едно от седемте нови природни чудеса в света. Има защо – заливът се отличава с богато биоразнообразие, а сюрреалистичната природа е била декор на множество филми - „Индокитай” с Катрин Деньов, „Винаги ще има утре - Джеймс Бонд” с Пиърс Броснън, ”Островът на черепа” със Самуел Джаксън, „Пан” с Хю Джакмън. Била съм много пъти из заливите на Халонг, но не спирам да се удивлявам, да попивам ненатрапчивата красота и хармония от това магнетично място. Обичайната процедура – качване на кораба, бързи снимки наоколо, инструктаж за предстоящата обиколка с лодка около островчетата. А ние се превърнахме в участници във "филма" наречен „удивителните места по нашата планета”.

 

Тръгвайки от България имахме една идея – всеки да носи народна носия, блуза с българска шевица, с която да си направим снимка в залива на Дракона. Колко приятна, до напираща в гърдите гордост, беше изненадата, че всички се бяха постарали да вземат по една българска блуза с шевица, а някои и цели носии. Снимахме се малко преди залез. Много, много истински и красив момент. Тогава се получи и спонтанната спойка на групата, почувствахме се благодарни и щастливи, че точно ние, че точно на това място сме първите, които ще слеем красотата на българската шевица, втъкала мистика и легенди за нашите земи с легендата за Дракона-майка, слязла от Рая с малките си дракончета, за да помогне на виетнамските хора да спрат набезите на нашествениците. Обичам красивите легенди, обичам красивите места. Казват, че Бог е там, където има красота, ако е така - Бог определено е тук!

60279

Лодките минават покрай плаващи рибарски къщички на понтони, които изглеждат спретнати, с веранди, с опънати безброй рибарски мрежи и задължително едно или две кучета, готови да отблъснат неканени гости. Късно вечерта имахме и жалки опити за нощен лов на калмари, които с бамбукови пръчки и кукички без стръв трябваше да наловим. Хора от екипажа, кротко пушейки от широки бамбукови тръби (какво ли беше това, което пушеха), през цялото време ни наблюдаваха с твърде широка усмивка, което леко ме навежда на мисълта, че са били наясно, че калмари няма да хванем, но какво пък – нека се забавляваме.

60275

Няма как да пропуснем и визитата в мидената ферма, където видяхме как се зараждат прекрасните перли. Жените, които обработват мидите, не спирaха своята работа, докато надничахме любопитно в ръцете им. Понякога се питам – едно не дотам красиво действие – имплантиране на камъче –дразнител, как може да роди след няколко години такова съвършенство, като перлите – бели, розови, черни, кремави. Следва мигът, за който копнее всяка жена – търговската зала. Всеки отнася със себе си перла – за спомен от Залива на Дракона- Халонг.

60273

60277

И ето ни отново на път – към Хюе, старата столица на Виетнам, управлявана от династията Нгуен (най-популярната фамилия във Виетнам) в началото на XIX-и век. "Кралският дворец" е построен според практиките на Фън Шуй, както и почти всички други исторически обекти в Азия, а днес е под егидата на ЮНЕСКО. "Дворецът на върховната хармония" носи дълбок философски смисъл и отразява хармонията между "ин" и "ян", между човека и природата.

60280

60292

Видяхме и гробницата на последния и силно недолюбван крал Каи Дин, който, за да си спретне силно впечатляващ дом за отвъдното, е увеличил данъците на населението и почти е пресушил държавната хазна. Пръснатите, тогава от амбиция средства, днес пълнят бюджета на Виетнам, защото хиляди туристи са привлечени от възможността да разгледат като нас този пищно инкрустиран и много красиво разположен с великолепна гледка мавзолей.

60281

60283

60291

В автобуса, благодарение на нашия гид, който се оказа талантлив певец, разучихме - песничката „Виетнам-Хо Ши Мин”.  Сега е времето да спомена, че тази песничка е добре да се пее в Северен Виетнам – там всички ще я пеят с вас, но не така стои въпросът с Южен Виетнам, където искахме да покажем с гордост, че знаем виетнамска патриотична песничка и запявахме дружно. Е, не намирахме подкрепата в хоровото ни изпълнение от южняците и така пеейки „Виетнам – Хо Ши Мин” пътуваме на юг.

60293

Кратка спирка в малка фабрика за изработка на мраморни изделия.

Знаете ли как се изработват мраморните статуи, някои по-големи от човешки ръст, от цели мраморни блокове? Трудно, много трудно. А и не всеки има право да изработва статуи, които имат сакрален смисъл. Условието е: да си будист, да работиш с чисти мисли, посветени на божествените закони, да не правиш секс, докато завършиш творението. На кой му се правят статуи? Само няколко месеца отнемат.

60300

Хой Ан – отново сме в обект на световното наследство на ЮНЕСКО, с красиви храмове и френски колониални домове. Пътят на копринените изящни шалове и рокли - от черничевия лист, симпатичната буба, която жертвоготовно твори красота, жълтите пашкули, боядисани в цветовете на дъгата, нишката, изтъкана на плат до шалът, галещ раменете. Всичко това в една фабрика за коприна в Хой Ан.

60298

60294

60299

60296

Дананг – един град по средата на модерното и колониалното. Плажовете му са номинирани за едни от най-красивите в света (според класация на Форбс). Модерното летище на града, обслужващо хиляди жадни за красота туристи от цял свят, в миналото е било секретна авиобаза, служеща на американците в недалечната позорна война, за която ни напомнят много емблематични филми -„Апокалипсис сега”, „Взвод”, „Коса”, „Добро утро Виетнам”.

60301

В Дананг видяхме моста на Златния дракон, дълъг 666 м, символ на стремителния икономически растеж на страната.

60302

Близо до историческия музей има малка квартална пагода. Красива, както всички пагоди, с богата каменна и дървена украса, позлата, огромна статуя на майката на Буда. Както във всички храмове, така и тук, централно място има символът на слънцето - свастиката с пречупения кръст, която за съжаление все още повечето хора припознават като символ от друго недалечно минало. Не ги бъркайте – нямат нищо общо, това обяснявам всеки път, но винаги се намира някой, който да ме упрекне, че показвам такива неща. Моля – информирайте се. Свастиката е символ от векове и единственото, с което трябва да се свързва е слънцето, светлината, безкрайността!

60303

Е, отскочихме за няколко дни, след едночасов полет, и до о-в На Чанг - Перла на Виетнам. До него се добрахме по най-дългия надморски лифт в света (поне до скоро е държал този рекорд).

60308

Какво ни предложи ривиерата на Южнокитайското море – 6 км бели пясъчни плажове, пъстроцветни живописни рифове, където няколко гмуркача от групата ни зарадваха с "находките си" - корали и морски звезди (които върнахме в морето).

60306

60310

Тук имаше още: рибарско селище с няколко ресторанта, аквариум, плажче и масаж на крачетата. Дори намерихме и няколко часа време за прочутите кални бани и природните горещи извори. Първо взехме една гореща вана с кал, после се потопихме в басейн с минерална вода. Всеки ден може да бъде усмихнат, ако му подариш пръв своята усмивка.

60305

60307

60304

60309

Отново едночасов полет и ето ни в Хо Ши Мин, или Сайгон, както обичат да го наричат местните жители. Ханой е административна столица на Виетнам, след обединението между Юга и Севера, но Сайгон е най-големият, 10-милионен град на Виетнам, най- модерният и въобще най във всяко отношение.

60312

Това, което заслужава да се види, е "Музеят на войната". Той е силно въздействащ със своите стотици фотоси, направени от репортери по време на американо-виетнамската война. Там, както каза и нашият гид – няма какво да се разказва. Там се преживява, осмисля - разтърсващи с уловените мигове на трагедията на тази безсмислена и позорна война, трагедия и за победени и за победители. Признавам – не издържах до края. Разплаках се и излязох.

Как най-романтично-драматично може да се разгледа Сайгон? С вечеря на круизен кораб, който обикаля около огромния град по едноименната река. Отразените светлини на небостъргачите в реката и пищността на тази впечатляваща архитектура е нещо, което наистина респектира. А за по-палавите или всъщност "по-послушните" има и нощен клуб след вечерята.

60311

Нощен клуб в Сайгон - по високите етажи на небостъргачите. Забравих да спомена, че клубът, в който пихме отбрани вина на фона на як саунд и гледка на нощен Сайгон от птичи поглед, е включен в листата с най-добрите нощни клубове в света. Бодигард на всяка маса, който се грижи да не бъдем обезпокоявани, докато танцуваме, пали цигарите, свети с фенерче, за да се получи добра снимка, носи столче, ако му се видиш уморен, абе грижовен човек с тяло на кунг фу боец, стилен черен костюм и дискретна слушалка в ухото.

60313

Очаквайте втора част на пътеписа  "Виетнам и Кралство Камбоджа"!

***

Текстът и снимките са ни любезно предоставени от Диана Маринова за рубриката "Стани автор". Изпращайте ни и вие пътеписи, разкази, съвети от вашите приключения на info@peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин