Повечето небостъргачи в Европа са концентрирани в 5 града. Но дори взети заедно, всички тези места имат по-малко небостъргачи от Ню Йорк! За да се счита една сграда за модерен небостъргач, тя трябва да е висока около 150 метра, което означава, че трябва да има поне 40-50 етажа.
Ако бяхте посетили САЩ малко преди 1870 г., щяхте да намерите само един небостъргач. Home Insurance Building в Чикаго е първата висока сграда в света с 10 етажа. Еха! Северна Америка започна да строи все повече и повече високи сгради. Това се случи, защото градовете станаха твърде населени. Всяко парче земя е твърде ценно.
Силуетът на Ню Йорк е толкова известен, че вероятно ще го разпознаете, дори ако никога преди не сте били в този град. Същото важи и за Париж. Но можете ли да си представите Айфеловата кула, заобиколена и блокирана от небостъргачи? Със сигурност ще загуби част от магията си! Районът La Défense е мястото, където ще намерите небостъргачи в Париж. По този начин те не пречат на романтичната и туристическа природа на града.
В Лондон нещата се правят малко по-различно. Някои от неговите небостъргачи имат необичайни форми. Една от тези конструкции е Gherkin.
Друг небостъргач с интересна форма е Shard. Има още един, с прякор "Рендето". Това не са официалните им имена, разбира се. Но те имат логика, ако погледнете формата на тези сгради.
Но това не е някаква случайна архитектурна концепция. Причината небостъргачите да са оформени по този начин не е да закриват катедралата Свети Павел. Както и други забележителности, като Лондонската кула и Уестминстърския дворец. Те имат свои собствени гледни точки. Така че, за да не се разруши силуетът на Лондон, не е позволено да се строи нещо, което да блокира тези паметници.
Повечето европейски градове вече са съществували, когато САЩ са започнали да строят първите си небостъргачи. Ето защо те нямали много място за тези гигантски сгради. Равномерно зонираните градове са резултат от стабилния растеж през годините.
Много градове в Европа не искат небостъргачите да развалят културното им наследство. Вземете Германия. Повечето им небостъргачи са във Франкфурт. В други градове те предпочитат да защитят и възстановят сградите, които вече съществуват. И дори ако, да кажем, Берлин искал да приюти няколко небостъргача, в никакъв случай нямаше да може да го направи. Почвата му просто не би го позволила. Поставете небостъргач там и той ще потъне! Изграждането на основа за много висока сграда в Берлин би означавало инвестиране на много пари. Почвата е твърде песъчлива и мека.
Но какво ще стане, ако пренебрегнете цялото културно наследство и все пак решите да напълните европейски град като Прага с небостъргачи? Първо, ще трябва да разрушите много от това, което вече съществува там. Това би довело до гневна тълпа от хора, оплакващи се, че градът, който познават и обичат, го няма.
Брюксел го изпита до известна степен. Има дори термин за това явление - брюкселизация. Казано по-просто, това означава да не се интересувате къде ще поставите нови високи сгради.
Но в повечето случаи градските власти не искат нови строежи да променят историческия облик на мястото. Някои големи европейски градове може дори да последват примера на Франция и да изберат отделен квартал - място само за небостъргачи.
Вероятно сте се чудили след небостъргачите са толкова високи, защо не падат от вятъра? Тяхната структура, от самата основа до най-високата точка на сградата, е отговорът. Вземете Бурж Халифа.
Почвата, на която е построен небостъргачът, не е идеална. И така, под 110 000-тонната бетонна основа на тази масивна конструкция има 192 пилона, забити на дълбочина повече от 50 метра. Благодарение на триенето между бетона и почвата, те изобщо не се движат, създавайки солидна основа.
Но повечето небостъргачи са построени върху скална основа, защото тя почти не се измества. Рамките им са изработени от стомана. Ако погледнете небостъргач без външната му структура (уау!), всичко, което ще видите, ще бъде куп стоманени греди.
Колкото по-висока е сградата, толкова повече ветровете ѝ влияят. Укротяването им е едно от най-големите предизвикателства, с които небостъргачите трябва да се справят. Представете си, че сте на един от най-горните етажи на небостъргач. Изведнъж силен порив на вятъра удря сградата. Цялата конструкция започва да се клати и можете да го почувствате дори отвътре. Може дори да паднете, ако не се хванете за нещо.
За да се избегне подобна ситуация, повечето небостъргачи имат вътре структура, подобна на махало, която поема част от силата на вятъра. Механизмът действа като противотежест. Когато небостъргач бъде ударен от вятъра, този механизъм се движи вместо сградата.
Някои високи конструкции не се нуждаят от този механизъм. Shard, например, се справя с вятъра с помощта на заострената си форма. А Шанхайската кула използва своето 120-градусово усукване. И двата небостъргача имат невероятно интелигентни структури. Ето защо те не се люлеят твърде много, когато вятърът ги удари.
Преди да бъде финализиран проектът на сградата, тя обикновено се подлага на тест в аеродинамичен тунел. Когато експертите включат „вятъра“, той симулира реални условия. Да кажем, че моделът на небостъргач се счупи под натиска на вятъра по време на теста. Тогава има шансове да се преобърне и в реалния живот.
Интересен факт е, че всъщност небостъргачите имат доста кратът живот. Оказва се, че средната продължителност на живота на повечето от тях е едва 42 години! Но някои от тях могат да издържат много по-дълго. Например сградата на Temple Court Building все още стои и до днес, а е на над 100 години.
Първото нещо, което идва на ум, когато мислите за събаряне на сграда, е прах, отломки и оглушителен шум. Но нещата не са толкова драматични, колкото при повечето небостъргачи. Всъщност те се разглобяват парче по парче. Този процес започва отгоре и стига чак до основите. Воала — сградата бавно изчезва...
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
