От мен да знаете - никога няма да стигнете. Лозенската планина е място, в което можете да се ориентиртате само ако сте баба, която ходи там всеки божи ден през последните 50 години. Няма нито една свястна маркировка, най-лесното, което можете да направите, е да се загубите още на първия разклон. Всеки път, когато тръгвам, и питам хора по пътя, всички те ми казват - ще се загубите, Лозенска планина е прорязана от много пресичащи се пътеки. И са прави. Всеки път се губим. Ако не сте с познат, тръгнете с идеята, че ще се загубите, за да сте подготвени за неизбежното.
От село Лозен тръгвате по лозенската еко пътека, тя започва малко над тренировъчната база на Червения кръст (в края на ул. Половрак). След 20-30 минути катерене ще стигнете до поляна с чешма и върба. От поляната пътят се разделя на две. Левият минава покрай женския манастир „Св. Спас”, пещерата и връх Половрак, а десният заобикаля върха отдолу, пропускайки стръмнините и отпращайки ви направо към Пасарел. Ако тръгнете рано сутринта и сте сериозни планинари, в рамките на деня не би трябвало да ви затрудни да направите прехода.