Говори се, че неаполитанците са родени с песен на уста, че обичат живота, лудите скорости и обилната храна...Макар и да се смята за един от най-красивите южни италиански градове в подковата на Неаполитанския залив, Неапол е доста … мръсничък. Градът е шумен, спонтанен, хаотичен, бъбрив и дори … крадлив. Отваряйте очите си на 4, защото може да останете с празни джобове. Този благословен с мек климат мегаполис има 3-хилядна история, написана от завоевателите му - гърци, римляни, византийци, испанци, анжуйци и др. Всички те са оставили разкошни дворци, катедрали, манастири, църкви... Но богаташките вили и игрищата за голф се намират основно по хълма Вомеро, докато Испанският квартал се катери по тесни улички без тротоари и създава потискащото усещане за гето. А който не е видял уличното движение в Неапол, той нищо не знае. Всички карат лудо, като на рали - коли, автобуси, камиони, че дори и трамваи изскачат от някой остър завой и изправят косите на минувача. Пълен хаос, червеният светофар е само декор в градския пейзаж, постоянно пищят клаксони и аларми...Така си живеят неаполитанците - с непредвидимия нрав на близкия Везувий, ден за ден,а жадни за развлечения, луднали по високите скорости и петимни за разточителни трапези с хубава храна и песен на уста...Още през 1876 година, когато Марк Твен посетил Неапол, бил шокиран - според него, докато докторът разрови пластовете мръсотия, за да стигне до болния, той като
нищо може да умре.. .