Проект - победата на кръста - Пловдив, България - Peika.bg

20 септември - 30 септември 2013 - Иконна зала на ГХГ - Пловдив, Храм "Св.Св. Константин и Елена". Откриване: 19:00 часа.

Проект - "Победата на кръста" на градска художествена галерия - Пловдив и храм-паметник "Св. Св. Константин и Елена" - Пловдив.

През настоящата 2013 година се навършват 1700 години от издаването на Миланския едикт. Проектът ще бъде представен в Нощта на музеите и галериите във фоайето на "Иконна зала" при ГХГ - Пловдив в двора на храм "Св. Св. константин и Елена

Цел: През настоящата 2013 година се навършват 1700 години от издаването на Миланския едикт, важно събитие за християнския свят. Изложбата ще представи чрез постери важни обекти и личности, свързани със събитието: =

1. Победата на кръста - с Христовия знак побеждаваме.
2. Стенопис на сцената "Видениеъто на Св.Константин" в храм-паметник "Св. Св. Константин и Елена" - Пловдив.
3. Победната битка на император Константин Велики с император Максенций - текст и средновековна книжна миниатюра - с паметната битка.
4. Мостът Понте Милвио, в близост, до който се е разиграла решителната битка между Св. Константин и Максенций на 28.10,312. г.
5. Намирането на Светия кръст от Св. Елена и неговото въздвижение
6. Чудотворна икона на Св. Равноапостоли Константин и Елена от едноименната жърква в Пловдив
7. Патронната икона "Св. Св. Константин и Елена" на храма от XV столетие.
8. Стенопис от същия храм "Видението на Св. Константин".

Проектът ни дава възможност да преоткрием историята на своя народ и духовното издигане на нацията ни през вековете, благодарение не само на Миланския едикт на св. константин Велики, но така също и на Сердикийския едикт, който оправя същите послания към народите.

Цар КОстадин и превземането на станимака от турците.
Когато турците за пръв път дошли пред стените на Станимака (дн. Асеновград), три месеца се мъчели без успех да превземат крепостта.. Тя не била достъпна отникъде и те я нападали все по течението на реката. Където я намирали пресушена, приближавали се до самата крепост. В това време, обаче, защитниците пускали задържаната речна вода и тя издавяла нападателите. Когато изгубили всяка надежда, при главатаря им дошла една бабичка и им посочила мястото, откъдето лесно могат да влязат. Тя завела турците по една скришна пътечка до сегашната местност "Чука", откъдето цялата крепост се виждала като на длан. Тъкмо оттук започнали нападението и в късо време крепостта паднала. Без малко дори сам цар Костадин да падне в ръцете им.

Като научил за предателството на бабичката, цар Костадин я проклел и тя в същия миг се вкаменила. Мястото, където това станало и до сега наричат "Анатема", т.е. Проклетото място, проклетия камък.
Когато царят видял, че турците ще влязат в крепостта, избягал с майка си, като казал:
- Стани, майко, да бягаме!

От тези му думи останало и името на града, Станимака.
Побягнали към Пловдив, където казват, че живеела сестра му. Костадин имал много дълга коса и в местността при с. Куклен, сега наричана "Чистите орехи", закачил косата си за клоните на едно дърво. Главата му се откъснала и увиснала на дървото, а трупът без глава стигнал с коня си жив в Пловдив.

Предсказание за превземането на Цариград от турците.
Когато царувал цар Костадин в Стамбул, турците от ден на ден все повече наближавали града и се готвели да го превземат. Една вечер на цар Костадин пържели риба и някой, който седял близо до него, му рекъл:

- Честити, царю, страх ме е от турците да не вземат Стамбул.
- Ако станат рибите от тигана - рекъл царят, - да оживеят и да скочат към езерото, тогава турците ще вземат Стамбул.

За чудо голямо, още не бил доизрекъл приказката си, и рипнали рибите, та скочили към морето. Разказват, че още имало от тия риби живи, само една умряла и я закопали с владика, както погребват човек с голяма чест.