10 книги за раздвижване на мозъка - Класации - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
10 книги за раздвижване на мозъка

Нищо човешко не е чуждо и на мозъка ни - рутината го убива и движението е неговото спасение. Издателство „Изток-Запад“ предлага 10 особено полезни книги за мозъка, с чиято помощ сивото ви вещество ще заработи далеч по-бързо, лесно и най-вече – ефикасно!


12-те правила на мозъка“, Джон Медина

Наполеон Бонапарт е известен на всеки с това, че можел да прави дори повече от три неща едновременно. На всички ни се е случвало да се опитваме да надхвърлим постижението на видния френски пълководец – и най-вече да надхвърлим себе си, – като едновременно говорим по мобилния телефон, шофираме и сменяме радиостанцията, без да знаем, че в действителност мозъците ни не могат да изпълняват повече от една задача едновременно, когато опре до внимание. Макар да знаем, че стресираният мозък е далеч по-малко продуктивен от нестресирания, мнозина от нас сами оформят офисната си среда с особено високо ниво на стрес. Училищата и учебните часове, чиято цел е да отворят очите на хлапетата към света, са проектирани така, че в резултат истинското учене и пълноценно знание са резултат от работа вкъщи…
Да ви звучи познато?
Д-р Джон Мединаописва 12-те правила на мисленето ясни и стегнати научни тези, допълнени с интересни идеи, лесни за изпълнение във всекидневния живот, – за да ни помогне да излезем от омагьосания кръг, впримчил мозъците ни в мъртва хватка, да раздвижим сивото си вещество, като открием и как то функционира.

Подсъзнателното“, Ленард Млодинов

Мислите си, че знаете защо обичате да ядете ябълки? Или пък сте наясно защо симпатизирате на даден човек – било като приятел или пък като обект на желание? Защо сте се насочили към дадена работа, а не към друга? Защо се инатите като магаре на мост с определено решение? Наистина ли вие формирате мнението си?
Не прибързвайте с отговора!
По-добре преди това прочетете „Подсъзнателното” на Ленард Млодинов, за да разберете тези и още куп въпроси, свързани с (под)съзнанието. Може да се окаже, че пътешествието из собственото ви съзнание е навлизане в една доста непозната и особено любопитна територия. Ако сте достатъчно храбри и честни, може дори да успеете да се запознаете със самите себе си. Ако видяното не ви хареса, не бързайте да бягате – то може да бъде променено, стига преди това да го разучите.

Вярващият мозък“, Майкъл Шърмър

Ако вярвате в свръхестествени чудеса, в магии и митове – за духове, чудовища, вещици и таласъми, или пък в окултни ритуали и заплетени конспирации, на уфологията, екстрасензорната сетивност и контактьорството, известният популяризатор на науката Майкъл Шърмър е готов да ви разубеди напълно, излагайки тезите си в рамките на 464 страници забавна, лесно смилаема и научно обоснована информация. След като се запознаете с Шърмър и рационалните му шеговити обяснения за несъществуващите паранормални явления и създания, зелените човечета, фалшивите спомени, хиропрактиката и астрологията, картите таро, хипнотичната регресия, извънтелесните възприятия и преживявания, близки до смъртта ще ви се сторят смешни, та чак нелепи. Следващия път, когато чуете някой да разправя, че владее „рядката дарба“ да разговаря с мъртвите, можете да сте спокойни – той просто няма да има какво да направи, когато му се изсмеете и го подминете като пътен знак.

Силните храни за мозъка“, Нийл Барнард

У нас някак си не е прието да си задаваш въпроси, свързани с храната и въздействието й върху организма, да не говорим върху мозъка ни. Чували сме, че шоколадът е полезен за хора, чиято работа е свързана с тежко умствено натоварване, а фосфорът, който се съдържа в рибата, е особено полезен за обичащите да не оставят да ръждясва сечивото им. Д-р Нийл Барнард разкрива доколко са мит или реалност подобни твърдения в книгата си „Силните храни за мозъка“. Позовавайки се на най-новите научни изследвания върху здравето на хората, страдащи от диабет, затлъстяване и други сериозни здравни проблеми, д-р Барнард предлага революционна програма за поддържане на здрав мозък и укрепване на паметта. След като в продължение на десетилетия провежда изследвания и специални тестове, за да проучи ролята на храните за запазване на здравето, научният екип на Нийл Барнард стига до резултатите на техни колеги от други екипи, изследващи сивото ни вещество: определени храни и модели на хранене имат мощен защитен ефект и едновременно с това могат значително да подобрят функционирането на нашия мозък.

Как се раждат добрите идеи“, Стивън Джонсън

Ако искаме да разберем как се пръкват добрите идеи, трябва да ги поставим в хоризонта на възникването им. Когато човек се вгледа в заобикалящото го – в природата, в културата, в иновациите, – може лесно да открие, че средата, затворила добрите хрумвания между безотрадни бетонни стени, далеч не е толкова иновативна в дългосрочен план, колкото средата с отворен край. Стойностните идеи повече от всички останали имат нужда да се комбинират, да се сливат, да се прегрупират; да се допълват една друга, точно както и да се съревновават. Добрата идея, според Стивън Джонсън, е рожба на субатомните взаимодействие между отделни идеи, между мислите на различни хора. Авторът е на мнение, че бихме имали много по-голяма полза, ако обменяме и свързваме идеите си с тези на околните, отколкото ако мислим и действаме всеки на своя си самотен остров.

Мъжкият мозък“, Луан Бризендайн

Разликите в начина, по който мъжете и жените мислят, са давали – и дават – храна на нестихващи спорове през годините – и то не толкова в тривиалния план кой какво е казал или е искал да каже; как казаното (или стореното) е било разбрано от неговия партньор и т.н. Научен факт е, че има определени разлики при работата на мозъка, дори някои участъци в него са изградени по различен начин при мъжете и жените. Да кажем мозъчните вериги, които ни сигнализират за опасност (амигдалата) и помагащите ни да я запаметим (хипокампът), са причина за индивидуалните различия в емоционалната памет у двата пола. След „Женският мозък“ – провокативно заглавие, предизвикало крайни мнения и множество коментари, д-р Луан Бризендайн се наема с нелеката задача да надникне в мозъка и на силния пол, с едничката цел да оспори популярното и крайно неправилно схващане, че мъжът е елементарен и не излишно усложнен модел. В новата си книга „Мъжкият мозък“ Бризендайн – изследвала в продължение на години и двата пола – успява да покаже: широко разпространеното твърдение, че мъжкият мозък е преди всичко „мозъкът под кръста“ е напълно погрешно и далеч не представя адекватно мозъка на силния пол.

Множеството интелигентности“, Хауърд Гарднър

Един от въпросите, които се радват на нестихващо внимание и на изток, и на запад, е за това дали коефициентът ни на интелигентност е висок или нисък. По-правилният въпрос обаче сякаш е какъв тип е нашата интелигентност. Известният професор от Харвардския университет Хауърд Гарднър ни представя някои емблематични образователни проекти, основани изцяло върху теорията за множеството интелигентности (МИ): проектът „Нула”, чрез който надничаме в спектралната класна стая; множество важни дискусии – за разбирането като приоритет на образованието, за оценяването, доколко са справедливи претендиращите за равен старт IQ, SAT и други тестове; какво е индивидуализирано образование и къде може да намери мястото си; какво е процесфолио и как може да се прилага и др. Ученият прави подробен обзор на МИ теорията – определяна от него като „плуралистична визия за ума, при която се взимат предвид различните аспекти на познанието и се приема, че хората имат различни когнитивни качества и контрастиращи когнитивни стилове“; проследява нейния отзвук по света и разкрива новите й постижения в практиката, като по този начин съществено допринася за изграждането на мост между теорията и работната среда.

Силата на духовната интелигентност“, Тони Бюзан

За мнозина духовността задължително е свързана с религиозността, което в някакъв смисъл обяснява девалвирането на всичко, свързано с духовността. Когато сме духовно интелигентни, ние сме съзнателни за „голямата картина“ – както за себе си, така и за вселената и своето място и цел в нея. Не бива да изпускаме от погледа си тази голяма картина, съветва Тони Бюзан. За да успеем да развием, овладеем, реализираме и споделим силата на любовта, ние трябва не само да ценим себе си, но и непрестанно да работим върху личните си нравствени принципи, да правим път на качества като състрадателност и разбиране – както към околните, така и към себе си, да бъдем все по-благодарни и щедри, като даваме на другите. Постепенно ще открием как, докато се смеем, светът се смее заедно с нас, а докато даваме път на стаените пориви на детето у нас, вътрешната ни сила ще се развива и расте, и ще ни обогатява – все повече и повече.

Мотивацията“, Даниъл Пинк

Това не е една от онези книги за самопомощ, така досадно модерни напоследък. „Мотивацията“ не само разбива на пух и прах редица заблуди, но и говори точно и ясно по тема, с която често се спекулира и злоупотребява, и дава полезни решения. Твърде дълго е имало разминаване между онова, което сочи емпирията, и онова, което прави бизнесът – между нас самите, когато сме на работа и когато се забавляваме. Пинк е категоричен: без да преодолеем този разрив, ние нямаме шанс да преминем от информационната в концептуалната епоха и така да отговорим на предизвикателствата на утре, което се ражда днес. И няколко възлово важни неща: показва защо системата от награди и наказания не работи в новите условия; предлага нов и свеж начин за осмисляне на могъщата трансформационна сила на мотивацията; изследва как господстващият възглед става все по-несъвместим с много аспекти на съвременния бизнес и живот; разкрива седемте причини, поради които външните мотиватори често пораждат обратното на онова, което имат за цел да постигнат; предлага начин на мислене и подход към бизнеса, основаващ се на действителния научен режим за човешката мотивация и движен от вродената ни потребност да ръководим собствения си живот, да учим и да създаваме нови неща, както и да сме все по-добри в усъвършенстването на себе си – и на своя свят.

Гласът на интуицията“, Герд Гигеренцер

В доброто старо време на запад интуицията е била смятана за най-сигурната, необременена и правилна форма на познание; днес е тотално отхвърляна, дори презирана, тъй като (погрешно) е възприемана като непрестанно променящ се пътеводител, основан на забързаното и разнообразно всекидневие, на който със сигурност не може да се разчита. Сякаш имаме всички основания да кажем: интуицията в XXI век се свързва по-скоро с „усещане под лъжичката”, „пеперуди в стомаха“ и т.н. невнушаващи доверие неща, отколкото с мозъка. Но това е следствие просто на факта, че махалото се е залюляло в обратната посока. Интуитивните чувства всъщност не са нито безпогрешни, нито глупави. Те се възползват от развитите способности на мозъка и се базират на неписани правила, които ни дават възможност да действаме бързо и с удивителна точност. Интуицията има своя извор в интелигентността на несъзнаваното: способността да знаеш (без да мислиш!) на кое правило да се опреш в съответната ситуация. Герд Гигеренцер – директор на Института за човешко развитие „Макс Планк” – показва как интуитивните чувства могат да надхитрят и най-съвършените стратегии за разсъждение и изчисление, но и как те могат да бъдат експлоатирани и да ни подведат. Авторът предлага разнообразни начини да упражняваме когнитивния, социалния и емоционалния репертоар, който ние, човеците, сме усъвършенствали в течение на хилядолетия.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Класации
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин