Има ли живот след смъртта и как би изглеждал той?
Един от най-популярните учени в света Дейвид Игълман промени изцяло публичната представа за невронауката с популярните си книги „Мозъкът. Това си ти“, „Жива мрежа“ и „Инкогнито“, доказвайки, че тя може да бъде достъпна и разбираема и за незапознатия читател.
Но на някои въпроси науката все още не е намерила еднозначен отговор и невроученият се заема именно с тях.
С изцяло нов превод, дело на Елена Филипова, на български се появява „Сума“ –
различна и смайваща книга от Дейвид Игълман, в която той предава 40 вдъхновяващи и изненадващи истории от отвъдното, с които търси отговор на въпроса какво следва след смъртта.
Какво е Бог? Има ли отвъден живот? Как би изглеждал той? Зависи ли отвъдният ни живот от поведението ни в настоящето? Наистина ли хората се делят на добри и лоши? Има ли ад и рай? И съществува ли равенство между хората в отвъдното?
В този смел полет на въображението ще откриете, че Бог може би е с големината на микроб и да не подозира за съществуването ни. Или пък всички сме просто актьорив живота на другите. А може би Бог е женена двойка, вселената се движи наобратно или всички сме принудени да живем в отвъдното съссвоите дразнещи версии от животи, в които сме взели различни житейски решения?
Без да търси сензационни разкрития или да прави категорични умозаключения, Дейвид Игълман разкрива пред читателя различни възможности за това, което ни очаква, когато земният ни път достигне до своя неизбежен завършек.
Преведена на над 30 езика, „Сума“ побира 40 мисловни експеримента – забавни, иронични към някои общоприети научни методи на изследване, смешни и понякога тъжни истории, които обаче разкриват много по-сложни и дълбоки идеи.
Мистерията на човешкото съществуване – един от вечните въпроси пред цивилизацията ни – продължава да вълнува науката и изкуството.
А истината е може би някъде сред страниците на тази провокативна книга...
Смел полет на въображението на един от най-популярните учени на планетата, но и с дълбоко разбиране за човешката душевност, „Сума“ е впечатляващ експеримент, чрез който се изследва как виждаме себе си в настоящето, от тази страна на живота. Истината може би е някъде тук, в тази книга…
Из „Сума“ от Дейвид Игълман
Сума
В отвъдния живот повтаряш отново всичките си преживявания, но този път събитията са пренаредени по нов начин – всички моменти от сходен тип са групирани заедно.
Прекарваш два месеца в шофиране по улицата пред дома си, седем месеца в правене на секс. Спиш трийсет години, без да отваряш очи. Пет месеца подред прелистваш списания, докато седиш в тоалетната.
Изпитваш цялата си болка наведнъж, всичките ѝ двайсет и седем напрегнати часа. Чупят се кости, блъскат се коли, реже се кожа, раждат се бебета. Минеш ли веднъж през това, в останалия ти оттатъшен живот повече няма болка.
Но това не означава, че той винаги е приятен. Прекарваш шест дни в рязане на ноктите си. Петнайсет месеца в търсене на изгубени вещи. Осемнайсет месеца в чакане на опашка. Две години скука – гледане през прозореца на автобуса, чакане на терминала на летището. Една година в четене на книги. Очите те болят и те сърби, защото не можеш да си вземеш душ, докато не дойде време за маратона ти от двеста дни къпане. Две седмици в чудене какво се случва, когато умреш. Една минута в осъзнаване, че тялото ти пада. Седемдесет и седем часа в объркване. Един час в осъзнаване, че си забравил нечие име. Три седмици в проумяване, че грешиш. Два дни в лъжене. Шест седмици в чакане за зелен светофар. Седем часа в повръщане. Четиринайсет минути в преживяване на чиста радост. Три месеца в пране. Петнайсет часа в полагане на подписа ти. Два дни във връзване на обувките ти. Шейсет и седем дни на разбито сърце. Пет седмици в шофиране след изгубване на пътя. Три дни в пресмятане на бакшиши в ресторанта. Петдесет и един дни в решаване какво да облечеш. Девет дни в преструване, че знаеш за какво се говори. Две седмици в броене на пари. Осемнайсет дни в разглеждане на хладилника. Трийсет и четири дни в копнеж. Шест месеца в гледане на реклами. Четири седмици в седене и размишляване дали няма нещо по-добро, което да правиш с времето си. Три години в преглъщане на храна. Пет дни в занимания с копчета и ципове. Четири минути в чудене как ли би изглеждал животът ти, ако пренаредиш събитията. В тази част от отвъдния си живот си представяш нещо подобно на своя Земен живот и тази мисъл е блаженство – живот, в който епизодите са разделени на малки късчета, лесни за преглъщане, където моментите не се проточват, където човек изпитва радостта да скача от едно събитие към следващото като дете, подрипващо от място на място върху парещия пясък.
Егалитаризъм
В отвъдния живот откриваш, че Бог разбира сложността на живота. Тя отначало се е поддала на натиска на колегите Си и е устроила Своята вселена като всички други богове, с двоично категоризиране на хората на добри и зли. Но не след дълго е осъзнала, че хората могат да бъдат добри в много отношения и едновременно с това покварени и низки в други. Как да отсъди кой да отиде в Рая и кой – в Ада? Дали не е възможно, замислила се Тя, един мъж да върши злоупотреби и все пак да дарява за благотворителни каузи? Дали не може една жена да е прелюбодейка, но да носи наслада и сигурност в живота на двама мъже? Дали едно дете не може да издаде неволно тайни, които да разбият семейство? Разделянето на населението на две категории – добри и лоши – Ѝ изглеждало по-смислена задача, докато била по-млада, но с опита тези решения ставали по-трудни. Тя съставила сложни формули, за да претегля стотици фактори, и пуснала компютър-ни програми, от които излизали дълги ленти хартия с вековечни решения. Но чувствителността Ѝ се разбунтувала срещу тази автоматизация и когато компютърът произвел решение, с което не била съгласна, Тя използвала случая, за да му дръпне яростно щепсела. Този следобед тя изслушвала оплакванията на мъртвите от две вою-ващи държави. И двете страни били страдали, и двете имали основателни оплаквания, и двете излагали усърдно каузата си. Тя закрила ушите Си и застенала от мъка. Знаела, че Нейните хора са многоизмерни, и не можела повече да живее със строгата архитектура от младежките Си избори.
Не всички богове страдат заради това – ние можем да се смятаме за късметлии, че след смъртта си ще отговаряме пред един Бог с дълбока чувствителност към криволичещите сърца на Своите творения.
Месеци наред Тя се мъкнала унило из всекидневната Си в Рая с глава, клюмнала като тръстика, докато опашките се трупали. Съветниците Ѝ Я съветвали да делегира вземането на решения, но Тя обичала Своите хора прекалено много, за да ги повери на грижата на някой друг.
В момент на отчаяние Ѝ хрумнала мисълта всички да чакат на опашката безкрайно, оставяйки ги да измислят сами какво да правят. Но тогава една по-добра идея се появила във великодушния Ѝ дух. Можела да си го позволи – щяла да отреди на всекиго, и на последния човек, място в Рая. В края на краищата всеки имал в себе си нещо добро, това било част от заложените спецификации. Новият Ѝ план събудил живостта в походката Ѝ, върнал руменината на бузите Ѝ. Тя закрила дейността на Ада, уволнила Дявола и довела и последния човек при Себе Си в Рая. Новодошли или ветерани, нечестиви или праведни – при новата система всеки получава равно време за разговор с Нея. Повечето хора Я намират за малко бъбрива и престараваща се, но Тя не може да бъде упрекната в липса на загриженост.
Най-важната страна на новата Ѝ система е, че всеки получава еднакво отношение. Няма вече огън за някои и арфова музика за други. Отвъд-ният живот вече не се определя от походни легла или водни спални, сурови картофи или суши, топла вода или шампанско. Всеки е брат с всички и за пръв път е осъществена една идея, която така и не е дала плод на Земята – истинското равенство.
Комунистите са слисани и раздразнени, защото най-после са постигнали съвършеното общес-тво, но само с помощта на един Бог, в когото не искат да повярват. Меритократите са сащисани, че са заседнали за цяла вечност в една система без стимули в един кюп с разни левичари. Консерваторите нямат бедняци, които да презират, либералите нямат потъпкани, които да издигат.
И така, Бог седи на ръба на леглото Си и ридае нощем, защото всички са единодушни само в едно – че се намират в Ада.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
