5 изчезващи племена, погубени от цивилизацията - Няма такава рубрика - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
5 изчезващи племена, погубени от цивилизацията
Автор: Peika.bg
5 изчезващи племена, погубени от цивилизацията
Снимка: retlaw snellac

Съвсем малка част от популацията на Земята е успяла по някакъв начин да запази своите древни бит и култура, въпреки глобализацията, и е доста странно как въобще това се е случило. Проблемът е, че тези примитивни общности рано или късно срещат модерната цивилизация в челен сблъсък, който прилича на челен сблъсък с влак. След челен сблъсък с влак, от теб нищо не остава и това е съдбата на последните изчезващи първобитни племена на планетата.

Вижте кои са обречените в класацията по-долу:

1. Акунцу

Тяхното съществуване в Западна Бразилия е било само слух до 1995 г., когато служители на бразилската агенция за опазване на околната среда откриват следи от клане в джунглите на Рондония.

Всичко е започнало със строежа на магистрала точно през джунглата през 80-те години, а впоследствие пътят е довел множество фермери, животновъди и дървари, които завзели джунглата за собствените си цели. Понеже те направили това незаконно, наглите новодошли твърдели, че акунцу не съществуват. За да прикрият истината, около 1990 г. те изклали хиляди души от племето, оставяйки живи само пет жени и двама мъже.

Постепенно бразилските власти откриват останки от заровена с булдозер първобитна къща и по-късно намират оцелелите членове на племето. Само петима от тях са живи до днес, но с техния народ е свършено. Всички те са близки роднини или са твърде стари за деца, а тяхната култура не позволява да се женят извън племето, така че това е краят на акунцу.

2. Ауа

Племето от ловци и събирачи на плодове в Източна Бразилия е загубило земите си, когато през 80-те в планините Карахас е открит минен комплекс и е построена железница от пристанището на Сао Луиш. Влаковете са минавали близо до територията на племето и довели компаниите за дърводобив и животновъдство в района. Тогава местните власти решили да влязат в контакт с Ауа, което пък причинило епидемия от малария и грип, от които оцелели около 20 членове на племето.

През 2012 г. минната компания Вале е искала да получи лиценз за удвояване на железопътната мрежа към Карахас. Оцелелите Ауа отиват до столицата Бразилия, но до споразумение не се стига и през 2014 г. правителството започва да премахва натрапниците от земите им. Въпреки това, дървосекачите все още са там, а удвоената жп мрежа предполага увеличаване на броя им, така че това племе на практика е осъдено на смърт.

3. Бака

Племето от Югоизточен Камерун е било преместено от изконните си земи и това на практика го е осъдило на изчезване. Без достъп до някои растения, които те са ползвали като лекарства, и с влошено здраве, заради непривичната за тях храна, Бака са просто обречени.

От друга страна, плантациите за палмово масло в камерунските дъждовни гори използват членовете на племето, за да ги експлоатират, под претекста, че им „помагат да се развиват“ и така Бака се оказват в затворения кръг на обречените.

4. Сури

Сурите традиционно отглеждат добитък до река Омо в Етиопия, заедно с други от племената Сурма. През 2006 г. обаче започва сторежът на язовира Гибе III , чието построяване нарушава множество закони в страната, а правителството дава проекта на италианска компания без никакъв конкурс. След това, през 2011 г. етиопското правителство забрани и някои от изконните обичаи на сурите.

Най-тъжното в цялата работа е, че племето е било притиснато за нищо, тъй като язовирът още не е завършен, а вече има съмнения, че промените в климата няма да позволят той да произвежда достатъчно енергия.

5. Онге

Островите Андаман и Никобар до бреговете на Индия са дом на племето Онге от 60 хиляди години. Те са познати на британците още от началото на 19-и век, но в средата на 20-и за тях започват проблемите.

През 50-те и 60-те Индия изпраща бежанци от днешен Бангладеш на Андаман и там бързо започва изграждането на селища, което протича успоредно с изсичането на горите.

Преди колонизацията Онге имали господство на острова, притежавали собствен език и култура. След това те били преместени в Дъгонг Крийк в североизточния ъгъл на Андаман, за да работят в плантациите за кокос, фермите за говеда и свинарниците. С времето естествените им хранителни продукти намалели, заради изсичането на горите, а зависимостта на племето от правителството нарастнала. Липсата на традиционната храната и тежкият труд е стопила жизнените сили на това племе. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Няма такава рубрика
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин