"Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София" - книга със закачлив тон, която освен весел поглед към отглеждането на деца, дава и практични съвети за подход към малчуганите и насоки за действие в различни ситуации.
Соня Тодорова описва София като една застаряваща и обедняла дама от хайлайфа – дали вие имате подобен поглед към разноликата ни столица... Това е книга за София и още нещо, написана в духа на пътеводителите „Мишлен”, закачливите описания на Тери Пратчет и очарователния хаос на домашните списъци за пазаруване. В нея ще намерите смях, прагматизъм и разни истории в съчетание с лекото безумство, което майчинството носи на крилете си, с опити за живот, а не само за оцеляване в градска среда, както и със заслужаващото адмирации усилие да запазиш Красотата в обърканото ежедневие на пораснал човек.
Прочетете откъс от "Кратък и практичен наръчник по оцеляване на семейства с малки деца и други в София", който ще ви даде практични съвети за преживяване като
*
ПЪТУВАНЕ С ДЕЦА
В резултат на сравнително сериозния ни опит в пътуването с бебета и деца в главите ни се е оформил един малък списък от похвати и инвентар, които съществено улесняват процеса. На този етап сме се пробвали (и сме оцелели) в множество пътувания със самолет, влак и автомобил, включително и всички възможни комбинации между тях. Пътуванията са осъществявани в различни схеми: двама възрастни/едно дете, двама възрастни/две деца, един възрастен/едно дете. Все още не сме имали смелостта да изпробваме комбинацията две деца/един възрастен, както и пътуване с кораб (но сме били две денонощия на яхта с двете и нито едно не падна зад борда!) или излизане извън географските граници на Европа. Но що е време – пред нас е.
Прилагам най-важните точки от списъка:
1. В джоба на дрешката на всяко дете да се сложи бележка с номера на домашния телефон, както и с телефонните номера на родителите или на хората, които го придружават – в случай че детето бъде загубено на летището/гарата/в града или в друга някаква тарапана.
2. Европейска здравна карта (издава се адски лесно и е напълно безплатна, за деца важи пет години, за възрастни – една) при пътувания в Европейския съюз или туристическа здравна застраховка извън него. Парите, давани всеки път за здравни застраховки, ми се струваха ужасно грешни до момента, в който ни поискаха 97,80 евро за един най-елементарен амбулаторен преглед при един най-елементарен случай на възпалено ухо, заради което възпаление детето пищя едно цяло денонощие, без да спре.
3. При пътуване в схемата един родител/едно (или повече) дете се изисква нотариално заверена декларация от другия родител, че е съгласен с това, както и нейно ксерокопие, което остава на митницата. Когато се прави декларацията, да се внимава нотариусът да не впише в нея дата или давност, тъй като документът се изисква до дълбока старост (18-годишна възраст) на детето, а издаването му струва пари.
4. Да се носи много и подходяща храна – суха, в плоски опаковки и позната на детето, да не е много сладка или солена (ще им се пие много вода и ще пишкат) и да не мирише, цапа или шуми. Общо взето, на всички тези критерии отговарят неща като обикновени или оризови бисквити и затворени сандвичи с кашкавал. Да се носят също достатъчно плодове и вода. По възможност да не се вземат сокове и млека – децата неминуемо ги разливат върху себе си, а при дълъг път лекетата се вкисват и миришат. За пълнота ще напомня, че когато човек пътува с малки деца в самолет, му е позволено да носи умерени количества течности, храна и лекарства в ръчния си багаж. Това не важи за джобни ножчета, които иначе са много практични при пътуване с деца (за рязане на разни неща, в случай че сте си помислили друго).
5. Когато децата са много малки, да се носят приспособления за носене и/или бутане. При възможност е най-добре да се вземат и двете – в количката те могат да спят, вързани са и не ви тежат, но пък с раница или слинг сте по-мобилни и имате две свободни ръце.
6. Изключително важен подход, особено при пътуване с малки деца – възможно най-малко багаж!!! Ако пътувате сам с детето, е добре още вкъщи да проверите дали можете да носите едновременно всичко, което сте помъкнали със себе си, плюс самото дете (което все някога ще се измори, запъне, изплаши и т.н.). Много точно да се помисли какво може да бъде купено на място – особено обемни неща като пелени и козметика. Но също и дрехи, а да не говорим за играчки.
NB: Не забравяйте да вземете играчката, с която детето спи!
7. Вместо да се мъкнат много дрехи, е добре да се вземе концентриран препарат за пране в тубичка. Особено през зимата в ръчния багаж да се сложат пантофи за децата, за да не се разхождат с кални ботушки по краката ви в самолета или влака. Винаги да има един резервен кат дрехи в ръчния багаж като застраховка срещу загубен куфар, падане в локви, напишкване или по-лошо, заливане с вода или сок, непредвидени забавяния и пр.
8. Удобни дрехи и обувки за родителя. При пътуване със самолет – по възможност без колани и големи бижута: свирят, докато се минава през скенера, а през това време децата се разбягват, защото точно в този момент не са в количката, която от своя страна се намира на другия скенер.
9. Да се носят подходящи (най-вече леки и малки) книжки, боички и играчки. Книжките да имат общо със случващото се – за превозни средства например.
NB: Списанията в самолета обикновено са интересни и за децата. Евентуално да се носи музика със слушалки.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
