Абсурдите на Куба през погледа на един журналист - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Абсурдите на Куба през погледа на един журналист

Висенте Ботин е испански журналист, който прекарва в Куба достатъчно време, за да разбере абсурдите на кубинската революция, превърнала се в пародия на самата себе си, и да напише книгата си „Погребението на Кастро“ (Издателство Колибри).

Книгата е истинска фреска на съвременна Куба, написана забавно, с хаплива ирония и много чувство за хумор и обагрена с поемите и песните, с които кубинците се опитват да прогонят демоните си.

Прочетете откъс от „Погребението на Кастро“:

*

Дай бутилка, брато!

Кубинците използват всякакви средства, за да се придвижват – едно от тях е да искат бутилка (в превод: „да стопират“). При „капитализма“ бутилката е синоним на добре платено топло местенце в държавната администрация, без необходимост да се работи. В по-широк смисъл бутилка е всяка лесноизпълнима задача. Затова и на автостопа му се казва бутилка – заради улеснението, което се предоставя, когато човек бива взет от кола, пътуваща в същата посока. На кръстопъти, по светофари, на всички места, където автомобилите е наложително да спрат, има хора, които питат водачите може ли да ги качат. В продължение на години искането и даването на бутилка е част от солидарната култура на кубинците. Но днес малцина са тези, които качват чакащите, повечето жени, които обикновено изваждат по-голям късмет от мъжете.

В Хавана и други градове на страната е пълно с велотаксита - возила домашна изработка, с навеси и две места, с които, въртейки педалите, някои „привилегировани“ си изкарват хляба за собствена сметка. Това са „наследниците“ на онези китайски кули, които докарва в Куба през XIX в. колумбиецът Николас Танко и Армеро и които се навъртат около площад „Ел Вапор“, тогавашния търговски център на Хавана. Велотакситата сега се движат по разнебитените улици на Хавана Център, макар че понякога пресичат границата със Стара Хавана и предлагат услугите си на чуждите туристи. За да ги ограничава, полицията организира чести хайки срещу тях и освен че им налага големи глоби, накрая им конфискува оръдията на труда.

Това са фатални удари срещу частната инициатива и свободната конкуренция, която застрашава държавния бизнес на „кокосовите таксита“ – трицикли, „маскирани“ като този толкова кубински плод, само за туристи и тарифа във валута.

Във валута са и цените на такситата, всичките държавни, всичките с климатик, всичките в отлично състояние. Кубинците нямат достъп до тази услуга, тъй като цената им в конвертируемо песо ги превръща в лукс, който е много далече от възможностите им – един кратък курс се равнява на едномесечна заплата.

Опашкаджии и комбинатори

Пътуването от един град до друг в Куба е много по-трудно и сложно, отколкото да се придвижваш из Хавана или Сантяго де Куба. Обединението на автобусния транспорт (ASTRO) разполага с много малко автобуси, а цените на билетите са скандално високи. През 2008 г. един билет за отиване и връщане от Хавана до Сантяго де Куба струва 332 кубински песо – много висока сума, като се има предвид, че по официални данни средната месечна заплата на острова е 408 песо. Но това, че цената е висока, не е главният проблем. За да пътуваш, е необходимо преди това да преминеш през сложен лабиринт, обитаван от опашкаджии и комбинатори – индивиди, много по-опасни от Минотавъра, – и то без помощта на каквато и да било Ариадна.

На влизане в лабиринта на гара „Ла Коувре“ в Хавана има едно гише и – както на всяка друга автогара във всяка страна – неопределен брой хора, които чакат, за да си купят билет. Дотук всичко като че ли е нормално. Ненормалността започва, когато служителят отвори гишето, много често часове след обявеното в работното време, защото му се е наложило да посети болната си майка или е придружил жена си до бакалницата, или просто поради това, че никой не го контролира – отваря, когато му скимне. Тогава се започва една отчайваща игра на прелъстяване, в която всички се стараят да убедят цербера, че спешно им се налага да пътуват, защото тяхната майка също е болна или бог знае какво друго. Но доводите се разбиват в безпощадната логика, че няма свободни места, защото автобусите не са достатъчни, за да покрият всички нужди.

За да се сблъска с тази истина, несретният пътник е трябвало да загуби много време на мръсна гара като тази на Хавана, която повече прилича на свърталище на скитници, където има хора, които се тълпят с дни, за да се сдобият с билет. Това положение е добре дошло за опашкаджията, субект, който за определена цена застава на опашката, за да не се налага там да се реди пътникът. Опашкаджиите са истинско братство, много добре са организирани и не позволяват на никой „любител“ да ги измества. Ако някой наивник предложи услугите си, бива скастрен по подобаващ начин, а в случай че продължи да упорства, го обаждат на дежурния полицай на гарата, също член на братството, който го заплашва с прилагане на закона за „опасност от престъпни действия“.

В бизнеса, или бисне, както му казват в Куба, се намесва и комбинаторът, ключова фигура, когато трябва да се пътува. Комбинаторът е истинският двигател на гарата, видимият „мозък“ на една истинска и ефикасна „пътническа агенция“, способен да намери места във всяко транспортно средство – както във влакове и автобуси, така и в частни коли, работещи като таксита, макар и без разрешително.

Комбинаторът е колкото ефикасен, толкова и скъп, и е логично да е така, защото трябва да дели печалбите с автобусния шофьор и полицая, но главният му партньор е продавачът на билети, без чието користно участие не би имало бизнес. Комбинаторът изпълнява една повече от похвална социална функция, защото запълва предоволно пропуските на системата, макар цената му безспорно да е в конвертируемо песо.

С включването на китайските ютонг в превоза между провинциите правителството пуска в ход операция „Пътища на високата нравственост“ с цел да създаде култура на внимателно отношение към автобусите и да избегне определени пороци, властващи в последните години“, както заявява на 3 ноември 2006 г. пред „Хувентуд Ребелде“ Енрике Гомес Кабесас, ръководител на Националната програма на социалните работници. Кабесас информира, че в мисията участват приблизително 600 младежи, които покриват около сто маршрута между провинциите и разкриват големи „трески за дялане в сектора“, главно мръсни автобуси, препродаване на билети, плащане за превоз на стоки и вземане по пътя „на онези, които покажат на шофьора ветрило от банкноти“. От своя страна националният координатор на операция „Пътища на високата нравственост“ Осмел Кастро казва, че социалните работници са отишли да „проверят“ услугата, предоставяна от автобусите ютонг, но задължение на транспортните предприятия на всяка провинция е да следят по-стриктно за докладваните случаи.

Нередовността и липсата на хигиена не се отнасят за автобусите на компания „Виасул“, превозващи между провинциите чужденци, които правителството обгрижва ласкаво, както всичко, свързано с туризма. Виасулите кръстосват страната от край до край и имат приоритет пред автобусите на компанията „Астро“, които превъзхождат по комфорт и най-вече по цена. Един билет от Хавана до Сантяго де Куба струва 51 конвертируеми песо, които са равни на 1224 кубински песо – три пъти средната месечна заплата на един трудещ се.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин