Сред Цикладите, където бели къщи и сини куполи се редуват в безкрайна хармония, се намира остров Сирос.
Той не е толкова известен като Санторини или Миконос, но крие своята магия в малки селища, които пазят духа на старата Гърция. Едно от тях е Анос Сирос – амфитеатрално разположено върху хълм над столицата Ермуполи.
Историята на Анос Сирос започва още през XIII век, когато венецианците изграждат крепост и укрепено селище върху хълма, за да защитят местните от пиратски нападения. И до днес улиците са тесни, виещи се като лабиринт, а къщите са с дебели каменни стени и малки прозорци. Разхождайки се тук, лесно можеш да си представиш времето, когато селото е било убежище и крепост.
Атмосферата е различна от типичната за гръцките острови. Анос Сирос е по-спокойно, по-автентично и носи силно католическо влияние, останало от времето на венецианците. Върху върха на хълма се извисява католическата катедрала „Свети Георги“, от която се открива невероятна гледка към морето и съседните острови.
Културата тук е също толкова жива. Анос Сирос е родното място на Маркос Вамвакарис – един от най-известните музиканти на ребетико, традиционната гръцка градска музика. Малките таверни често свирят неговите песни, а местните обичат да разказват истории за него.
Разходката по уличките е истинско удоволствие. Въздухът ухае на жасмин и прясно изпечен хляб, от балконите висят цветя, а по стълбите на къщите седят възрастни жени, които с усмивка поздравяват всеки минувач.
Анос Сирос е място, което не блести със светски лукс, а с човешка топлота и спокойствие. То е напомняне, че Гърция не е само популярните си острови, а и малки селища, които пазят живо усещането за история, култура и общност.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
