Арахнофобия в Австралия - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Арахнофобия в Австралия
Автор: Изабела Шопова

Вече почти цяла седмица пребивавам на австралийска земя и не съм срещнала повече от дузина паяци (всичките от безопасно разстояние), една хлебарка (която Маца самоотвержено надъвка, олигави и прогони от нашия двор) и два черни бръмбара – препарирани, в натуралистичната колекция на коала-центърa.

След ужасните преживявания на Бояна (1. Гигантската хлебарка, лазеща по лицето й в посока север-североизток, която я събудила още първата нощ в австралийското й легло; 2. Оранжевият, огромен, безсъмнено силно отровен и ненаситно хищен паяк, под който минава всяка сутрин на автобусната спирка и който спуска паяжината си все по-ниско и по-ниско, явно преориентирайки се от лов на насекоми към лов на десетокласнички) и като ме знаят какъв съм карък, всички очакват с моето пристигане къщата да се напълни с отровни змии, гущери, пълчища паяци, хлебарки, крокодили, медузи и каквото там още отровно се въди тъдява. Даже като се разхождат с мен из паркa, гледам ги, че спазват дистанция – все са една крачка встрани, та да имат време за реакция, когато аз се натъкна на смъртоносна фауна. Когато, не ако.

В Куинслaнд, Австралия, живеят над 200 вида паяци, които официално се делят на смъртоносно отровни, силно отровни, слабо отровни и такива, чието ухапване е болезнено, но безобидно. Всички австралийски сайтове са пълни със снимки на най-често намираните по хорските къщи опасни видове. Защото е много важно, ако те ухапе паяк, да го идентифицираш, преди да идеш на лекар. Иначе ще трябва да ти натряскат противоотрови за всичките няколко десетки отровни гнусници. Ако пък не потърсиш медицинска помощ, симптомите на отравяне се разпростират в интригуващия диапазон от треска, парализа, гърчове, спиране на дишането и спиране на сърцето през обриви, възпаления, почервеняване, посиняване, почерняване, безчувственост, та до абсолютно безсимптоматична некроза и неспасяемо окапване на плътта. Hазванията и описанията на видовете изобилстват с екземпляри, които „скачат“, „плюят“, „хвърлят мрежи“, „дебнат в засада“, „плетат капани“ или направо „атакуват“, както и с „кръстоносци“, „вдовици“, „корсари“ и прочее умилителни наименования, от които ми се приисква неудържимо да си грабна още неразопакования куфар, да си купя еднопосочен билет до Нова Зеландия и веднага щом маорът митничар ме поздрави с „Добре дошла!“, да изгоря паспорта си още там на летището. За всеки случай.

Все пак съм безкрайно благодарна на съдбата и съпруга ми, че не ни замъкнаха да живеем в Сидни, където е естественият хабитат на най-отровния паяк на планетата – сидненският фуниеплетач. От семейството на тарантулите, лови птички и мишки. Hе напада хора. Само ги хапе, ако го обезпокоят. За всеобщо облекчение този конкретен вид не скача, не плюе и не хвърля мрежи. Ако се почувства застрашен, се изправя на задните си членести нозе, сграбчва човешкия пръст с предните си такива и хапе, хапе, хапе многократно, като влива обилно смъртоносна отрова в кръвоносната система на жертвата. От десет години насам няма регистриран смъртен случай от ухапване на сидненски фуниеплетач най-вече поради създаването на надежден антидот. Да живее науката!

Австралийците (и осoбено сидничани) са много смели хора. Понякога се чудя дали ще ми стигне кураж да стана една от тях.

Откъс от „На запад от рая“ от Изабела Шопова. Издателство Колибри.

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин