За Антарктида много се е писало и още много повече ще се пише. Това е континентът, който все още не е постоянно населен, на който отсядат научни групи от различни страни в света, в т. ч. и България или пък се осъществяват туристически круизни турове с любознателни и любопитни пътешественици, които макар и за броени часове искат да се докоснат до магията на бялото чудо Антарктида.
Бъдещето е на Антарктида – за нови научни открития, изследвания, проучвания, анализи. Аз няма да ви разказвам наученото, открито и написано до тук, моята статия по – скоро има за цел да ви запознае с българските имена символично занесени на този необятен, митичен и загадъчен остров.
Имената, които се поставят на различни места на континента Антарктида се предлагат от българската комисия за антарктически наименования, след което се одобряват от президента на Републиката и впоследствие се вписват в единния международен регистър на наименованията в Антарктида, за да се признаят от цял свят. Правото за именоване на географските единици на Антарктида имат само страни, които активно участват в изследването на Южната полярна област
Географските единици на ледения континет са най – разнообразни – планина, хребет, плато, връх, хълм, долина, проход, ледник, река, поток, бряг, плаж, залив, рид, остров, полуострв и още редица други. До лятото на 2021 г. общо 1601 географски единици носят български имена. Ще ви запозная с част от тях.
Връх Академия – връх, покрит с лед, висок 1253 м.
Ахелойски нунатак (това е възвишение без ледено покритие, което се намира в близост до ледник) – скалист хълм с височина 390 м.
Биолчев връх – скалист връх, 1066 м. височина.
Дельов ледник – ледник с дължина 8 км и ширина 2,7 км.
Нунатак Хитър Петър – скалист хълм, с височина 434 м.
Залив Хвойна – залив широк 1,7 км.
Остров Кабиле – остров дълъг 700 м.
Карнобатски проход – проход с ширина 220 м. и височина 720 м.
Връх Левски – връх, покрит с лед, висок 1430 м.
Хребет Левски – хребет на Тангра планина, о-в Ливингстън.
Рид Лобош – рид покрит с лед, висок 1188 м.
Връх Люлин – скалист двоен хълм, с височина 200 м.
Връх Мадара – връх с височина 430 м.
Залив Слънчев бряг – залив с ширина 2,05 км.
Траянови врата – плоска седловина с дължина 4,3 км. и височина 850 м.
Вазов нос – заоблен морски нос на югоизточния бряг на о-в Ливингстън.
Рид Велека - свободен от лед рид, дълъг 3 км.
Рид Св. Иван Рилски – покрит с лед рид, дълъг 1,4 км. и висок 1350 м.
Връх Св. Кирил – покрит с лед връх, висок 1505 м.
Нос Смирненски – вободен от лед, тесен морски нос.
Връх Шумен – покрит с лед връх, висок 770 м.
Шопски залив – залив на проток Макфарлан, широк 2,6 км.
Връх Шишман – покрит с лед връх, висок 800 м.
Шипченска долина – долина дълга 2,4 км. в Тангра планина.
Връх Шейново – покрит с лед връх, висок 600 м.
Нос Рила – нисък, свободен от лед морски нос.
Връх Райна Княгиня – покрит с лед връх, висок 680 м.
Провадийска коса – морска коса от моренен материал на югозападния бряг на о. Гринуич.
Остров Пасарел – свободен от лед остров, дълъг 450 м., широк 260 м.
Връх Марица – покрит с лед връх, висок 560 м.
Крали Марков камък – скалист рид с дължина 6,45 км.
Ледник Ком – ледник дълъг 10 км. и широк 8 км.
Нос Гела – остър и нисък, свободен от лед нос.
Нунатак Филип Тотю – скалист рид, дълъг 3,9 км.
Полуостров Бургас – преобладаващо покрит с лед полуостров, дълъг 10 км.
Връх Петко Войвода – частично покрит с лед връх, висок 400 м. в Делчев хребет.
Връх Тервел – покрит с лед троен връх, висок 810 м.
Списъкът е огромен, тук съм споменала само една част от всички български наименования. За георгафските единици, носещи имена на български владетели в международния регистър са посочени и годините на управление, както в историческите препратки.
За нас българите това е огромно богатство в исторически, географски и научен аспект, което допринася за опознаването на Родината ни в целия свят. Това е гордост за цяла България.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
