Биографията на Берлускони, разказана от първо лице - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Биографията на Берлускони, разказана от първо лице
Биографията на Берлускони, разказана от първо лице
Снимка: Guliver/Getty Images

Неподозирани факти от живота на Силвио Берлускони, разказани в първата му биография, оторизирана от самия него.

Книгата „Берлускони” (ИК „Сиела”) е писана от американския журналист Алън Фрийдман, който влиза в палатите на милиардера, за да проследи пътя му към върха, трансформациите, през които преминава и драматичното му падение от политическата сцена.

В книгата ще научите подробности за живота и политиката на дългогодишния премиер на Италия, за пътя му към върха, за приятелствата му със световни лидери от близкото минало като Джордж У. Буш и Муамар Кадафи, както и за обвиненията за връзки с мафията. Разказите са на самия Берлускони – повече от 100 часа записи с интервюта, а докато четете, имате чувството, че прекарвате дните си рамо до рамо с него. 

*

Прочетете откъс от книгата „Берлускони“:

- АТАКУВАЙ! АТАКУВАЙ!

Силвио Берлускони крещи с всичка сила. Застанал е в ъгъла на съблекалнята на елитния футболен отбор „Милан“, а до него седи напрегнатият и изнервен треньор.

Слабичкият и нежен Филипо Индзаги, бившият играч, заел треньорския пост от няколко месеца, повечето от които ужасни за отбора, трепери. Берлускони го смушква по ръката и властно настоява:

- Кажи ми какво крещи треньорът от скамейката? Хайде, кажи! Не те чувам! По-силно!

Индзаги, бивш футболист на „Ювентус“ и „Милан“, е един от най-големите голмайстори за всички времена. Нещо като плейбой, човек, обичащ нощния живот. Но днес прилича на един от онези пациенти от XIX век, болни от туберкулоза, които изкачват планината, за да отидат в швейцарски санаториум. Едва не започва да трепери, докато Берлускони продължава да го подстрекава. Видимо се свива.

- Атакувай! - отговоря той тихо, докато раздразненият Берлускони се взира в лицата на обърканите играчи, седящи по пейките в стаята.

- Не, не, не - подигравателно казва Берлускони. - Това ли е най- доброто, на което си способен? Намираме се на стадион. Нека ти покажа как трябва да се прави. Берлускони издува гърди като Попай Моряка и изкрещява колкото глас има: АТАКА!

На италиански мелодичният вой, който излиза от гърлото на Берлускони, звучи като кръстоска между вик от мегафон и най-лошия звук, който може да издаде оперна певица, вземаща най-ниския си тон. А-ТА-К-ООО!

Треньорът на „Милан“ поглежда към пода, а Силвио Берлускони продължава да го засрамва.

- Ето така! - дразни го ухилен той и хваща ръката на бедния Индзаги, за да я разтърси като победител. - Кой знае да го прави добре? Аз! Аз винаги съм Numero Uno!

Специално в този ден Numero Uno пристигна преди около час на „Миланело“ - историческия тренировъчен лагер на „Милан“. Както обикновено, дойде с хеликоптер.

„Миланело“ се намира на около 50 километра от града, сред красивата природа на Ломбардия. За Берлускони, чийто политически късмет се прояви в създаването на партия, чието име („Форца Италия“) звучи като футболно скандиране, седмичните посещения на любимия му клуб „Милан“ са били и си остават много важни, дори основни и определящи за доброто му настроение и за самочувствието му.

А ползването на хеликоптера, за да лети дотам и обратно, си е типично в негов стил.

В този есенен петъчен следобед в началото на октомври цветовете на храстите все още са разцъфнали и топлият вятър поклаща върховете на дърветата. Клоните започват да се люлеят по-силно с пристигането на 12-местния „Аугуста Уестланд“ на Берлускони, носещ логото на Mediaset върху опашката си.

Хеликоптерът се приземява върху едно баскетболно игрище, превърнато в площадка за кацане. Адриано Галиани, вицепрезидентът на клуба, излиза от бял и луксозен 16-местен микробус „Фолксваген“ със затъмнени стъкла, който е паркиран близо до все още въртящите се перки на хеликоптера. След него върви и нервният треньор Индзаги. Когато Берлускони се появява заедно с бодигардовете си, двамата мъже се втурват, за да приветстват шефа.

Както всеки път, Берлускони и помощниците му се качват в микробуса заедно с вицепрезидента и треньора, возят се около три или четири минути до клубните помещения и в момента, в който Берлускони влиза вътре, всички се усмихват. Той се здрависва и бъбри с кухненския персонал, докато обикаля из трапезарията на играчите. Когато се отбива в тоалетната, Индзаги и Галиани влизат в малката трапезария на президента. Там върху чисто бяла покривка са поставени бутилки със зехтин, балсамов оцет, сол и пипер, два сребърни панера, пълни с хлебчета и гризини, както и два вида минерална вода - една обикновена и една газирана.

Когато Берлускони се връща, всички в трапезарията си хапват прошуто и пъпеш, Галиани предпочита прошуто и смокини. После идва ред на изтънчено ризото с шафран, на което дори и Берлускони не може да устои, макар да казва на гостите си, че ще му развали диетата.

Индзаги седи в единия край на масата, леко побутва храната си, отпива от минералната вода и държи погледа си върху Берлускони. Галиани изглежда, че се наслаждава на храната си и дори си взема допълнително. Държи се весело и непринудено, освен когато казва някоя обидна дума за „арогантността“ на „Ювентус“. Този лайтмотив се повтаря и това е разбираемо за човека, превърнал „Милан“ в световна футболна сила, която все пак винаги е в сянката на „Ювентус“. С други думи, „Милан“ страда от комплекс за малоценност, по отношение на отбора, бивша собственост на Джани Анели.

Берлускони все още е спокоен. Обаче щом привършва с ризотото, поглежда свирепо треньора и разпитът започва. Казва на Индзаги, че е гледал последния мач и внимателно е наблюдавал играчите и тяхната игра. Иска да разговарят за тактическата постройка, да знае какъв ще е стартовият състав в следващия мач и кой ще остане на пейката. Желае да говори с Индзаги за построяване на много по-нападателен отбор.

Берлускони се обръща към него и му задава първия въпрос:

- Ти с кои играчи предлагаш да започнем?

- Мисля си за Мунтари, понеже имаме нужда от силата му - отговаря Индзаги.

- А защо не Поли? - отвръща Берлускони почти светкавично.

Изнервеният треньор не се обърква от това, че седи на същата маса, на която Берлускони и Галиани са обсъждали - при безброй други случаи с неговите предшественици - следващия мач, халфовата линия, защитата, нападението, физическото състояние на някои играчи, схемата на игра. В тази стая са се обсъждали игровите позиции на играчите с легендарни милански треньори като Ариго Саки, Фабио Капело и Карло Анчелоти, треньори, които общо са спечелили 26 купи. Затова Индзаги внимателно подбира следващите си думи.

- Поли е добър играч, но няма да издържи до 90-ата минута. Не бих го използвал от самото начало - предлага треньорът, аргументирайки разногласието си с президента на „Милан“.

Берлускони веднага сменя темата. Пита за физическото състояние на Матия де Шильо, друг играч, а после задава въпрос настойчиво:

- А утре кои ще ни бъдат полузащитници? Да започнем ли с Де Йонг?

Вижда се, че тази идея не допада особено на Индзаги, но той само кимва с глава и измърморва нещо за Де Йонг и колко ценен е той за отбора. Виждайки неудобството на треньора, Галиани започва да се шегува с Индзаги и с неговата слава на плейбой. Майтапи го, че няма никакви слабости освен тази към красивите жени. Треньорът се усмихва глуповато. Напрежението в стаята, изглежда, спада. Но е напълно ясно какво точно се случи. Берлускони разговаря със своя треньор изключително прямо. Той не просто предлага каква да бъде стартовата единадесеторка, той дава изрични указания каква точно да бъде тя.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин