„Унищожителят на меча“ от Виктория Айвярд е шеметен шедьовър на фентъзито в духа на книгите на Лий Бардуго.
Бестселъровата тетралогия „Алена кралица“ светкавично превърна Виктория Айвярд в един от най- обсъжданите и предпочитани млади автори на фентъзи. А новата ѝ поредица, стартирала с „Рушител на селения“, затвърди позициите ѝ на повелителка на жанра и даде началото на още по-мрачно и грандиозно пътешествие из дебрите на опасен и изпълнен с динамика магичен свят.
Сега е време читателите отново да се завърнат в кралството Алуорд със зашеметяващото продължение „Унищожителят на меча“, в което борбата срещу Злото обещава да бъде по-кръвожадна и коварна от всякога. А съдбата на цялото селение лежи на острието на меча…
Корейн ан-Амарат може и да е спечелила първата битка с помощта на своите чудати и неочаквани спътници, но войната далеч не е приключила. С бащиния си меч в ръка и древната магия, която кипи в кръвта ѝ, Корейн ще трябва да впрегне всичките си сили, за да спаси света от разруха.
Силите на мрака набират нови последователи. Могъщите армии на подлия принц Таристан продължават смъртоносния си поход през Алуорд и оставят след себе си немислими жестокости, заличени кралства и унищожени замъци.
Опасни земи, наемни убийци и вилнеещи чудовища ще накарат Корейн да се бори за живота си и да впрегне всичките си умения, за да изпълни съдбата си. Но дали ще бъде достатъчно силна, за да се изправи срещу последното зло, което принц Таристан е отключил? Или то ще погълне света с пламъците си и ще унищожи напълно всяка надежда за победа?
В духа на книгите на Лий Бардуго, както и на старите майстори фантасти като Дж. Р. Р. Толкин, Виктория Айвярд създава сложен и загадъчен свят, в който всеки герой е разгърнат във възхитителна дълбочина.
„Унищожителят на меча“ е истински шедьовър на фентъзито, съчетаващ класическото и модерното, който увлича читателите с шеметно темпо, кара ги да се смеят, да плачат и с нетърпение да очакват следващия непредсказуем обрат.
Из „Унищожителят на меча“ от Виктория Айвярд
Между кралица и демон
Ерида
Пламтящият мангал се разби в стената и разпиля горещи въглени по каменния под на малката приемна. Ръбът на стар килим се подпали. Кралица Ерида Галандска не се поколеба да го стъпче, въпреки че същият огън бушуваше в нея. Лицето ѝ гореше, бледите бузи бяха зачервени от гняв.
Короната ѝ лежеше зарязана върху ниска маса – само прост златен кръг, семпла, ако не се броеше блясъкът ѝ. Не ѝ трябваха пищни скъпоценни камъни или нелепо изящни одежди в студен замък досами бойно поле, в разгара на война и в окото на породен от проклетите Вретена ураган.
В другия край на стаята гърдите на Таристан се повдигаха и спускаха, голите му ръце не се изгориха, когато хвърли нова бронзова купа горещи въглени. Изглеждаше така лесно, както да метнеш парцалена кукла, макар Ерида да знаеше, че мангалът тежи сигурно два пъти колкото нея. Той беше твърде силен, твърде могъщ. Не чувстваше нито тежестта, нито болката.
Слава на боговете, не чувстваше и отровата.
Не и след замъка „Вергон“ и последното прерязано Вретено. Порталът още блещукаше зад очите на Ерида: почти невидима златна нишка, толкова важна и въпреки това толкова лесна за пренебрегване. Врата към друго селение и поредна брънка във веригата на нейната империя.
Сянката на Таристан се извисяваше застрашително зад него, потрепваше заедно с факлите и въглените, подскачаше като чудовище по стената. Беше свалил церемониалната си броня и отдолу оставаха само наситеночервената туника и бялата му кожа.
Не изглеждаше по-дребен без желязо и позлата.
На Ерида ѝ се прииска да можеше да насъска тази сянка срещу Укреплението, да я изпрати в нощта, за да потърси пътя, по който препускаше сега нейният братовчед лорд Конегин. Гневът ѝ се разгоря по-ярко, с пламъци, подхранени от мисълта за коварния ѝ сродник.
Не искам Таристан да го убива – помисли си тя, – а да го довлече обратно тук, разбит и победен, за да можем да го убием лично, пред целия двор, и да сложим край на бунта му още преди да започне.
Представи си своя кралски сродник и антуража му, чиито коне препускаха с грохот през тъмнината. Бяха имали съвсем малка преднина пред собствените ѝ ездачи, но небето беше задръстено от облаци, а луната и звездите – забулени. Нощта по непостоянната граница беше непрогледна. А собствените ѝ войници бяха изтощени от битката през деня и конете им още се съвземаха. Не като Конегин, сина му и малцината им верни хора.
– Планирали са това – промърмори Ерида със сдържан гняв. – Имал е намерение да убие Таристан, моя съпруг, техния собствен принц, и да ни отнеме трона. Но Конегин е прозорлив и се е сетил да изготви и план в случай на провал.
Юмруците ѝ се свиха и ѝ се прииска и тя да можеше да хвърли някой мангал. Да смъкне гоблените. Да раздере стените. Да направи нещо, за да отприщи гнева в себе си, вместо да го оставя да тлее и да забира като рана.
В ума ѝ Конегин ѝ се ухили злобно, зъбите му проблясваха под руса брада, очите му бяха като сини кинжали, а лицето му – като на мъртвия ѝ баща. Прииска ѝ се да обвие ръце около проклетото му гърло и да стисне.
Червения Ронин трепна при вида на въглените на пода и бързо отдръпна краищата на алената си мантия, за да не изгори и тя. Хвърли поглед към единствената врата, дъб и желязо, която водеше обратно към залата за пиршества. Каменната зала бе отдавна празна, дворът се беше оттеглил.
Ерида се опита да не си представя как лордовете и военачалниците ѝ си шушукат за опита за отравяне. Повечето ще останат верни. Но някои – достатъчно – може и да не останат. Някои искат Конегин да носи короната ми, макар да стоят до мен.
– Тревожа се за Вретеното в пустинята – започна Ронин, но Таристан прикова в него черните си очи и гласът му замря в гърлото.
– Няма го. Каза го вече – изръмжа Таристан. Започна да крачи с тежките си ботуши напред-назад по килимите. – Онази малка копелдачка – добави почти през смях. – Кой да знае, че едно седемнайсетгодишно момиче може да е по-дразнещо от прекрасния си баща?
Въпреки обстоятелствата Ерида почувства как ъгълчето на устните ѝ потрепна.
– Същото казват и за мен.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
