Читателите пишат: Великден на остров Света Анастасия - Лято и море - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Читателите пишат: Великден на остров Света Анастасия
Автор: Peika.bg

Интересното морско пътешествие, с което исках приятно зарадвам малката си дъщеря, планирах седмица преди самия Великден. Направих по телефона резервацията и тайнствено зачаках големия ден. От две години самата аз мечтаех да посетя острова, за който бях чувала много доволни отзиви.

Дойде дългоочакваният ден и нали бе почивен ден, предложих на детето да се разходим около Морската гара в Бургас. Самата аз често си правя вело паузи на това място. Стигнахме доста по рано от уговорения час и седнахме на пейка, като наблюдавахме как корабът "Анастасия" потегля с хората, които бяха дошли в своя уговорен час.

Аз отлично знаех, че дъщеря ми си мечтае да е там, на борда му. Та кой не би искал да се качи на кораб и да плува в открито море - на нас възрастните ни се иска, а какво остава да кажем за децата - истинско приключение!

Докато седяхме и чакахме следващия курс, аз разказах на детето това което знаех за острова. Света Анастасия е остров в Бургаския залив, намиращ се на малко повече от 6 км от Бургас. През годините между 1945 и 1990 г. островът е носил името Болшевик. Споменава се под името Света Анастасия в Месеврийската кондика, където се разказва още, че през Руско-турската война от 1787-1791 г. Месемврия (днешен Несебър), островът Света Анастасия и Ченгене скеле са били укрепени от турците. През лятото на 1941 г. островът е превърнат в концентрационен лагер и посещенията на него са забранени. От 1945 г. до 90-те години островът носи името Болшевик и се счита за историческо място.

41807

Със сладки приказки дочакахме пристигането на корабчето и изтеглянето на потока от въодушевени хора. Тогава смигнах на малката си спътница и я подканих към мостика към кораба „Анастасия". Ококорените детски очи не разбраха намека и аз повторих поканата си. Качихме се с усмивка и мечтаното пътуване започна. Малката започна да маха към рибарите, които чакаха своя улов около Фара.

Отдалеч мястото изглеждаше толкова мистериозно и пълно с тайни. Стъпихме на островния кей и след посрещането ни от "островитяните", се отправихме на организиран оглед на острова.

Първо видяхме сградата на средновековната църква, където запалихме свещица за здраве. След това се запътихме към музея, който преди реставрацията си е функционирал като манастир. Вътре има няколко стаи - впечатляваща е тази с експозицията за 43-мата борци за свобода. Друга, загадъчно тъмна, има в средата си магическа кутия, в която се вижда образът на Христо Фотев, рецитиращ поезия на фона на шума на морските вълни.

Залите са с модерна инсталация и добре поддържани. След информационната обиколка се сдобихме със сертификат за "островитяни" –титла, която получават всички посетители на острова.

Отбиваме се за почивка с малката ми спътничка към ресторанта със загадъчното име “100 години назад“, за да опитаме вкусни специалитети. За себе си избрах “островитянска рибена супа” а за дъщеричката - пържена скумрия и великденска салата, а за изненада от заведението ни дариха и две боядисани червени яйца.

След вкусните ястия и почивката, се отправихме да разгледаме и останалите забележителности. На острова има къща за гости, като няколко стаи са тип манастирски килии. Посетихме и магазинчето за сувенири, и както винаги правя, си взех магнитче със снимка на острова.

Отбихме се и в манастирската лекарна, където могат да се намерят отвари от билки, отглеждани на острова, биокозметика, също така ще ви предложат домашна лимонада от смокиня и сок от нар.

41809

Детето с въодушевление тичаше из полянките и запищя от радост, когато към игрите й се присъедини островното кученце Спиро, палаво рижаво-бяло чудо, което предизвика и моята усмивка. Запътихме се към изгледното място, от което се откриваше панорама към морската шир. Отпуснах се на един от шезлонгите, разположени тук, и с усмивка наблюдавах игрите на детето с новото му четирикрако другарче. Впуснах се в мисли за този остров, пълен с тайни и изживял бурно минало.

*

Текстът и снимките са на Самира Душева и са изпратени за рубриката ни Стани автор. Разказаната история се отнася за Великден 2015 г. Споделете и вие своите пътешествия на info@peika.bg.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Лято и море
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин