Книгата съдържа за пръв път публикувано кодирано писмо, в което е зашифрована тайната на липсващите милиони на Ескобар.
Повече от две десетилетия след смъртта си известният колумбийски наркобарон Пабло Ескобар остава един от най-обсъжданите престъпници на всички времена. Притежател на несметно богатство, наредило го сред най-богатите хора на планетата, Ескобар контролира 80% от трафика на кокаин в глобален мащаб преди да бъде убит през 1993 г., а наследството му да се превърне в обект на противоречия.
Какво е да израснеш като „Син на Ескобар“, когото мнозина презират заради чудовищния характер на престъпленията му, а други възприемат като своеобразен „Робин Худ“ за бедните хора в Колумбия, за пръв път в дългоочакван автобиографичен роман разказва първородното дете на наркобарона – Роберто Сендоя Ескобар.
„Син на Ескобар“ превърта лентата обратно към 1965 г., когато два хеликоптера на колумбийските специални части поемат на тайна операция, ръководена от агент на MI6. Задачата им е да разбият една от тайните квартири на тогава младия Пабло Ескобар, а мисията приключва с кървава престрелка. Ескобар и няколко негови приближени успяват да избягат в джунглата, а единственият оцелял на място е едно бебе – Роберто Сендоя Ескобар.
По стечение на обстоятелствата ръководителят на операцията Патрик Уиткам се смилява над детето, останало сам само след като майка му загива в престрелката, завежда го у дома, а по-късно го осиновява. И така неволно свързва живота си с този на човека, когото светът един ден ще познава като най-прочутия гангстер в съвременната история – биологичния баща на Роберто, Пабло Ескобар.
През годините Ескобар прави многобройни опити да отвлече Роберто и да върне първородния си син. Детето израства в красивото имение на Уиткам, заобиколено от денонощна въоръжена охрана, но в пълно неведение за истинските си корени и насилието, което цари в разтърсената от престъпни банди Колумбия. В пълно неведение и за факта, че осиновителят му работи под прикритие за британското разузнаване в опит да контролира прането на пари и търговията на наркотици.
Докато един ден Роберто не навършва 24 години и не научава цялата истина за своя удивителен живот. Живот, обагрен с убийства, наркотици и дълго пазени тайни, който започва в Колумбия и продължава във Великобритания и Испания, среща го с наркокартели и някои от най-влиятелните богаташи на XX век. Живот, който Роберто Сендоя Ескобар най-после събира сили да разкаже в тази книга.
На пръв поглед невероятна, но всъщност базирана на задълбочени проучвания и информация за живота на Пабло Ескобар, „Син на Ескобар“ е завладяваща история, която разкрива нечувани досега факти за най-търсения престъпник в света, но и разказва за неразрушимата връзка между син и баща (в лицето на Уиткам).
А любителите на загадките ще открият в книгата за пръв път публикувано кодирано писмо, в което е зашифрована тайната на липсващите милиони на Ескобар.
Из „Син на Ескобар. Първороден“ от Роберто Сендоя Ескобар
ШЕСТА ГЛАВА: СНИМКАТА
Пат и Джоан криеха от мен истината за това, което се беше случило, когато съм бил бебе, за смъртта на биологичната ми майка и факта, че Пат беше открил биологичния ми баща. Имах смътен спомен, че ми купиха плюшено мече, след като бях осиновен. Пазех играчката и бях в блажено неведение за тайнствените обстоятелства около раждането ми и за първите няколко месеца от живота ми.
Бях много буен и за да изразходвам част от енергията си, Джоан често ме водеше със себе си, когато пазаруваше. Кварталите, които една европейка можеше да посещава с детето си, без да се страхува, че ще привлече нежелано внимание към себе си, не бяха много. Чико беше един от тях. Макар че изминавахме с колата разстоянието до него само за двайсет минути, въздухът там беше по-разреден заради водопада Текендама. С луксозните си магазини, поддържани градини и широки и чисти тротоари, това беше предпочитано място за пазаруване на мама.
Мама се чувстваше прекрасно в Чико, но не смееше да рискува. Не ходехме никъде без Мартинес, който винаги беше с тъмна униформа. По време на едно от посещенията ни в търговския център тротоарът беше пълен с жени, които влизаха в магазините, за да пазаруват, или просто се разхождаха и убиваха времето, преди съпрузите им да се приберат от работа. Бях с къси панталонки и тиранти и имах чувството, че съм много малък. Мама ме държеше за ръката и двамата вървяхме по тротоара сред суматохата, цветните дрехи, рева на превозните средства и миризмата на стоките, които предлагаха уличните 58 търговци. Обичах да бъда навън и да опознавам света отвъд стените на стаята си, който в повечето случаи виждах само от осмия етаж.
Макар че всичко беше ново и вълнуващо за мен, усетих промяната, която настъпи изведнъж. Бяхме стигнали до търговския център, когато мама стисна много силно ръката ми. Видях, че един млад мъж приклекна и насочи към нас фотоапарата, който държеше в ръцете си. Чух щракането на затвора, а после мъжът ме хвана за ръката и се опита да ме дръпне към себе си. Мама ме държеше здраво. Чувах виковете зад мен. Мъжът пусна ръката ми и побягна. Мартинес се опита да го догони. Хората около нас продължаваха да крещят. Погледнах към мама и видях, че беше пребледняла и притискаше с ръка устата си. Тя ме заведе до фонтана пред магазин за дрехи. Мартинес извади револвера си и извика нещо на хората, които бяха на тротоара. Не видях младия мъж с фотоапарата.
Някои от минувачите се приближиха до нас, а други ни наблюдаваха отдалече. Откъм входа на търговския център се чуваха писъци на жени. Не знаех накъде да погледна и очите ми се спряха на пълната с дрехи закачалка, която две продавачки изкарваха от магазина. Зърнах някакво движение зад нея и вдигайки поглед, видях, че мъжът с фотоапарата беше излязъл от магазина и тичаше към нас. Опитах се да извикам „Мамо!“, но думите не излязоха от устата ми. Мъжът се блъсна в закачалката и залитна зад дрехите. Чух, че Мартинес викаше зад него, а после силният пукот ме накара да подскоча и за момент заглуши всички други шумове около мен. Ушите ми започнаха да пищят.
Докато мама ме дърпаше настрани от магазина, видях, че мъжът с фотоапарата лежеше на земята и беше покрит с вестници. Хората тичаха към него, отворили широко усти, но на мен ми се струваше, че от устите им не излизаха думи. Ушите ми продължаваха да пищят. Хората покриха мъжа с вестници. Мартинес вдигна от земята фотоапарата на мъжа. Около вестника, с който беше покрита главата на мъжа, имаше локва кръв.
– Хайде, Филип. – Мама ме дръпна силно и след като чух името си, осъзнах, че съм си възвърнал слуха. Хората около нас крещяха.
Другите ни охранители ни обкръжиха и ни отведоха до колата, която беше паркирана наблизо. Мартинес се появи и след като се качихме в колата, мама огледа ръцете и краката ми, хвана с дланите си лицето ми и се взря в очите ми, преди да ме притисне към гърдите си. По време на пътуването обратно към хотела почти не разговаряхме. Ушите ми вече не пищяха, но не можех да прогоня картините от ума си.
Татко се прибра по-рано от обикновено. Изтичах да го поздравя и той клекна, за да се изравни с мен.
– Добре ли си, момче? – попита ме татко. Кимнах и зарових глава в рамото му. Той разроши косата ми, а после започна да се суети около мама, което рядко се случваше.
– Никой от вас не е пострадал, което е най-важно от всичко – изрече, преди да започне да приготвя напитка за мама и за себе си.
– Мислиш, че е бил... – Мама замълча.
– Вероятно – отвърна татко. – Нищо не остава в тайна дълго време в тази страна.
– Не е ли възможно да е било случайно стечение на обстоятелствата? Може би съм привлякла вниманието на мъжа, защото съм европейка?
Докато подаваше чашата на мама, татко поклати глава, извади нещо от джоба на якето си и изрече:
– Виж това.
Седнах в скута на мама. Татко ѝ беше подал една снимка. Взирайки се в снимката, мама ахна и притисна с ръка устата си, както беше направила сутринта на тротоара пред търговския център. Погледнах към снимката. На нея бяхме двамата с мама. Аз бях с дрехите, с които бях облечен сутринта. Спомних си, че мъжът ни снима, преди да се опита да ме дръпне към себе си.
– Не е било случайно – изрече татко. – Мъжът е трябвало да снима вас. Може би просто се е увлякъл.
– Какво означава това? – попита го мама.
– Няма значение. Просто повече няма да водиш Филип в търговския център.
Татко знаеше какво означаваше това. Вече беше наложително да се изнесем от хотела. Тук беше много лесно да бъдем наблюдавани. След инцидента той веднага нае триетажна къща с три спални в един квартал, в който живееха хора от средната класа. Къщата се намираше до дома на един полковник, който се охраняваше денонощно от полицията, и ние щяхме да бъдем в безопасност. Макар че решението беше временно, татко се успокои.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
