Да видиш Родопите от "Орлово око" - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Да видиш Родопите от "Орлово око"
Автор: Боряна Кръстева

Събуждам се отпочинала и готова за нови приключения.

Слънцето още не се е изкачило по отвесните скали и къщите сънуват последния си сън. Докато закусвам и отпивам от мурсалския си чай, първите златни лъчи вече галят изстиналите улици. Като милувка на любим човек те стоплят покриви и дувари. Стоплят и сърцето ми, което трепти пред този вълшебен миг, който природата ми подарява.

Днес ме очаква пътешествие до Ягодинската пещера и наблюдателната площадна „Орлово око”, така че нарамвам авантюристичния си дух и тръгвам към село Ягодина. Изпраща ме едно от селските кучета, което винаги тича нанякъде с изплезен език. Сега бяга след колата. След няколко метра обаче се отказва, спира и ми маха с опашка за довиждане. Излизам от Триград и навлизам в ждрелото , което ме обвива в хладна прегръдка. Още неокъпано от слънцето, то изглежда някак мистично, като пазител на вековни тайни.

Пристигам пред Ягодинската пещера. Още преди да успея да се добера до касата, местните ме засипват с предложения за разходка с джип до „Орлово око”. Събирам няколко визитки и обещавам да се върна, след като обиколката на пещерата приключи. Включвам се в една от първите групи за деня, но въпреки това тя наброява тридесетина души. Докато екскурзоводът ни разказва за пещерата, хладен въздух пропълзява от входа ѝ и аз леко потръпвам. Ентусиазмът и любопитството ми обаче замъгляват усещането за студ, е и едно дебело яке няма да ми е излишно.

47140

Въздухът е влажен, а подът хлъзгав. Първата ми спирка е „Новогодишната зала”. Кръстена е така, защото тук всяка година спелеолозите посрещат 1-ви януари. Така че, нека елхата, която ще видите, не ви изненадва. Залата е пригодена и за сключване на брак. Както се шегуват екскурзоводите: „В Ягодинската пещера ги женим, в Дяволското гърло ги развеждат”.

Преминавам по криволичещия коридор и виждам различни пещерни образувания. Ако имате по-развихрено въображение, в някои от тях може да откриете познати образи като Дядо Коледа, Дева Мария с Младенеца, Снежанка и седемте джуджета, Пижо и Пенда. Разходката ми приключва пред езерце, в което прозират малки перли.

Вървейки към паркинга, минавам покрай шарени сергии отрупани със сувенири, бурканчета пълни с мед и сладко, и пликчета мурсалски чай. Повдигам поглед и виждам надвисналата над пропастта наблюдателна площадка. До нея може да се стигне по екопътека, която отнема около един час.

47136

Пред мен изплуват първите къщи на Ягодина. Минаваме през центъра на селото. Местните явно са свикнали с всекидневния туристически поток, защото ми махат с усмивка и отново потъват в сладки разговори под една върба. Не липсват и чаровните сергии, застлани с шарени покривки и отрупани с домашни сладка. Те внасят уют в иначе бедното село, каквито са и повечето населени места в района. Въпреки това обаче, те могат да ви дарят с преживявания, за които дълго ще си спомняте с усмивка.

Оставям селото зад гърба си, което се превръща в мираж. Само минарето на джамията стърчи във въздуха и отразява слънцето. Изкчвам се, а оттук къщите сякаш се притаяват в пазвата на планината.

47135

В далечината вече виждам стоманената конструкция, надвиснала над 670-метрова пропаст. Оттук Родопите изглеждат безкрайни, сякаш те са единствен господар на света. Докато правя първите си крачки по площадката изпитвам лек страх, но гледката е толкова величествена, че ме поглъща напълно. В краката ми лежи Буйновското ждрело, по чийто лъкатушещ път дойдох.

47139

Пред мен се разкриват извивките на Родопа, Пирин и Рила планина. В далечината се вижда и част от гръцките Родопи, които по красота не могат да се сравняват с българските. Върховете почти докосват облаците. Сякаш земята и небето протягат ръце, искайки да се прегърнат.

47137

Заставам на края на платформата, поемам дълбоко въздух и разпервам ръце. Чувствам се свободна и щастлива като птица в полет. За съжаление, не мога да остана тук безкрайно. Опитвам се да обходя с поглед всеки хълм и до го запаметя. Знам,че с времето образът ще избледнее, но емоциите ще останат. 

*Текстът и снимките са от блога "Пътеписаници"

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
kalitravel, 26.12.2018 | 16:02
;-))))))))
Абонирайте се за нашия бюлетин