Днес имаме удоволствието да ви срещнем с Десислава Илкова, която ще ни разкрие какво я вдъхновява и как се е потопила в света на поезията, а също така и за първия си роман - "КАР(А) ТЕПЕ - Пътят на Васила".
"Пиша стихове, откакто се помня. Поезията е едно специално кътче в сърцето ми. А отскоро и прозата. Иска ми се книгите ми да се превърнат в едно такова кътче, в което всеки да намира себе си – позната фраза, преживени емоции, споделени чувства. Да си посветим малко време с красива литература и доза суета. Водопад от суети."
1. Здравей, Десислава! Тази година стартира малко необичайно за теб. Знаем, че от малка пишеш поезия, но сега предизвика себе си и издаде втората си самостоятелна книга - романът "КАР(А) ТЕПЕ – Пътят на Васила". Защо избра именно този жанр?
Здравейте и от мен! Да, тази година наистина ми донесе нещо ново и различно в творчески аспект. Романът "КАР(А) ТЕПЕ – Пътят на Васила" се роди като идея буквално дни, след издаването на стихосбирката ми “Водопад от суети”. Еуфорията и вълнението от първия ми осъществен проект като че ли отключиха нова муза и у мен категорично се породи желанието да напиша нещо по-мащабно, по-различно като стил и както сама казахте, да предизвикам себе си. Исках да почувствам какво е да изляза извън зоната си на комфорт и да не пиша в рими. И по-важното е, че резултатът много ми хареса и ме мотивира да продължавам в тази посока.
2. Какво се крие зад заглавието и как дойде идеята за самата книга?
От малка винаги съм била сантиментална, чувствителна, често съм си представяла някакви въображаеми светове, пътувания във времето. Обичах да се ровя из вещите на бабите и прабабите си и да откривам предмети, които ми изглеждаха магически. Стари монети, вестници, документи, снимки на хора, за които всъщност не знам нищо. Представях си какво ли е било да живееш в онези времена, толкова различни от настоящето.
Миналото лято попаднах на няколко такива портрета на прапрабаба ми Васила, за която знаех единствено, че е с гръцки произход, и ми се прииска да науча повече за нея - какъв е бил животът й, каква е била съдбата й, какво я е довело тук. Замислих се, че всеки от нас има някаква история, която в следващите поколения се позабравя и постепенно се изгубва напълно. А ако напишеш тази история на хартия, тя ще се запази и за тези след нас. Нещата, които научих бяха толкова вълнуващи, толкова силни като случки, емоции, изпитания, че реших, че това със сигурност ще бъде темата на следващата ми книга.
А зад заглавието се крие не само значението на едно остаряло име на село на турски език, но и същността на живота на героите там. Цял един бит, история, диалект. Защо едната буква е в скоби пък става ясно на страниците на книгата. Но за да запазим все пак интереса на читателите, няма да издавам повече подробности.
Към подзаглавието ме подтикна моят редактор - Васил Койнарев, и всъщност то носи в себе си страшно много значения. „Пътят на Васила“ е не просто пътя, който тя извървява от Солун до Кара тепе. Пътят е пътуване през младостта, любовта, загубите и даровете на съдбата. Целият човешки живот е един път, който с цената на всичко сме длъжни да извървим.
3. Колко време отне написването й?
Самото написване отне около 5 месеца, но заедно с редакция, създаване на корица и останалите процеси до печат отне приблизително 8-9 месеца.
4. Кои са местата, на които най-много обичаш да пишеш?
Писането е нещо много интересно. То те улавя на най-неподозирани места. Повечето пъти дори не е планирано, така че по-скоро пиша там, където имам муза. Стихове например пиша най-често докато пътувам в колата. Хрумвали са ми и докато лежа вечер и съм ставала да ги запиша, за да не ги забравя до сутринта.
5. Понастоящем ти си маркетинг мениджър в компания за бързооборотни стоки. Как съчетаваш писането с основната си работа, а в същото време и със задълженията на майка на 2-годишен син?
По принцип съм много деен и динамичен човек, но през последните две години категорично се усъвършенствах в т.нар. “мултитаскинг”. Обичам да се нагърбвам с много неща едновременно, обичам и работата си, обожавам миговете със семейството, но трябва да призная, че бях подценила колко от времето ми би отнемало отглеждането на дете. Оказа се24/7.
В началото трудно съчетавах всичко, но постепенно открих, че мога да живея и с по-малко сън и че мога да творя, докато сина ми спи. Научих се да използвам всеки момент на тишина, за да свърша нещо в професионален план или да донапиша някоя страница от книга. Отделям време за фейсбук страницата си и комуникация с читателите, докато пия първото си сутрешно кафе и вкъщи все още е спокойно.
На моменти комбинацията работа, творчество и професия майка е страшно уморителна, но пък не е невъзможна и в крайна сметка носи едно голямо удовлетворение.
6. Връщам те към първата ти самостоятелна книга - "Водопад от суети". Отново ми се иска да се спрем на заглавието, защото то някак много пасва на съвремието. Как подбра именно него и как се вдъхнови за първата си книга?
Стихосбирката кръстих на едноименното си стихотворение, а неговото заглавие дойде на момента, в който го написах. Просто изникна в съзнанието ми от фразата “Ръка прегръща стъклената чаша,а в нея - водопад от суети.”. Визуализирах си точно тази сцена - една обичайна съвременна персона стои над чаша вино, а в нея се люлее водопад от човешки суети - в отражението му се виждат истински и фалшиви усмивки, съревнование, лицемерие, любов, борба за надмощие и много суета. Това е и ежедневието ни - една битка на суетата.
А вдъхновението да издам стихосбирка и да направя собствена страница за поезия /а впоследствие и проза/ дойде, когато започнах да прекарвам повече време вкъщи покрай майчинството. Реших, че е време да превърна хобито си в нещо повече и да сбъдна една своя мечта.
7. Какво те вдъхновява повече - ситуации или хора?
Не съм се замисляла над този въпрос, но може би повече са ситуациите. Защото за един и същи човек мога да напиша множество творби, подтикнати от различни ситуации и чувства, свързани с него.
8. Кой е любимият ти стих?
Всеки последно написан стих става мой любим, но конкретно от първата ми стихосбирка любими са ми “Моя любов”, един стих, написан за сестра ми - “Ти си моята благословия” и стихотворението, което ще споделя с вас:
Ще те обичам! Днес. До края на света.
Ще отнема светлината на светкавица,
за да прорежа с нея твоя свят.
Да те докосна нежно, като птица.
Да отлетя към пурпурния необят.
От облак ще измоля капки дъжд,
за да те напоя с роса-омая.
Ще прекося Земята и отвъд,
със самодивена коса ще те погаля.
До ароматната ти кожа ще допра
две топли устни – да те сгрея.
Ще те обичам! Днес. До края на света.
Тъй, както само аз умея.
9. Любима българска дума?
ЛЮБОВ
10. Какво четеш, когато ти остане време?
Чета постоянно и всичко - поезия, проза, класическа българска литература, съвременни автори, маркетинг, а напоследък и детски книжки.
11. Кой е любимият ти автор? А произведение?
Обожавам “Граф Монте Кристо” на Александър Дюма и “Под игото” на Иван Вазов. Напоследък съм огромен почитател на Георги Бърдаров и изчетох всички негови книги на един дъх. Преоткривам и Георги Караславов и Николай Хайтов.
Много е важен моментът, в който четеш определен автор и произведение. В разказите на Хайтов например, които са писани преди толкова много години, към днешна дата откривам много от сегашната реалност, просто казано с малко по-остарели думи. Виждам, че нравът и суетите на човека са си същите, колкото и години да са минали и колкото и да се е променил светът.
12. Къде се чувстваш повече себе си - в поезията ли в прозата?
Все още се чувсвам повече част от поезията, тъй като тя е мой спътник през целия ми съзнателен живот. В дебрите на прозата навлизам едва сега, но се надявам и там да се чувствам все повече у дома си.
13. Кой от героите чувстваш най-близък до себе си и в коя история се припознаваш най-добре?
Най-близка като емоционалност чувствам Цвета - другата главна героиня в романа ми. Тя е събирателен образ на две жени в реалния живот, но и двете са неповторими сами по себе си. Това, което харесвам в нея е, че вярва безрезервно в любовта, в доброто, в приказките с щастлив край. Има силна принадлежност към семейството и общоприетите ценности, но не се поколебава да отстоява желанията и мечтите си с цената на всичко.
14. Кои са най-силно изразените предразсъдъци в съвременното общество според теб?
Съвремието ни е едновременно безкрайно толерантно в някои отношения и пълно с предразсъдъци в други. Не ми харесва склонността на хората много лесно да квалифицираме и да поставяме под общ знаменател другите. Да даваме прибързана оценка на база външен вид, пол, раса, възраст. Би било хубаво да се научим на всеки човек да поглеждаме първо като отделен индивид, отделна личност, преди да заклеймяваме и да съдим.
15. Какво е нужно, за да сбъднем мечтите си?
За да сбъднем мечтите си е нужна единствено воля и амбиция. Останалото е в ръцете на съдбата.
16. Какво предстои за теб? С какво ще изненадаш своите читатели?
Не съм спирала да пиша стихове, дори и докато работих по романа и може би съвсем скоро ще изненадам читателите със следваща стихосбирка.
На този етап обаче съм фокусирала усилията си основно върху издадените две книги. Те са съвсем нови и е нужна много работа по тяхното популяризиране и достигане до широк читателски кръг.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
