Диана Маринова за пътуването ѝ до Борнео: Любовта събужда любов! (част 2) - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Диана Маринова за пътуването ѝ до Борнео: Любовта събужда любов! (част 2)
Автор: Боряна Кръстева

Срещаме ви с един човек, който има дълбока връзка с Азия – Диана Маринова.

Тя е първата българка, осиновила виетнамче преди 13 години. Само преди месец се върна от Борнео, където снима филм за острова. В първата част на интервюто тя ни разказа за срещата си с шаман бобохизан и тайнствените му ритуали. Интервюто продължава с магията на джунглата и морските номади. За всичко това Диана разказа специално пред Peika.bg. Докоснете се до необикновената и мъдра азиатска култура, и както казва Диана, не забравяйте, че: „Любовта поражда любов“!

Разкажи ми за джунглата в Борнео. Какво видя там?

В Борнео джунглата е най-древната гора, на около 130 мил. години. В нея има над 4000 вида дървесни видове, над 2000 орхидеи, много животни, които са в Червената книга. Когато влезеш в нея, се движиш по тесни просеки, минаваш през коренища. Там всичко е гигантско. Освен дърветата с ходеща коренова система, има дървесни видове, които достигат близо 100 метра височина. Това се равнява на около 40-етажна сграда. Най-вълнуващото преживяване беше, когато се качихме на 42-ва метра над земята по едни въжени мостове, завързани между дърветата.

62880

По пътеката в джунглата могат да се видят много нападали листа, които са по половин метър дълги. Заобикалят те огромни папрати, сякаш си на друга планета. Преди да тръгна, се питах, дали не е страшно в джунглата? Сигурно всеки си е задавал този въпрос. Отивайки там обаче, тези страхове се изпаряват. Усещаш една гостоприемност. Повечето хора се притесняват, че там ще гъмжи от комари и други ципокрили, но това въобще не е така. (ред. бел. Влажността в джунглата е толкова висока, че полепва по крилата на насекомите и те трудно летят).

63490

Докато се разхождаш, навсякъде виждаш диви ананаси, усукани лиани, фикуси, орхидеи. Имах късмета да видя цъфнала рафлезия, чийто диаметър е 1 метър. Това е най-голямото цвете в света. Цветът му се развива в продължение на 9 месеца.

62926

Имаше ли нещо необикновено или тайнствено, което се случи там?

Водачът ни каза, че когато влезем в джунглата, невидимите горски хора тръгват около нас. Те ни наблюдават внимателно какво правим. Видях, че на входа на джунглата той хвърли парче шоколад на пътеката и казва нещо с тих глас. С това всъщност показва, че ние нямаме лоши намерения, иска разрешение да влезем в джунглата и да излезем невредими. След това тръгнахме в колона по един. Минахме през рекички, които прорязват пътеката. Около тях се образува лепкава жълта кал. Някои мъжете слагаха листа, по които да преминем по-бързо и безопасно. Първият преход продължи около 4 часа, докато стигнем до едни водопади. Всичко беше много магично...

62903

Как се чувстваше, докато беше в джунглата?

Чувствах се прекрасно и затова се връщам отново, и отново. Има места, например Южна Корея, където всичко е почти съвършено, но това не е моето място. В страни като Мианмар, Камбоджа, Виетнам, Борнео, непознатата част на Бали всеки пък откривам нещо ново.

Ти си открила и си се срещнала с едни много интересни хора – морските номади. Какви са те? Как живеят?

Морските номади са другата ми съдбовна среща, освен шаманите бобохизан (за тях можете да прочетете в първа част на интервюто). Моят водач Брендън отново много ми съдейства, за да може тя да се случи. Номадите са ничии хора, те нямат имена, нямат паспорти, нямат нищо. Той ме предупреди, че няма как да видим там, където желаем. Те са непредвидими и непрекъснато са в движение. До тях се стига много трудно. От пристанището пътуваш до един остров с моторна лодка 1 час, след това от този остров пътуваш още 2 часа, посока Филипините, за да стигнеш до острова, на който е техният лагер. Те буквално живеят в лодките, а някои от тях и на платформени къщи в морето. Не желаят да слизат на сушата. Правят го, само ако някой се разболее, за да отидат при местна знахарка за лек. Придвижват се от къща до къща с лодките си, които представляват издълбан дънер на дърво. Къпят се с морска вода, пият и готвят със запаси дъждовна вода. Раждат децата си на лодките. Нямат почти никакви дрехи и абсолютно никакви бижута.

62937

А как живеят там децата? С какво си играят?

Играят си с това, което намерят в морето – миди, раци. Видях, че се возят на един пробит бидон. След това намериха от някъде умряла акула чук и започнаха да си е подхвърлят. Безгрижни са и изглеждаха наистина щастливи.

62941

Коя беше най-любопитната ти среща там?

Беше с един мъж с голямо семейство, с който Брендън беше говорил преди време. Открихме го много трудно. Когато тръгнахме за срещата, островитяните изрично ни предупредиха да не даваме пари на морските номади, защото така ще унищожим етноса им. Те не познават парите и не са им нужни. Ако им дадем, те вече няма да ловят риба и омари, за да получи килограм ориз. Ще чакат пари от туристите. Единствено ни разрешиха да занесем бонбони и сладки на децата. Така и направихме.

Когато открихме въпросния мъж, той ме покани на неговата лодка. Комуникацията ни мина през много сложни преводи, но успяхме да се разберем. Попитах го:
- На колко години си?
- Не знам – каза той със смеещи се очи. Гледаше ме така, сякаш си мисли :„Какви глупости ме пита тя?“
- Знаеш ли кой ден сме днес? - питам аз.
- Не знам.
- А как разбираш кой ден сме?
- Гледам само звездите и слънцето.
- Колко дълго децата ти живеят при теб? 
- Докато отидат да живеят в друга лодка, докато си намерят мъж или жена.
- Къде срещна жена си?
- Срещнах я в една друга лодка.
- Тя къде роди децата ви? (девет)
- Тук на лодката. Помогна ѝ една друга жена.
- Като се разболеете как се лекувате?
- С билки, имаме хора, които отиват на брега и ги берат.
- Ти щастлив ли си?
Той започна да се смее и да вдига рамене. Не разбра въпроса ми. Те просто не знаят обратното на щастие.

62927

Кое според теб е най-ценното качество на азиатците, което би било добре да вземем от тях и да приложим в нашия живот?

Ние можем да вземем много неща, но няма да го направим, защото не искаме. Една от ценностите е ненамесата в чуждата карма. Когато видят, че нещо в живота на човек не върви добре – здраве, семейство, работа, за тях това означава, че в минал живот този човек е направил нещо лошо и затова сега си плаща. Вярата им, че ще платим цената за всичко, което мислим, правим и творим със съзнание и действие, е един огромен стожер на морала. При нас всеки прави всичко, защото се мисли за недосегаем. Лансира се мнението, че „един живот се живее“ и това е оправдание за всички наши действия. Но азиатецът ще ви каже, че не се живее само един живот. Живее се много и ако искаш следващият ти живот да е добър поне колкото този, сега живей, мисли и прави и така, че в другия да не плащаш. Ако приемем това, ние ще възпитаме една самодисциплина. Каквото и да правиш, го правиш на себе си.

62910

Другото нещо, което можем да вземем за пример от азиатците, е позитивизмът. Те са оперирани от егото. Във Виетнам всеки десети е милионер, но той продължава да си живее в същата къща, да кара същото моторче и да се облича със същите скромни дрехи. Няма демонстрация. Те не се притесняват от това какво ще кажат хората. За тях важното е да са в хармония. Те са интровертни, обърнати към вътрешния си мир. Ние обичаме да има показност, робуваме на хорското мнение. Нашите християнски ценности, за които се сещаме само по празници, за тях са начин на живот. Никой не живее съвършено, но е важно поне да се опитваме!

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин